Иван Бунин
Листопад

(и други стихотворения)

В една многотомна антология на руската поезия от епохата, за която Иван Бунин до края на дните си, вече „побелял, сух, но все още ядовит“, не пести ни злъч, ни ярост, пише, че „прозаикът засенчва поета в Бунин“.

Йосиф Бродски, другият руски Нобелов лауреат в изгнание, се учудва, че Бунин все още е подценяван като поет заради прозаика и че на пейзажиста Бунин се отдава предимство пред дълбокия философ и мислител.

Може би това са двете гледни точки: на миналото и на бъдещето.

Истина е, че Бунин няма нищо общо с тенденциите на съвременната нему руска поезия, но още по-голяма истина е, че той има кръвна връзка с руската душевност и сетивност, с руския пейзаж и богатата руска традиция.

А това е много по-ценно за един писател от ефимерната принадлежност към едно или друго литературно течение. Нещо, към което се стремят (и го постигат без особена трудност) мнозина.

Бунин е от малцината.

От ония, които, ценейки миналото, не се подчиняват на настоящето, за да имат бъдещето.

Кирил Кадийски

Издание:

Иван Бунин. Листопад и други стихотворения

Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски

Издателство „Захарий Стоянов“, 2003

ISBN: 9547393189

Поредица: Ars Poetika