Петър Бобев
Какво каза куклата

Надка получи от вуйчо си подарък целулоидна кукла. Ама същинска прелест — с хубаво розово личице, малки устенца и бели зъбки. Надка я хареса много. Прегърна си я като бебенце. Носеше я навсякъде със себе си, спеше с нея, шиеше й нови дрешки, обличаше я, събличаше я. Не можеше да й се нарадва. Кое дете не се радва на целулоидна кукла! Нарече я Снежанка. Куклата беше приказно хубава, затуй й трябваше име като в приказките.

Двете се връщаха от полето. Там майката на Надка береше памук заедно с другите кооператори. Всички бързаха много. Времето се разваляше. Тежки оловни облаци се трупаха по небето.

Надка подтичваше. Беше студено. Вятърът пищеше и се заканваше на някого. Той шибаше яростно белите калпачета на памучените растения, брулеше листата им и ги отнасяше далече-далече в полето.

Снежанка беше облечена в тънка рокличка. Затова Надка я скри под палтото си. Грижеше се за нея като истинска майка.

Но куклата почна да се дърпа и да вика с тъничкото си гласче:

— Мамо, мамо, искам да ти кажа нещо.

Надка я доближи до ухото си.

Куклата я погледна със сините си очички и заговори. Заговори на своя език. Но Надка я обичаше много, затова изведнъж почна да разбира кукленския език.

Снежанка каза:

— Малка мамо, не ме увивай толкова много! Аз няма да настина. Целулоидните кукли не настиват никога. Сега други имат нужда от помощ.

Надка беше добро дете — обичаше да помага. Тя запита бързо:

— На кого трябва да помогна?

— На моите сестрички.

Момичето не можа да разбере добре.

— Къде са те?

Целулоидното детенце повдигна пълната си ръчичка и посочи памучената нива. Надка погледна нататък.

— Не виждам никакви кукли.

— Те не са кукли.

— А какво са?

Снежанка се усмихна:

— Забравих, че ти не знаеш. Моите сестрички са памучените кутийки.

Надка присви очи недоверчиво:

— Защо се шегуваш?

— Не се шегувам. Истина е. Те са мои по-млади сестри. И аз някога бях като тях едно такова бяло кълбенце. Хората ме откъснаха и ме отнесоха в завода. Там аз се превърнах на целулоид. От мене направиха кукла. Поставиха ме на витрината. Вуйчо ти ме купи. И така аз станах твое дете.

Надка се закани с пръст:

— Децата не бива да лъжат майките си! Вярно ли е това? Кажи честна дума!

— Честна пионерска дума!

— Сега вече ти вярвам.

— Щом като ми вярваш, спаси сестричките ми! Повикай другарчетата си и помогнете на възрастните да оберат памучените кутийки. Приберете ги на сухо! Не ги оставяйте навън! Ветровете ще ги обрулят и ще ги разнесат по тръните. Ще ги оплискат с кал дъждовете. А без памук няма да имаш кукли, няма да имаш нови дрешки…

Надка я прекъсна:

— Знам, знам. От памук хората тъкат платовете. След това по тях напечатват цветенца, зайчета, рибки, пеперудки — и става чудесна басмица!

Снежанка потвърди:

— Точно така. От памук може би е направена и книжката, която четеш. С памук хората разбиват скалите и прокопават път за влаковете.

— Виж — това не мога да повярвам. Памукът е толкова мек. Как ще разбива камък?

— Но той не е обикновен памук. Напоен е с други вещества и се нарича гърмящ памук.

Вятърът задуха още по-силно. Поръси ситен дъжд, но бързо спря.

Надка вдигна очи нагоре към грозното сиво небе.

— Дали ще успеем да се приберем в село преди дъжда?

Тя почна да тича, спъна се случайно и падна. Одраска коляното си. Потече кръв. Но тя не се уплаши от това. Изправи се и продължи пътя си.

Куклата запита бързо:

— Боли ли?

Надка се засмя:

— Нищо ми няма. Щом като стигнем в село, ще отидем в аптеката и там ще очистят раничката с едно памуче, натопено в кислородна вода. После ще я превържат с бинт.

— А знаеш ли от какво е направен бинтът?

Надка се поколеба:

— Да не е от памук?

— Да, от памук е. Аз не мога да изброя всичко, което се прави от него. От семките правят масло, с което мажат машините. В някои страни пречистват това масло и хората го ядат. Люспите служат за храна на добитъка.

Наближиха селото. Сивите облаци бяха почнали да се разкъсват. На няколко места сред тях се показаха късчета синьо небе. Надка спря да си поеме дъх.

Куклата неочаквано запита:

— Обичаш ли да ходиш на кино?

— Много. А най-много обичам рисуваните филми-приказки. Гледала съм Рибарят и златната рибка, Вълшебната мелница, Снежанка…

Куклата обясни с важен глас:

— Знаеш ли, че и кинолентите са направени от памук — нали и те са целулоидни?

— Колко чудно!

Надка поклати глава и запита:

— А ти, Снежанке, ходиш ли на кино?

— Аз нямам време за развлечения. Направена съм да създавам радост на другите.

— Но и аз искам да създавам радост.

— Тогава зарадвай сестричките ми! Помогни при беритбата им! Или не ти се работи? А може би те е страх от вятъра?

Момиченцето вирна глава:

— Не ме е страх. Тръгвам веднага. Ще доведа много деца. Аз ще бъда звеноводка. Ще бера като мама с две ръце. Бързо ще оберем памука. Ще преварим дъждовете.

Куклата разпери ръчички и я прегърна:

— Моята сладка малка мамичка!