По-долу е показана статията за Петър Бобев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Петър Бобев Петров e български писател. Автор е на приключенски, научнофантастични и исторически разкази, повести, новели и романи, на приказки и други литературни произведения. Той е един от малкото български автори - майстори на приключенския жанр и на научната фантастика.
Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица, в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. . На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо - подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас.Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
