Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Петър Бобев

Гонитба из южните морета

 

Редактор: Георги Струмски

Художник: Ани Бобева

Художествен редактор: Магда Абазова

Технически редактор: Цветана Арнаудова

Коректор: Ана Лазарова

Формат 59/84/16; тираж 25 100 екз.; печатни коли 10,75; издателски коли 8,92; л.г. VII/44 изд. №3251; поръчка №164/1971 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 29.V.1971 г.; излиза от печат на 30.IX.1971 год.; цена 0,69 лв.

Български писател, София, 1971 г.

„Тодор Димитров“, клон 3 — София

История

  1. — Добавяне

Цялата гора слушаше притихнала песента на Славея, който пееше в захлас, скрит в зелената шума. Само бистрото ручейче опитваше да му приглася с нежния си ромон. А долу на земята, под сплетените вейки на шипката, се гушеше гнездото, в което Славейка мътеше яйчицата си, унесена в чудната му песен.

Ненадейно певецът млъкна уплашен. Отсреща, навръх дивата круша, кацна Ястребът и впери в него алчните си очи. О! Той беше ужасен — този ненаситен хищник. Колко много птички бяха загинали в острите му нокти.

По едно време Ястребът отлетя нанякъде. Славеят си отдъхна, накани се пак да запее.

Тогава дивата круша изскърца тъжно с клоните си:

— Моля те, помогни ми! Хиляди бръмбари и личинки гризат листата ми. Очисти ме от тях! Защото, откак Ястребът ме избра за своя наблюдателница, никоя птичка не смее да се мерне насам. Тъй ще си загина!

Който пее, зло не мисли. Добро сърце имаше и Славеят. Той се озърна предпазливо, после подхвръкна към високата круша.

В този миг отгоре връхлетя Ястребът. Обезумял от уплаха, Славеят кривна наляво, надясно, нагоре, ала напразно — страшният убиец го настигаше с ликуващ крясък:

— Е, пипнах ли те най-сетне?

Вече нямаше друг изход — Славеят се спусна право надолу като падащ камък. Но тъкмо до земята, едва докоснал сухата шума, той се пое нагоре и — пър, пър, пър! — бързо се шмугна в шипковия храст. Увлечен от гонитбата, Ястребът не успя да се задържи, а се стовари тежко на земята. Туп!

Преметна се веднаж-дваж, запърха безпомощно и опита да отлети. Но нали беше зашеметен от удара — объркан, той се блъсна в Крушата. А тя, чакала само това, размаха острите си шипове, та го издра жестоко.

— Скръц! Тъй ти се пада! — превиваше се от смях Крушата. — Да видим друг път ще закачаш ли приятелите ми!

Най-сетне, окървавен и раздърпан, Ястребът отлетя далече.

И повече не се видя.

Цялата гора се оживи, птичките зачуруликаха радостно.

А Славеят пак се нагласи на любимото си място й сякаш нищо не бе станало, продължи звънливата си песен.

Край