Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (32)

Макар че айодите пеят всичко, те и чуват всичко. Някои от песничките, които чуваха, бяха горестни, други — изпълнени със страдание, в трети се долавяше страх. Но те продължаваха да пеят, без да пренебрегват другите песни като тези на древния земен поет учен.

— Ако приемете насериозно идеята за антропическия принцип, която обсъждахме, вероятно ще се наложи да зададете няколко логични въпроса.

Окей, казвате вие. Съгласяваме се с идеята, че вселената, която обитаваме, не може просто ей така да е била идеално пригодена за нуждите на интелигентни същества, каквито сме ние. Чудесно, но ако това е факт, къде е грешката?

Тоест, ето ни, седим си на тази нищо и никаква планета, обикаляща около една треторазредна звезда, единствената сред над двестата милиарда само в нашата галактика и само бог знае още колко във външните галактики.

И тъй — защо само ние? Ако вселената ни е примирала за интелигентни живи същества, не би ли трябвало да има и други наоколо?

Това е справедлив въпрос и хората отдавна си го задават. Въпросът дори си има име. Наречен е „Въпросът на Ферми“, по името на един италиански учен, който пръв запитал на всеослушание: „Къде са останалите?“

Много учени приели въпроса сериозно и най-добрите от тях започнали да търсят неговия отговор. Най-напред — в изобилието от разказите за летящи чинии, които били много разпространени по онова време. Започнали да ги проучват. Но не стигнали доникъде. Сред десетките хиляди съобщения за срещи с летящи чинии, за отвличания и какво ли не още, нямало нито едно със солидни доказателства за истинността на случката; оказало се, че повечето са съчинени от лунатици и измамници.

Други учени измолили или откраднали време за радиотелескопите, чрез които ден след ден всеотдайно прослушвали ефира за някакъв смислен сигнал от Там. Но така и не го чули.

По-късно, един човек на име Фриймън Дайсън — англичанин, който станал американец, бил споходен от друго хрумване. Дайсън предположил, че всяка истински развита в технологично отношение цивилизация би приличала на нас по стремежа ни да осъществяваме високотехнологични проекти, за което обаче би й била потребна достатъчно енергия. Откъде да я вземе? Ами — отговорил Дайсън, — най-ефективно би било да се улови радиацията на най-близката звезда. Според него те биха могли да превърнат всичките планети от тяхната слънчева система в кухи кълба, обградени отвсякъде с нещо като стена. По този начин биха могли да използват най-високите енергии на звездата за промишлени — или бог знае какви — нужди, като оставят неизразходваната топлина просто да се излъчи вън от кълбото. Така че Дайсън помолил инфрачервените астрономи да си отварят очите за подобни слабо излъчващи инфрачервени обекти, наречени „сферите на Дайсън“.

Много астрономи го послушали… но не открили нито една от неговите сфери.

И в крайна сметка излиза, че въпросът на Ферми все още не е получил отговор.

Ако се интересувате от личното ми мнение, отговорът е много прост. Къде са останалите? Няма други освен нас. Ние сме сами в тази безкрайна вселена.

А айодите пееха:

Да търсиш вечно и да не намериш, означава да се провалиш.

Да търсиш за кратко и да спреш, също е провал; но това е личен провал.

Да търсиш и да се провалиш, когато обектът на търсенето е съвсем наблизо — това е тъжно.