Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (16)

Омайно пееха айодите, но и спираха да слушат, и от време на време се усмихваха на песничките, които чуваха.

— Когато говорихме за образуването на частиците, на някои от вас им бе трудно да възприемат двойствеността на вълновите частици. Предполагам, че този въпрос ви е станал ясен, а ако не е, то вероятно няма да си вземете изпитите, така че е все едно. Сега ще опитам нещо друго.

Нека за малко забравим за вълновата част от двойствеността и да поговорим за друга малка особеност на частицата като такава.

Когато разглеждаме електрона като частица, вероятно си го представяте като малък, твърд и кръгъл — като миниатюрна версия на планета като Земята. Това е вярно, но само донякъде. Моментът, в който престава да бъде вярно, е когато завъртите тази частица.

Ще ви дам пример.

Да си представим, че взимаме ивица хартия, огъваме я като пръстен и залепваме краищата.

После взимаме едно мънисто с размер на електрон — на практика това е невъзможно, но ние само си представяме, — и го пробиваме, така че да можем да го нанижем на хартиения пръстен. (Този пръстен, разбира се, трябва да е много малък). Да речем, че това мънисто с размерите на електрон има някакви ясно видими белези по повърхността — може би изглежда като земен глобус, — така че във всеки един момент можете да кажете коя негова част е обърната към вас. Сега гледате Еквадор. Северният полюс на мънистото сочи главата ви, южният — краката.

Направихте ли го? Добре, сега да направим нашия експеримент.

Придвижваме мънистото по цялата дължина на пръстена. Когато то се върне в изходното си положение, пред нас отново ще застане Еквадор. Мънистото се е завъртяло на 360 градуса и е точно в същото положение. Никой, който не ви е видял да го движите, няма да знае, че сте го завъртели. Не може да се приложи никакъв тест, който да докаже дали мънистото е въртяно или не. Така че обективно погледнато, няма никакво значение дали мънистото е било завъртяно на 360 градуса или не.

Но при електрона не е така.

Ако искаме да повторим същия експеримент с истински електрон, а не с мънисто с размерите на електрон, ще трябва да направите пръстена по друг начин. Тоест, ще трябва да усучете ивицата хартия на 90 градуса преди да залепите краищата й.

И това, разбира се, превръща хартиения пръстен в така наречената ивица на Мобиус.

Сега вече можете да направите въображаемия експеримент и ще видите, че се получава нещо любопитно. Плъзгането на електрона по пръстена става по по-различен начин. Пред вас отново е Еквадор, но останалата част от глобуса се е преобърнала обратно. Оказва се, че Северният полюс е заел мястото на Южния. Сменили са местата си.

Възможно е това да се поправи, но изисква допълнително действие. Ако искате да върнете електрона в първоначалното му положение, налага се да го плъзнете по ивицата на Мобиус още веднъж. Сега всичко си е на мястото, и отново липсва тест, който да докаже, че електронът е бил въртян.

Така че в определен смисъл, от гледна точка на електрона окръжността има 720, а не 360 градуса.

Това обърква ли ви?

Добре! Нека ви напомня казаното от Нилс Бор преди много време: „Ако човек не се чувствува замаян, когато за пръв път чува за квантума, то той не е разбрал нито думичка“.

Развеселени, айодите изпяха:

Какво има за разбиране?

Което е, си е. То разбира себе си, и това е всичко.