Иван Бунин
Гробове, мелници, пътеки и могили…

Гробове, мелници, пътеки и могили —

помръкна всичко, скри се в тъмното от нас.

Угасна залезът, изтля с последни сили,

но нещо чака все догарящият час.

 

И ето, идва Тя — самата степна Нощ е!

След нея синкав мрак над всичко затрептя.

Самотна, тъжна пак, унесена все още

сред буйните жита върви на запад Тя.

 

Поспре на синора и слуша тишината…

И взира се натам, към призрачната шир,

където класове трептят в дрезгавината —

контурно очертан сред сумрака шпалир.

 

И в нейните очи загадъчно-унили

царят спокойствие и размисъл дълбок,

познати само на безмълвните могили,

на стихналата степ и звездния чертог.