Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (15)

Глава 15

Ранните слънчеви лъчи проникваха през високите прозорци на светложълтата спалня в Грейстоун. Емералд тъкмо осъзнаваше, че е сама, когато Шон влезе през междинната врата. Тя притисна чаршафите до брадичката си и сведе мигли.

— Не искам да пропуснеш нито една скъпоценна секунда от този великолепен ден! — В очите му танцуваха дяволити пламъчета. В следващия миг дръпна със замах завивките.

Емералд се сви на топка. Дяволитите искрици помръкнаха.

— Дявол да го вземе, няма никакво удоволствие да се закачаш с момиче, което не иска да участва в играта!

— Какво желаеш? — предпазливо промърмори тя.

— Да вдигнеш мигли и да откриеш прекрасните изумрудени очи. Да се засмееш като истинска кокетка. Да изживееш всички вълнения, присъщи на една прелестна жена. Теб са те държали в кутия. Аз току-що отворих капака! Когато нещо те забавлява, трябва да се смееш толкова силно, че сълзи да потекат по лицето ти. Когато си ядосана, трябва да видя как мяташ зелени мълнии. Искам да отвръщаш на удара с удар, на предизвикателството с предизвикателство. Когато ти дърпам завивките, очаквам да ме ритнеш и да се изплюеш в лицето ми. Желая да видя как разтърсваш къдрици и се възхищаваш на красотата си пред всяко огледало в къщата. А сметките ти за дрехи да са такива, че все едно се опитваш да ме направиш просяк. Искам да те видя да изгаряш от страст!

Думите му бяха толкова неочаквани, че Емералд свали коленете си, които бе притиснала до гърдите си.

Тогава той видя сребърната брошка.

— Искам да носиш бижута върху долната си риза, защото си необикновена и екстравагантна, а не защото се опитваш да ги скриеш. Дявол да те вземе, Емералд, та ти си ирландка! Докажи го!

Думите му й вдъхнаха смелост и тя повдигна клепки. Видя, че е обул високи черни ботуши и тесни панталони за езда. Бялата ленена риза бе отворена край врата, а ръцете му отново бяха в черни кожени ръкавици. Шон приседна на леглото до нея.

— Какво искаш да правиш днес?

Преди Емералд да успее да отговори, в стаята влезе Кейт Кенеди с поднос със закуска. Гледката обаче я закова на място.

Шон намигна на изчервената Емералд.

— Кейт, аз съм мъж, а не някакъв проклет монах. Тази жена ме привлича като магнит. — Устните му се извиха. — По-добре е да привикваш към това. — Стана от леглото, взе подноса от ръцете на икономката и го постави върху коленете на Емералд.

— Изпратих човек да доведе шивачката от Дъблин, но тя ще е тук поне след още няколко часа. Ако ти намеря нещо прилично да облечеш, ще пояздиш ли с мен, Емералд?

Тя кимна и Шон напусна стаята. Тогава установи, че й е много по-лесно да се храни, без да бъде непрекъснато под подигравателния му поглед.

— Той спа в собствената си спалня — смутено осведоми Кейт.

— Не е моя работа къде спи графът. По-добре да си тръгвам — рече възрастната жена и затвори решително вратата зад гърба си.

Емералд дъвчеше бавно, премисляйки всяка една дума на Шон. Макар че нямаше много опит с ухажори, бе сигурна, че той я ухажва. Увереността в собствената й привлекателност нарасна.

Шон се върна и хвърли върху леглото една риза и чифт мъжки панталони за езда.

— Давам ти точно пет минути. Когато си готова, почукай на вратата ми.

През следващите четири минути Емералд се взира неуверено в мъжките дрехи, които се очакваше да облече. Внезапно обаче осъзна, че отпуснатото й време изтича и бързо навлече ризата и панталоните.

След това почука плахо на междинната врата. Шон веднага отвори и й се усмихна.

— Хей, ирландке, никога ли няма да се научиш? Когато един мъж ти дава пет минути, ти го изхвърляш през вратата, за да поохлади нетърпението си.

— Моля те поне за миг да бъдеш сериозен. Не мога да изляза така… Само ме погледни!

— На конярите ще им потекат лигите. Ти имаш най-апетитното дупе, което съм виждал, а високите ти, дръзко щръкнали гърди направо ще пробият ризата. Какво те притеснява?

Емералд отчаяно изпъшка.

— Вие, сър, вие сте моят проблем!

Шон постави облечения си в черна кожа пръст под брадичката й и я повдигна, докато очите й срещнаха неговите.

— Ирландке, та ние едва сега започваме!

Емералд бутна пръста му, постави юмруци на кръста си и леко разкрачи обутите си в панталони крака. Тъкмо отвори уста, за да го скастри, когато той изневиделица я сграбчи и я вдигна на раменете си.

— Дръж се, ирландке! — С този вик препусна навън, Емералд отново отвори уста, за да закрещи, ала той направи нещо още по-лошо. Преметна крак през полирания парапет и двамата се понесоха грациозно надолу и се приземиха върху дебелия килим.

— Оох! — оказа се просната върху Шон. — Аз омекотих удара — разсмя се той.

— Та ти си по-твърд и от пода!

Шон завъртя многозначително очи.

— Ирландке, нямаш представа колко си права!

В този миг се появи господин Бърк, следван по петите от две кучета, които, щом видяха двойката на пода, побързала да се присъединят към забавата. Ловджийската хрътка на Шон се изтърколи по гръб и възторжено замаха лапи. Сивата хрътка се настани в скута на момичето и с наслада облиза ухото й с дългия си розов език.

Възмутеният писък на Емералд се превърна във весел смях.

— Оох, винаги съм искала да имам куче, но те така и не ми позволиха — задъхано изрече тя.

Шон взе ръката й, изправи я на крака и двамата побягнаха, последвани от кучетата.

— Можеш да имаш две! — великодушно й предложи Шон. — А може и котка. Какво ще кажеш и за едно пиле? — Престори се, че хуква да гони хвъркатото.

— Престани, Шон, престани!

Емералд се смееше и едновременно с това се опитваше да си поеме дъх.

— Харесва ми да си играя с теб! — Думите му накараха сърцето й да трепне.

След миг Шон откъсна очи от нея и нехайно рече:

— Помещението със седлата, юздите и другите принадлежности за езда е ей там. Намери си чифт ботуши по мярка. През това време аз ще оседлая конете.

Когато я повдигна, за да я сложи върху седлото, Емералд си помисли, че иска ръцете му да останат още малко на кръста й.

— Една дама не бива да язди по този начин — припряно рече тя, за да прикрие смущението си.

— Аз не искам да бъдеш дама — промърмори тихо Шон, представяйки си я как го възсяда и двамата се понасят в дива езда. — Ще ти покажа и други начини — добави младият мъж и устата му пресъхна.

— Това Луцифер ли е, жребецът, който навремето получи като подарък за рождения си ден?

Шон кимна и погали лъскавия черен врат.

— Тогава беше още съвсем младо жребче.

— И ти.

Погледите им се срещнаха за миг и Емералд използва възможността, за да зададе въпроса, която я измъчваше:

— Ти графът на Килдеър ли си?

— За теб не искам да бъда граф. А просто Шон.

— Значи брат ти Джоузеф е мъртъв?

— Надявам се да почива в мир… — Устните му приближиха нейните. — Емералд, днес грее слънце и настроението ни трябва да бъде безоблачно. Небето обаче се променя бързо, така че ще имаме достатъчно време и за тъга и меланхолия.

Разбра, че няма да й каже нищо, колкото и да настоява. Погледна нагоре и реши да остави тревогите зад гърба си. Това бе любимата й Ирландия и тя щеше да се наслади на всеки миг в нея. Докато препускаше с коня, небето над нея постоянно се променяше. В един миг бе ясно и светлосиньо, а в следващия надвисваше сиво и застрашително. После внезапно златните слънчеви лъчи пронизваха облаците и мракът се разсейваше. И това се повтаряше отново и отново.

Шон посочи към меките хълмове.

— Цветовете се сменят като с магическа пръчка.

И Емералд видя как златистото поле става светлозелено, после тъмно, преминава през нюанс на синьото и пурпурното, за да почернее.

— Въздухът също се променя в различните часове на деня. Сутрин е лек, следобед — тежък, а вечерта като по чудо става кристален.

— Ирландия е толкова необикновена…

— И без значение колко мрачен и сив е бил денят, когато слънцето залязва през зимата, небето е обагрено в червено, розово или жълто.

— Думите ти са като крем.

Забележката й извика в съзнанието му такава еротична картина, че мигом стана мраморно твърд.

Тогава кучешкият лай зад тях ги осведоми, че не са сами. Шон препусна в галоп и сивата хрътка се стрелна край него. Емералд не бе яздила така, откакто бе напуснала Ангълси. Стисна кобилата с колене и двете се понесоха след дявола, който я бе увлякъл в тази дива надпревара.

Препускаха край бреговете на Ривър Лифи и се възхищаваха на водните птици и дивите цветя. Шон забави ход, за да може Емералд да го настигне.

— Искаш ли да видиш Салмън Лийп?

Тя кимна. Чувстваше се вече уморена и нямаше търпение да слезе от седлото.

Спряха там, където Ривър Рай и Ривър Лифи се сливаха. Шон завърза конете за един храст, обсипан с цветове. Мястото беше вълшебно. Едната река се спускаше като буен водопад върху другата. Шон улови ръката на Емералд, за да се спуснат към брега. После се излегна по корем върху буйната зелена трева и я придърпа до себе си.

Младата жена наблюдаваше като омагьосана как огромните красиви риби правеха неуспешни опити да достигнат до върха на водопада, после падаха обратно със силен плясък.

— О, бедните създания!

— Наблюдавай ги внимателно. Следващият път ще успеят.

— Падащата вода ги връща назад! Виж! Една успя! — радостно извика Емералд.

— Единственият начин е да стрелнат глави във водата точно там, където пада върху скалите, да се задържат за миг и после да се понесат по течението.

— Но защо го правят?

— По инстинкт за самосъхранение и размножаване — урокът, който бе научил от рибите, се бе оказал много ценен за самия него.

— Сигурно много пъти си лежал тук. — Ръцете им бяха толкова близо, че Емералд протегна своята и сгуши длан в неговата. Черната кожа ярко контрастираше с белотата й. Сребристите му очи се взряха в сърцевидното й лице, после той бавно поднесе ръката й към устните си и нежно целуна върха на всеки пръст.

Интимният му жест я накара да изтръпне. По цялото й тяло се разля приятна вълна на удоволствие. Шон О’Тул бе замайващо и опасно мъжествен.

Начинът, по който се чувстваше, не беше нов за нея, той винаги й бе въздействал така. През годините бе успяла да потисне мислите си за него, ала това направи сънищата й още по-живи и ярки. Когато бе с него, както в този момент, Емералд не можеше да се контролира. Присъствието му я завладяваше напълно.

— Ела, ирландке! — изправи я на крака. — Време е да се заемем с гардероба ти.

 

 

Кейт Кенеди настани госпожа Макбрайд и помощничката й в приемната. Шивачката изпадна във възторг, когато я помолиха да отиде в Грейстоун. В същото време умираше от любопитство да разбере коя е жената, за която графът бе готов да пръсне толкова пари.

Госпожа Макбрайд се опита да подпита Кейт Кенеди, но икономката бързо я сряза. Тя наистина обичаше да поклюкарства, но не и с чужди хора.

Когато господарят се появи, следван от раздърпаната и разрошена Емералд, Кейт посочи към приемната.

— Кажи на Мери да им поднесе вкусен обяд. Ще се видим с тях след час.

След тези думи Шон сложи крак на долното стъпало и протегна ръка към Емералд.

— Ела.

Докато двамата се изкачваха по извитата стълба, сърцето й бясно туптеше. Шон умееше да я държи в напрежение. Не знаеше какво може да очаква в следващия миг от него.

Стаята на третия етаж не беше особено голяма. В средата се издигаше купчина от най-различни платове, а от пода до тавана се редяха дървени лавици, запълнени с топове в най-различни разцветки и десени, донесени от всички краища на света.

— Разгледай ги и си избери. Ако не можеш да стигнеш някой плат, използвай стълбата — рече Шон. — Аз ще се върна след малко.

Стълбата бе на колела и леко се плъзгаше по пода. За една жена тази стая беше като пещерата на Али Баба. Емералд беше във възторг. Очите й постепенно привикнаха с ярките цветове. Пръстите й докосваха с благоговение тъканите.

Шон се върна. Бе се измил и сменил ризата си.

— Още ли не си избрала нищо? Очаквах да намеря купчина, висока колкото планина.

— Всичко е толкова красиво! — Очите й искряха от удоволствие, но тя не посягаше към платовете.

— Какво ще кажеш за това кафяво. Отлично качество! Става за удобен костюм за езда. А от виненочервеното ще излезе елегантна следобедна рокля. Предлагам ти този светлосин сатен за вечерен тоалет.

Видя как очите й помръкнаха.

— Дрехата за езда трябва да бъде удобна…

— Удобна, безцветна, старомодна и — грозна!

Емералд го стрелна неуверено с поглед.

— Защо ми се подиграваш?

— Опитвам се да те предизвикам да кажеш собственото си мнение и да си избереш точно това, което ти харесва — на теб самата, не на другите или на мен, Емералд! Бъди екстравагантна, разточителна, достави си удоволствие! Или не знаеш как?

Дълбоко в душата си, в нейните най-тайни и съкровени кътчета, Емералд чувстваше, че е родена да се забавлява и да се радва на живота, затова вдигна брадичка и посочи към един топ шарена коприна, после към друг в изумруденозелено. Шон веднага ги свали от лавиците. Когато стигна до муселините, й бе много трудно да избере между светложълто, оранжево-розово, бледолилаво или резеда. Погледна към Шон, видя дяволитите искрици в сребристите му очи и величествено заяви:

— Всичките!

Той се усмихна и Емералд разбра, че искрено се забавлява.

— Няма ли да е непрактично да си поръчам кремав костюм за езда?

— Дяволски непрактично — заяви той и добави плата към купчината.

Пръстите й се плъзнаха с копнеж по жълто-кафявия лен.

— Не искам да бъда алчна…

— Защо не? Поучи се от мен и взимай от живота колкото искаш.

Думите му я окуражиха да си избере един изключително фин бял плат със сребриста нишка. Вълната бе толкова фино изпредена и толкова мека, че Емералд въздъхна с копнеж. После дръзко си избра аленото, представяйки си колко добре ще контрастира на черната й коса.

Когато реши, че е задоволила всичките си желания, благодари любезно, а Шон вдигна купчината, отнесе я в спалнята й и я стовари върху леглото.

— Госпожа Макбрайд е настанена в съседната стая. Искаш ли да обядваме?

— О, твърде съм развълнувана, за да ям. Не може ли да започнем?

— Прави това, което ти харесва. Нетърпеливостта е твърде възбуждаща у една красива жена.

Емералд затаи дъх. Шон О’Тул също беше възбуждащ. Погледът, който й хвърли, не издаваше с нищо намеренията му, но развълнува сърцето й.

Прекара следващите два часа с госпожа Макбрайд, която й взе всички мерки и й описа последната мода. Много дами си поръчваха дрехите при нея и тя бе в крак с всички новости от Лондон и Париж. Емералд сама направи някои доста дръзки предложения. Госпожа Макбрайд разбра, че младата жена знае точно кои цветове ще подчертаят смуглата й красота.

Графът надникна през вратата.

— Госпожо Макбрайд, може ли да си кажем по една дума?

Сърцето на шивачката заби по-учестено. Графът бе изключително очарователен и отправяше исканията си любезно, а не рязко.

— Дали бихте ушили на дамата вечерна рокля от това пурпурно кадифе, а може би и подходяща пелерина, подплатена с бял сатен?

— Разбира се, ваша светлост!

— Помолих Кейт да събере няколко прислужнички, сръчни с иглата. Използвайте, които стаи си харесате, само уведомете икономката ми.

— Благодаря, милорд. Изглежда, че сте помислили за всичко.

— О, госпожо Макбрайд — каза той, все едно мисълта току-що му бе хрумнала, — ще можете ли да ушиете и една от онези симпатични малки маски от червено кадифе? Възнамерявам утре вечер да заведа дамата на театър, а не искам цял Дъблин да узнае, че тя е дъщерята на Уилям Монтагю. Особено като се има предвид, че съвсем неотдавна се омъжи.

Жената запримига смаяно. Не можеше да повярва на невероятния си късмет. Току-що бе научила нещо, от което щеше да излезе страхотен скандал! Всички в Пейл познаваха Уилям Монтагю, брата на вицековчежника и главен данъчен инспектор на страната. Представи си как щяха да зяпнат клиентките, когато им съобщи, че граф Килдеър е взел за любовница дъщерята на Монтагю и че живеят заедно, без изобщо да се крият.