Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (11)

6.

Ако на Кайри Куинтеро му бе разрешено сам да контролира собственото си тяло, би изпитал удоволствие от това, което правеше. Той летеше. След четири изтощителни дни в Калифорния, където го бе взела за някакви проучвания голямата златна Костенурка, която наричаха Жълтата Птица и чиято длъжност бе Пазител на Богинята, той се прибираше в къщи, но все още не му бе позволено да почива. Кайри бе с поставен контролен диск. Можа да го махне едва когато големия самолет започна да се снишава за кацане в зоната в Канзас сити, но тогава се почувствува прекалено уморен, за да прояви някакъв интерес към гледката долу.

Щом вратите на самолета се отвориха, той се изправи изтощен и бе грубо избутан от Жълтата Птица. Едрата Костенурка мина покрай него и изчезна. Кайри Куинтеро я последва бавно, протягайки схванатите си крайници. Бе вече тъмна, гореща и душна нощ; по небето не се виждаха звезди. Искаше му се да си легне, но желанието да се срещне с брат си и с жената, която обичаха, бе по-силно.

Подозираше къде може да ги намери и двамата, и излезе прав.

Докато вървеше по коридора към апартамента на Сю-линг, чу треперещия от гняв глас на брат си, удавен сред пронизителните писъци на Костенурка. Странно: Костенурките рядко влизаха в жилищата на човеците. Но когато стигна до вратата, видя Малкия, който размахваше дебелите си ръце и кряскаше вбесен на Сю-линг и Сорк през транспозера си.

— Не се преструвай, че не си правил тия богохулни записи! Не можеш да се преструваш, защото ние знаем каква е истината, тъй че не трябва да отказваш да ми ги продадеш! Хайде, кажи цената, защото искам да ги имам!

Сю-линг сложи ръка на рамото на Сорк и заговори на Костенурката:

— Не зная нищо за никакви богохулни материали. Сътруднико.

— Толкова е… вбесяващо, когато една разумна търговска оферта се отхвърля без причина! — прогърмя гласът му. — Ако продължавате да се държите така лошо, ще трябва да преразгледаме нуждата от вашата заетост тук.

— Ваша работа — сви рамене Сю-линг и го заразглежда. — Може би ще е от полза, ако ми кажеш защо ви трябват тези записи.

— Това не е твоя работа!

— А записите не са ваши — възрази тя.

Малкия я зяпна безмълвно с двете си жълти очи, барабанейки сърдито по коремната част на черупката си. После недоволно изсъска, обърна се и шумно напусна стаята.

Сю-линг го проследи с поглед и тръсна глава.

— Здравей, Кайри — поздрави го със закъснение. Макар и само поздрав, той бе все пак нещо повече от начина, по който го посрещна брат му. Сорк също гледаше след Костенурката.

— Наистина ги иска тия лекции по астрофизика — рече той замислено.

— Виждам — обади се Сю-линг. — Но защо?

— Сигурно има някаква връзка със случилото се с тяхната Майка. Може да са сметнали, че е паднала в черна дупка или нещо подобно.

— Цялата им планета?

— А защо не? Цялата бъркотия не може да е само заряди смъртта на една Майка. Това се случва често, и тогава те просто предават властта на друга. Обзалагам се, че са решили да научат повече за черните дупки и смятат, че човешката наука може да им помогне. — Той се ухили злорадо, очарован от мисълта, че Костенурките са опрели до помощта на хората. — Но ако това наистина е станало, мисля, че с нея е свършено. Никъде в лекциите не се говори за излизане от черна дупка.

Сю-линг кимна не съвсем убедена, но внезапно забеляза умората, изписана по лицето на Кайри.

— Къде беше? — попита тя. — Изглежда си се преуморил.

— Така е. Жълтия ми извади душата. Пет дни бяхме в Калифорния и проверявахме старите архиви с изследвания в някаква болница… поне така мисля.

— За какво са им притрябвали на Костенурките медицинските картони на човеците? — зачуди се Сю-линг.

Кайри разпери ръце.

— Откъде да знам? Почти през цялото време бях с диск. Жълтия ме накара да преровя всички архиви на отделението по генетика… Разбира се, нямах представа какво върша, но го разбрах от разговорите им на връщане. И… — Кайри се поколеба плахо, както обикновено, когато се налагаше да сподели интуитивните си догадки. — Имам теория. Или нека да е предположение.

— Което е…? — попита Сю-линг.

— Просто едно хрумване… но мисля, че се опитваха да открият дали има начин да се възпроизведе женска Костенурка чрез модификация на гените на мъжка.

— Но това за тях е кощунство! — възкликна изненадан Сорк.

Кайри се засмя уморено.

— Същото ни каза и Екзарха, когато разбра какво правим — съгласи се той. — Никога не бях виждал Костенурките така разтревожени. Кряскаха си по телефона като разгонени котараци.

— Не мисля, че модифицирането на мъжкия във функционална женска е възможно — каза Сю-линг. — Сигурна съм, че Костенурките никога не са правили това сами, и макар генетиката да не е моя специалност, не съм чувала някой на Земята да е успял да създаде женска от мъжките гени на което и да е животно. Може би наистина са се отчаяли.

— И още как! — обади се зарадван Сорк. — А ние няма да им помогнем! Ще скрия записите, в случай че Малкия измисли как да ги вземе от теб. Това е човешка наука, не на Костенурките, а на нас тя ще ни е нужна!

Кайри погледна брат си.

— За какво говориш?

— Не разбираш ли? Каква е продължителността на живота им?

— Откъде да знам? Май около седемдесет и пет години, но…

— Но това е само предположение — съгласи се Сорк. — Както и да е, все някога умират. И след седемдесет и пет години… а може и по-малко, всички те ще бъдат мъртви! Край с Костенурките. Е, с изключение на няколкото, които ще пристигат от време на време от пътешествия, протекли при забавено време. Но те няма да имат значение, а в такъв случай коя раса ще владее в тази галактика?

— Искаш да кажеш… ние? — примигна Кайри.

— А кой друг? — попита Сорк. — Костенурките ще измрат. Ако тази галактика има бъдеще, то принадлежи на нас!

Кайри не откъсваше поглед от брат си, опитвайки се да схване всичко казано.

— Но ние не можем да пътуваме из галактиката. Как? Не можем да управляваме вълновите междузвездни кораби.

— Ще се научим. Освен това някои човеци вече могат! — извика триумфиращо Сорк. — Франсис Крейк е човекът! Вчера се е обадил на Сю-линг. Сега е на път насам, с кола.

— С кола?! — изуми се Кайри.

Сю-линг сви рамене.

— Не ме питайте защо, но е така, така каза. Предполагам, че ще пристигне утре. Само че… — тя прехапа устни — новините ми за екипажа му не са много добри. Костенурките в орбиталната станция също са пощурели. Никой не си гледа работата. Надявам се, все пак, хората му да не са пострадали.

— Какво им е? — попита Кайри.

Сю-линг разпери ръце.

— Не знам. Последния път, когато се опитах да разбера, от орбиталната станция не се обади никой. А това досега не се е случвало.

 

 

Сорк имаше някаква работа и си тръгна, а Кайри Куинтеро остана.

Лицето на Сю-линг изразяваше благосклонна покана. Окуражен от това, Кайри каза:

— Довечера? Нямаше ме доста време.

— Довечера — отвърна нежно тя. — Идеята е чудесна. Липсваше ми…

Няколко часа по-късно обикновено спокойният Кайри Куинтеро крачеше към жилището й силно развълнуван и нетърпелив. Знаеше какво ще се случи. Тя ще е с жълтата копринена роба, която й бе купил от Ню Хонг-Конг, където го бяха пратили Костенурките в командировка, а прекрасното й тяло ще ухае на любимия й испански парфюм. Ще прекарат една чудесна нощ…

Но уви. Докато вървеше по коридора, чу гласове от стаята й, и разбра, че тя не е сама и че мъжът при нея е неговият брат-близнак.

Човек, заварил любимата си в обятията на друг, има богат избор: сълзи, ярост, насилие, може и самоубийство, ако вярва, че сантименталните романи пресъздават истината. Кайри Куинтеро не прибягна към нито една от тези възможности. Той се спря, заслушан в гласовете — възможно бе, в края на краищата, брат му просто да се е отбил, за да си вземе още записи. Обаче по всичко личеше, че не е така. Макар да не различаваше ясно думите, той долавяше тона — Сю-линг протестира, Сорк убеждава; Сю-линг възразява, Сорк настоява… и накрая Сю-линг се предава.

Кайри въздъхна, обърна се и се прибра. Знаеше: Сю-линг смята, че той прекалено често отстъпва на брат си. Може би имаше право. Но Кайри Куинтеро винаги е най-щастлив, когато на Сорк му е добре.

Все едно, тази нощ той спа зле. Когато се събуди, по навик се вслуша, за да долови тихия шепот от записите на брат си откъм другата стая, и не се изненада, като не чу нищо. Ясно, Сорк бе останал при нея.

Това не разстрои особено Кайри Куинтеро. Макар че обичаше Сю-линг, не я ревнуваше. Може би някой ден тя ще сложи край на тази бъркотия и ще избере единия от близнаците. Може би тогава ще се омъжи за него. А може и да предпочете брат му. Каквото и да реши, все ще е добре… а той и в двата случая ще продължи да обича Сю-линг Куонг.

Кайри се изтърколи по гръб и спокойно се взря в тъмнината на стаята. Горкият Сорк! Там, където Кайри съзираше симетрия, сходство, взаимовръзки и резонанс, Сорк виждаше единствено проблеми. Кайри Куинтеро приемаше, че всяка отделна част принадлежи на цялото и че цялото се състои от своите части. Понякога нещата, които виждаше, бяха приятни, но тъжни; друг път — просто приятни. Не беше в характера на Кайри Куинтеро да се тревожи за това дали бъдещето ще е добро или лошо и дали нещата, които се случват във всеки един момент са правилни или погрешни, защото те са такива, каквито са.

Кайри Куинтеро бе убеден в тези неща, така, както бе убеден, че сърцето му бие и дробовете му дишат, и че един ден сърцето и дробовете му ще престанат да го вършат и той ще умре; и в това знание няма нищо страшно или печално.

Кайри Куинтеро съжаляваше само за едно — че брат му не желае да проумее този толкова ясен природен закон. Ако зависеше от него, би се опитал да му помогне, като сподели собственото си виждане за логиката на битието. Да го сподели с целия свят, ако бе възможно.

Но не Кайри, а Сорк Куинтеро го биваше повече в приказките. Почти неземния покой, царящ в душата на Кайри, бе изцяло вътрешен. Нямаше как да го сподели с някого.

 

 

Кайри неусетно бе заспал дълбоко и се разбуди едва когато брат му заблъска по вратата.

— Кайри? Ставай, вече е сутрин. Онзи космически капитан току-що се обади на Сю-линг. Той е в зоната и е довел някого със себе си.

Все още замаян от съня, Кайри се изправи в леглото.

— Кого?

— Още не знам — отвърна сърдито брат му. — Тъкмо това искам да разбера. Отивам да ги посрещна на западния портал. Ела там, когато станеш, чу ли!

— Добре — прозя се Кайри.

Разочарованието от предната вечер някак си бе отлетяло, както ставаше винаги с Кайри Куинтеро. Той се протегна лениво и без да бърза, бодър и в отлично настроение, се изтърколи от леглото и тръгна към банята. Нямаше спешна работа, в края на краищата. Каквото и да става там, ще почака.

Когато тръгна към портала, бе още ранна сутрин, предвещаваща задушен и може би дъждовен ден, за ужас на Костенурките. Само тук-там се виждаше по някоя от тях. Изобщо и хората, и Костенурките бяха малко. Доскорошното оживление в основата на космическата стълба бе отстъпило мястото си на призрачна тишина. Дългите композиции от натоварени с метални отпадъци вагони бяха неподвижни и изоставени; зловещо мълчание цареше там, където до неотдавна търговията на Костенурките вреше и кипеше.

Когато приближи портала, Кайри съзря група хора, събрани край триколесно наземно превозно средство. Различи брат си и онзи капитан на космически кораб. До тях стоеше жена, но не беше Сю-линг Куонг. Беше младо момиче, което Кайри не бе виждал преди, а зад нея, приведен над главата й се извисяваше… да, тавър. Не просто тавър, а мъжкар, с добре развити рога. Кайри примигна и се отправи към тях, но в това време иззад един вагон се показа Костенурка и му се изпречи на пътя. Кайри с учудване разпозна ръждивокафявата черупка на онзи пигмей, Малкия, очевидно скрил се, за да наблюдава човеците.

Едното око на Малкия се насочи към Кайри и Костенурката включи транспозера си.

— Спри, Куинтеро! Кой от двамата си?

— Кайри Куинтеро, Сътруднико. Не онзи, брат ми Сорк, когото подозираш, че притежава някакви забранени записи на лекции.

Костенурката завъртя жълтите си очи.

— Не ми говори за никакви записи — смъмри го той както учител мъмри непослушен ученик. — Притежателят им не желае да ги продаде и в такъв случай те нямат никакво значение. Но в този момент не можем да мислим за търговия.

Очите на Кайри щяха да изскочат от орбитите си. Малкия не може да мисли за търговия?! Една Костенурка?! Значи всичко е вярно.

Малкия продължаваше да говори, като сочеше с ръка групата хора край портала:

— Онова същество не е ли възрастен мъжки тавър? — попита той.

— О, не съм сигурен — каза Кайри, без да се замисли. — Не е възрастен, защото все още е с рога. — После се вгледа по-внимателно и добави: — Хм, наистина изглежда по-различен от останалите.

— Този тавър може да ни потрябва. Моля, иди и разбери — отсече Костенурката и се прибра в прикритието си зад вагона.

Изненадата най-после извади Кайри от равновесие — за пръв път през живота си той чу Костенурка да казва „моля“. Но още по-голяма изненада го връхлетя, когато се приближи до групичката. Огромното същество с бича глава, застанало до колата, имаше напълно развити рога, които въпреки ярката утринна светлина излъчваха слабо сияние.

Брат му се обърна към него.

— Закъсняваш — укори го той. — Слушай сега, стой при момичето и тавъра и не позволявай на никого да ги закача.

— Че кой ли ще тръгне да ги закача? — попита Кайри. — Къде е Сю-линг?

— В кабинета си, естествено — сряза го Сорк. — Отиваме там с Крейк, за да проверим дали не е дошло съобщение за екипажа му. О, да не спорим точно сега, Кайри! — бързо добави той, като видя че брат му се готви да възрази. — Бързаме!

Двамата тръгнаха и оставиха Кайри сам с младата девойка и тавъра.

Момичето съсредоточено изучаваше лицето му.

— Приличате си — откри тя. — Братя ли сте?

— Близнаци. Казвам се Кайри Куинтеро.

— Муун Бъндиран — отвърна девойката и протегна ръка. — Това е моят приятел Трейл. Запознайте се.

— Разбира се — отзова се Кайри, но гласът му прозвуча по-несигурно от думите. Тавърът се пресегна и дружелюбно стисна ръката на Кайри в коравия си, топъл трипръст юмрук. — Приятно ми е да се запознаем — рече Кайри и вдигна поглед към огромната, тежка, увенчана с рога глава. Рогата наистина грееха със своя собствена светлина.

Тогава тавърът заговори. Кайри не разбра нищо от потока съскащи, жужащи звуци.

— Не говоря тавърски — извини се той. На едно животно!

— Казва, че според него песничките ти са добри и се надява рогата ти да пораснат яки — преведе девойката. — Това е нещо като нашето „Приятно ми е“. — И седна върху капака на колата. — Извинявай — каза тя, — но съм много уморена. Карахме няколко дни, чак от Ню Мексико. И беше толкова… — Тя колебливо се взря в очите на Кайри, сякаш се питаше дали може да му довери тайната си. Очевидно реши, че може, защото продължи: — … толкова страшно! Защото всъщност се криехме. Нали знаеш, че повечето хора се страхуват от възрастните таври, а имаше и опасност някои от тях да го наранят…

Тавърът внезапно издаде приглушен, но мощен рев и запристъпва от крак на крак, навел огромната си глава в посоката, откъдето бе дошъл Кайри.

— О, господи! — прошепна развълнувано Муун Бъндиран. — Виж, Кайри! Това не е ли Костенурка?

Кайри се озърна. Малкия се бе приближил. Увисналата около врата му кожена яка трептеше, а жълтите му очи бяха приковани в тях.

— О, да. Казва се… е, ние му викаме Малкия. Защото е по-дребен от останалите, нали разбираш.

— По-дребен? Тогава другите сигурно са огромни колкото таври! Изглежда притеснен.

И наистина, Малкия размахваше гъвкавите си горни крайници и крачеше към тях, грачейки тревожно. После насочи окото си към Кайри Куинтеро.

— Е? — попита чрез транспозера. — Не е ли вярно? Не е ли наистина възрастен мъжки тавър?

Девойката уплашено се дръпна назад.

— Не, не му позволявай да нарани Трейл! Той още расте, изобщо не е опасен!

Но Малкия не я чуваше. Сякаш без да забелязва Кайри и поглеждайки момичето с едно око, той отмина. Цялото му внимание бе съсредоточено върху тавъра. Застана неподвижно пред него, взирайки се в рогата му. Едната му ръка се протегна към тях.

Трейл отстъпи назад, изръмжавайки предупредително. Рогата му сякаш заискриха в червено.

— Моля ви, мистър Куинтеро! — забързано изговори момичето. — Тази Костенурка, безпокои Трейл, а той не е свикнал да пипат рогата му. Разрешава само на мен.

Костенурката се извърна и я изгледа. Излая нещо, но така бързо, че дори транспозерът не успя да направи думите му по-разбираеми.

— Какво казва? — попита момичето, отстъпвайки назад.

Кайри се намръщи изненадано.

— Иска… да купи твоя тавър. Пита колко искаш за него.

— О, не! — извика девойката. — Не продавам Трейл! Нали затова избягахме… И дума да не става! — отсече твърдо тя. — Кажи му: „Благодаря, но Трейл не се продава“!

Не се наложи Кайри да превежда, тъй като Малкия схвана смисъла. Жълтите очи блеснаха ядосано и гласът му забоботи малко по-бавно.

— Ще ти платим колкото кажеш. Искаме да купим този възрастен мъжкар.

— Не! Накарай го да разбере. Не искам да му отрежат рогата и да го превърнат в пържоли или в разплоден бик!

— По никакъв начин няма да навредим на животното — настояваше Костенурката.

— Не ти вярвам! — кресна Муун Бъндиран.

— Хм — намеси се Кайри. — Не знам някой от Костенурките да е излъгал или нарушил дадената дума. Те са честни търговци, мис. Ако се споразумеете, той ще спазва обещанието си.

— Не! Трейл и аз отиваме с капитан Крейк на неговия кораб и това е.

Костенурката изсъска яростно, въртейки очи във всички посоки. После отвори приличната си на папагалска човка уста с намерението да каже нещо, но се отказа. Затвори я с изщракване и се отдалечи побеснял.

Муун Бъндиран го изпрати с уплашен поглед.

— Какво ще направи сега?

Кайри сви рамене.

— Никога не съм го виждал толкова ядосан. Не знам, мис Бъндиран. Ама снощи се опита да купи едни древни записи с лекции от Сю-линг Куонг.

Той почувствува някакво твърде необичайно за него смущение. Странните късчета информация най-неочаквано отново се появиха и чакаха да ги подреди. Но как?

Девойката сложи ръка на рамото му и го погледна.

— Ще се опита ли да ми го вземе насила?

— О, не — изненадан отговори Кайри. — Не, няма да направи това. Костенурките никога не взимат нищо насила. Те са честни и почтени търговци. Но — добави той сериозно, — боя се, че Малкия наистина иска твоя тавър. А Костенурките обикновено намират начин да получат това, което искат.