Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (12)

Третата песен на земния поет айодите изслушаха с надежда и дори гордост, защото грешката започваше да отстъпва на истината и песента зазвуча красиво.

— За последен път ви напомням, че разделянето на вселенската история на три епохи, като тази на човечеството, е само една аналогия. Но според мен аналогията е подходяща; стигаме до най-важното.

Време е да кажем каквото знаем за предисторията на вселената.

Също както при историята на човечеството, от първата африканска Ева — или която и да е тя — до началото на истинската история, или поне на легендите, най-важна е предисторията. По отношение на хората тя е продължила стотици хиляди години. Предисторията на вселената е далеч по-кратка. Но все едно, тя е най-важната част.

Независимо от това няма да ни отнеме много време да я разкажем, тъй като всичко, което знаем за ерата на Планк — тоест, за първите десет на степен минус 47 секунди след Големия взрив, което ще наречем предисторията на вселената — е в общи линии нищо.

Това не ни пречи да изпитваме нуждата да се стремим към знанието. Благодарение на този стремеж жаждата ни никога няма да бъде утолена. Ние не можем да видим каквото и да било отвъд бариерата на Планк. И вероятно никой никога няма да успее да направи това. Не са ни известни подробностите на събитията.

Това което знаем, е че в определен момент от епохата на Планк — или може би през ерата на ВУТ, която бележи началото на древната история — без да сме абсолютно сигурни, — са възникнали всички закони на нашата вселена.

Тоест, всички „вълнови функции“ (както можем да ги назовем), претърпели „колапс“ и се превърнали в точни, твърди числа. Стойностите, които можели да бъдат най-различни, внезапно станали определени. Например, точно тогава било „решено“ числото „пи“ да има стойност три цяло и тъй нататък, вместо, да речем, седем или друга цифра; когато константата на Планк и константата на фините структури, както и всички останали, се превърнали в строги факти, вместо величини с произволни стойности.

Оттук нататък всичко вече било предрешено.

Може да се каже, че програмата на нашата вселена била написана именно тогава; оттам насетне всичко вече се свеждало единствено до работа с компютъра. Ако можехме само да зърнем тази първоначална компютърна програма, бихме разбрали много неща, които сега са обвити в догадки…

Но не можем, и може би никога няма да можем.

А айодите пееха нежно и с надежда, и песента им бе песен на упованието.