Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (20)

Глава 20

Шон лежеше отпуснат в леглото, а Емералд се бе сгушила напълно изтощена до него, опряла глава на гърдите му. Обичаше я такава мека и преситена. Ръцете му разсеяно погалиха гърба й, а устните му я целунаха леко по косата. Чувстваше се омагьосан, запленен и в същото време обезпокоен. Не биваше да се привързва към нея. Нямаше задълго да бъдат заедно. Всичко това трябваше да свърши. „И ще свърши“, напомни си младият граф.

Телата им бяха влажни от пот и страст. Изглежда желанието му към тази жена бе неутолимо. Дали някога щеше да й се насити?

— Утре ще отведа брат ти и екипажа му в Англия. Искаш ли да дойдеш с мен? Ще се оставиш ли да те вмъкна тайно в Лондон, а после отново да те измъкна? Много съм добър в тези неща.

Ръката й се плъзна надолу и леко стисна члена му, който тутакси нарасна и набъбна под ласката й.

— Да вмъкваш и да измъкваш? Да, много си добър в това — подразни го тя, опитвайки се да спечели време. За нея Лондон бе синоним на Монтагю, а не искаше никога повече да ги вижда. Ала не желаеше и да бъде далече от този мъж, дори и за няколко нощи. Надигна глава. — Трябва ли да заминаваш?

Шон целуна ъгълчетата на устните й.

— Ще бъдеш в безопасност. Ще дойдеш ли?

Знаеше, че ще го последва и на края на света. Устните й се извиха в загадъчна усмивка.

— Убеди ме!

 

 

Шон О’Тул умееше да убеждава, при това не само жените. Преди „Полумесец“ да акостира в лондонското пристанище, екипажът на Монтагю, всички до един, бяха подкупени от него.

Емералд тъжно се сбогува с брат си.

— Джони, много се тревожа за теб. Как ще се изправиш пред татко? Той ще побеснее от загубата на „Суолоу“!

Джони я целуна.

— Ще му бъде доста скъп урок. Не се тревожи за мен, Емералд. Ненапразно се грижа за финансите на Монтагю. Знам как да се справя.

Внезапно Емералд се почувства по-спокойна за брат си. Той явно бе извървял дълъг път и вече не беше онова малко момче, треперещо пред баща си.

По една случайност завръщането на Джон стана в подходящ момент. Крал Джордж бе уволнил граф Сандуич от високия му пост в адмиралтейството заради неоспорими обвинения. Уилям беше объркан.

— Благодаря на Бога, че се върна! Ние сме съсипани! Благодарение на глупостта на брат ми, златните врати на адмиралтейството завинаги се затвориха за нас. Изхвърлиха го, защото имаше твърде много врагове, които желаеха провала му. А неговият провал е и наш! Цялото ни семейство е в немилост!

— Това просто не е истина, татко. Брат ти е този, който е в немилост, а не ти. Брат ти е уволнен от високия си пост, а не ти. Това със сигурност ще се отрази на финансите ни, но брат ти ще бъде отритнат от обществото, а не ти. — Джон се забавляваше да манипулира баща си с полуистини.

Джак Реймънд се опита да успокои тъста си.

— Моят баща има приятели много високо във властта. Той ще се изправи на крака.

— Този кучи син сигурно наистина ще се съвземе! Аз съм този, който ще пострада! Махай се от погледа ми! Не можа да се справиш със собствената си съпруга! Не заслужаваш място в дома ми!

— Татко, седни, преди да си получил удар — нареди Джон. — Сега ще имаме повече време и средства да инвестираме в търговските кораби. Не се нуждаеш от брат си, граф Сандуич, нито от неговия пръв приятел, херцог Бедфорд. „Монтагю Лайн“ е твоето спасение. Това е много доходен бизнес. Мисля, че дори можем да го разширим. — Джон реши засега да не споменава загубата на „Суолоу“. Баща му и без това щеше много скоро да го научи.

После прикри задоволството си със загрижена физиономия.

— Боя се, че О’Тул отказа да ни върне Ема. Обаче погледни на това откъм добрата му страна — помисли колко пари ще спестиш.

 

 

Шон остави Емералд в един от разкошните апартаменти на хотел „Савой“ и излезе, за да се погрижи за някои дела. Когато се върна вечерта, имаше изненада за нея.

— Но аз мразя лондонските къщи — възрази тя. — Те са грозни и мрачни. — „На теб също няма да ти харесат — каза си мислено — приличат на гробници.“

Шон взе ръцете й.

— Доверя ми се. Ела да я погледнеш. — Наведе глава, за да си открадне една целувка. — Искаш ли да те убедя?

— Да, моля те — промърмори младата жена и подканващо разтвори устни.

Елегантната къща в Олд Парк бе пълна противоположност на мавзолея, в който бе израснала. Предните й прозорци гледаха към Ротън Роу, а задните — към великолепните цветни градини на Грийн Парк. Стаите бяха прясно боядисани в бледозелено и бяло и обзаведени с елегантни френски мебели.

— Аз само ще я наема, и то заедно с прислугата — обясни Шон.

Емералд не се нуждаеше от повече убеждаване; влюби се в къщата на мига, но погледна неуверено към красивия мъж, когото обичаше с цялото си сърце.

— Ще се чувстваш ли удобно тук?

— Да не би да намекваш, че съм само един невеж ирландец?

Тя го стрелна дяволито с очи.

— Е, можем да си вземем една свиня и няколко кокошки, ако това ще те направи щастлива.

— А ти винаги ли си щастлив?

— Винаги, откакто съм с теб, моя прелестна красавице.

— Не сме ли истински късметлии, че се намерихме?

 

 

Нанесоха се на следващия ден и графът събра прислугата, за да я инструктира. Изискванията му бяха съвсем конкретни. Открито заяви, че е особено взискателен относно бельото, покривките за маса и чаршафите. По всяко време на деня и нощта в къщата трябваше да има топла вода, а храната да се приготвя от специален готвач.

Най-главното бе да се пази в тайна самоличността на дамата му. Той щеше да отсъства по работа през по-голямата част от деня и през това време в къщата не биваше да се допуска никой без неговото изрично разрешение.

По-късно лично той доведе двама посетители — единият бе перукер, а другият — бижутер.

— Модата в Лондон е станала направо абсурдна! Щом отиваш в театъра, имаш нужда от напудрена перука с щраусови пера.

— О, знам! Наблюдавах изисканото общество, излязло на разходка в парка. Всички бяха напудрени, целите в дрънкулки и дантели!

Докато Емералд пробваше перуките, Шон разгледа скъпоценностите, които бижутерът бе донесъл. Накрая избра една изящна огърлица с диаманти. Щеше да стои великолепно на нейната вечерна рокля от пурпурно кадифе. После си я представи само с огърлицата и реши, че ще почака до вечерта, за да й даде подаръка.

— Утре сме поканени на голямо празненство в дома на херцог Нюкасъл.

Очите й се разшириха.

— Откъде познаваш херцога?

— Реших да спечеля приятелството му, след като разбрах, че имаме общи врагове.

— Имаш предвид Монтагю?

— Може и така да се каже. Нюкасъл е толкова щастлив от успеха на кампанията си против Сандуич, че дава голям бал в чест на победата.

Емералд сви рамене.

— Моят чичо е ужасен човек. Какво се е случило?

— Кралят го е изгонил от адмиралтейството — нехайно отвърна Шон.

Емералд бе потресена. Графовете Сандуич управляваха адмиралтейството от времето на Чарлз II^[1]. Погледна замислено Шон. Как, за бога, бе успял да постигне падението на чичо й? Не се съмняваше, че именно неговата ловка ръка стои зад нещастията, постигнали граф Сандуич. Разбираше желанието му за отмъщение. Той бе наранен от Монтагю, не само физически, но и душевно. Скритите му рани нямаше да заздравеят, докато не постигнеше възмездие.

— Нима на бала ще допуснат една Монтагю? — със същия нехаен тон попита тя.

— Ти ще бъдеш неузнаваема с перуката и маската.

 

 

Емералд много скоро разбра, че Шон я бе излъгал. Двама лакеи, облечени в пищни униформи, стояха на прага на блестящата бална зала и посрещаха гостите. Единият поемаше наметките на дамите, а другият обявяваше имената на пристигналите. О’Тул подаде подплатената й с бял сатен пелерина и съобщи:

— Граф Килдеър.

После я хвана под ръка и двамата пристъпиха в балната зала. Всички погледи се насочиха към тях. Чу се шумно ахване, последвано от тишина. Емералд реши, че сигурно дрехите им са причина за това всеобщо смайване. В пурпурната си кадифена рокля и с блестящите диаманти на шията, тя контрастираше на фона на присъстващите дами в пастелни тонове и перли. Шон пък бе единственият мъж в черно.

Ала домакинята, херцогиня Нюкасъл, бързо я извади от заблуждението й.

— Колко забавно, че племенницата на Монтагю е дошла да празнува провала му!

— Как отгатнахте самоличността ми, ваша светлост? — сковано попита Емералд.

Херцогинята хвърли предизвикателен поглед към Шон.

— Скъпа моя, двамата с Килдеър сме много близки.

Очите на Емералд блеснаха гневно зад маската. Беше бясна, че Шон я е излъгал. Изпита и ревност. Обаче успя да се засмее и да потупа ръката на спътника си с ветрилото.

— Значи е истина, хитри дяволе, че ти харесват по-възрастни жени?

Херцогинята застина. Шон поднесе нехайно ръката й към устните си, изпълнен с възхищение към остроумната си партньорка, която се оказа достойна съперничка на надутата англичанка. Бе готов да се обзаложи, че Емералд би сложила в малкото си джобче всички присъстващи.

Нюкасъл също се приближи, за да ги поздрави. Емералд стрелна предизвикателно Шон и се отдалечи с херцога под ръка. През цялата вечер повечето мъже се въртяха около нея. За тях изглежда нямаше никакво значение чия дъщеря или племенница е. Те просто се възхищаваха на красотата и чувствеността, която излъчваше.

И завиждаха на любовника й. Щом успяваше да задоволи опасния граф Килдеър, значи бе истинско съкровище в леглото. Емералд бе поразена от успеха си. Получи поне три предложения за покровителство, в случай че вече се е отегчила от настоящия си любовник. Отклони ги със смях, макар че в душата си не се чувстваше спокойна.

Досещаше се, че навярно цял Лондон знае, че е изоставила съпруга си, за да стане любовница на граф Килдеър. Освен това разбираше, че Шон О’Тул съвсем съзнателно парадира с последното си завоевание. Каква наивна глупачка е била. Разбираше, че той я бе отвлякъл, за да вбеси Монтагю, но това явно не му стигаше. Искаше целият проклет свят да узнае какво бе направил!

Макар че във всички женски погледи се четеше явна покана, Шон не флиртуваше с никоя дама, а прекара вечерта в обсъждане на делови проблеми със силни и влиятелни мъже. Емералд почти съжали. Тя би могла да се състезава с друга жена, но не и с болезненото, изгарящо желание за мъст.

Докато слушаше най-новите клюки, младата жена изпи доста чаши шампанско. Лондонският хайлайф явно се самоизяждаше с всевъзможни злостни слухове, пръскайки мръсотия и кал върху всеки и всичко. Само няколкото часа, прекарани в това отбрано общество, я накараха да се почувства цинична и омърсена.

Шон, потопен в разговора си с Нюкасъл, изобщо не забеляза настроението й.

— Смятам, че именно скандалът с робите свърши работа. Както и доказателството за подкупи и държавна измяна, което ни предоставихте. Правителството ще ви бъде благодарно, ако предприемете нещо и по отношение на тези кораби, чието съществуване петни страната ни.

Шон студено се усмихна.

— Ваша светлост, вече съм изпълнил желанието ви.

 

 

Най-после Шон дойде, за да избави Емералд от партньора й по танц, и заяви, че е готов да си тръгват. Когато стигнаха до вратите на балната зала, тя се извърна, за да огледа препълнения дансинг. После решително свали маската си и я захвърли. Групата мъже, стоящи наблизо, се заблъскаха да я хванат.

С мрачно изражение на лицето, Шон обви ръка около кръста й и я избута през вратата. Веждите му бяха смръщени, а челюстите здраво стиснати, докато намяташе голите й рамене.

— За какво, по дяволите, бе всичко това? — процеди през зъби той, когато заслизаха по стъпалата на огромната резиденция на Пикадили. — Държа се като малка курва.

— Но, Шон, скъпи, та аз съм точно това — сладко измърка тя. — Твоята курва. Ти се постара цял Лондон да го узнае.

— Качвай се в каретата! — По тона му си личеше, че едва сдържа гнева си.

Емералд не му обърна внимание.

— Желаете ли да падна на колене, милорд, и да ви обслужа още тук?

Той я сграбчи за раменете и я разтърси толкова силно, че зъбите й затракаха.

— Престани! Изкарваш ме извън кожата ми.

— Много добре познавам избухливия ви характер, милорд. Може би бих могла да ви успокоя. Хайде, елате, устните ми са зажаднели да ви оближат.

Шон я повали върху седалката и впи устни в нейните, показвайки й кой е господарят. Ала Емералд не можеше да бъде укротена толкова лесно, не и без да покаже на какво е способна. В следващия миг захапа устата му и задраска лицето му.

Той отскочи от нея и яростно изруга.

— Малка кучка!

Както му бе обещала, тя облиза устните му и вкуси кръвта.

Двамата влязоха мълчаливо в къщата на Мейфеър. Емералд изтича по стълбите към просторната спалня и освободи камериерката. Гневът се разгаряше в гърдите й. Беше помислила, че диамантите са израз на любовта му; сега вече знаеше, че той просто бе искал да парадира с тях и с нея пред омразните англичани. Макар че вече бе късно след полунощ, гневната престрелка тепърва предстоеше.

Шон се задържа в салона, опитвайки се да охлади гнева си с чаша френски коняк. Когато напълно възвърна самообладанието си, изкачи бавно стълбите и влезе в спалнята, почти готов да й прости.

Емералд нарочно се обърна с гръб към него.

Той усети как отново губи самообладание.

Бе свалила перуката с перата, но все още беше с роклята и бижутата. Без да го поглежда, разкопча пурпурното кадифе и остави дрехата да се плъзна в краката й. Напълно гола, само по копринени чорапи и с диаманти, седна пред тоалетната масичка и взе четката за коса.

Усещаше тъмносивите му очи. Наведе глава напред, така че косите й почти докоснаха килима, а после ги отметна назад, оставяйки ги да се разпилеят като тъмен облак по белите й рамене. После пристъпи към леглото, за да извади нощницата си изпод възглавницата. Златистата прозрачна дреха бе създадена да дарява удоволствие на мъжете. Не я облече, а я отнесе до тоалетната масичка и я метна върху облегалката на стола. После се втренчи в отражението си. Отново отметна коси и прокара четката през тях, след което бавно и чувствено среса черните къдрици между краката си.

— Какви игри, по дяволите, играеш?

Емералд изпусна четката, сложи ръце на кръста си и предизвикателно пристъпи към Шон.

— Курвенски! Нали точно това искаш? Просто за последен път се възхищавах на диамантите, преди да ти ги върна.

— Те са твои.

— Не мисля. Те са собственост на Шон, както и самата аз. И аз, и те сме само за показ…

— Престани! — тихо, но твърдо заповяда той. Нужна му бе толкова воля, за да не я събори на пода и да не я обладае на часа. Желанието му се примесваше с гняв.

— Когато миналата нощ ми даде бижутата в леглото, аз не осъзнах значението им. Нямах представа, че съм заплатила за тях със секс. Или съм дала само първата вноска? — И двамата знаеха, че нарочно го предизвиква. Искаше да изпита женската си власт над него, да разбере дали може да разбие контрола му на хиляди малки парченца.

Той протегна силните си ръце и здравата я разтърся.

— Ако искаш фойерверки, ще си ги получиш.

Бори се с него като подивяла котка. Наслаждаваше на това, че бяха равностойни партньори и всеки докарваше другия до лудост. Накрая и двамата се предадоха. Шон се отказа, защото физически бе по-силен от нея и не искаше да й причини болка. Емералд не устоя, защото не искаше да нарани мъжката му гордост. Любовта й към него беше безгранична, а той точно сега й бе показал колко много означава тя за него.

По-късно лежеше сгушена в прегръдката му и си набиваха любовни слова.

— Моя сладка любима, аз наистина исках да се похваля теб, да покажа на онези безцветни англичанки какво означава истинската ирландска красота. Ако не желаеш, не е нужно никога повече да си слагаш огърлицата на обществено място, но ти нямаш свои пари, а тя ще ти даде известна финансова сигурност.

— Скъпи мой, ти си моята сигурност.

Шон я притисна до сърцето си.

— Обещаваш ли ми, че ще я задържиш?

— Обещавам! Но нека не приемаме повече светски покани. Тази вечер се наслушах на клюки. Ще ми стигнат до края на живота. Не ме интересува дали съпругата и любовницата на херцога на Девъншир са забременели по едно и също време. Предпочитам да си отида у дома.

— Още малко, мила моя. Няколко мои търговски кораба са в пристанището в Лондон. Преди да тръгна, трябва да поговоря с капитаните им. Тази нощ ще ти покажа градините на удоволствието. Ще бъдем само ние двамата. Ходила ли си някога във Воксхол или Ранело?

— Разбира се, че не. Никога не съм правила нищо порочно или неприлично.

— Докато аз не те откраднах…

Емералд игриво се засмя.

— За да заживея постоянно в грях. — Плъзна заобленото си коляно между твърдите му бедра. — Ти ме научи да бъда страстна и порочна! И никога да не казвам не!