Иван Бунин
На откоса

Печален бряг! Във висината синя

гранитите се вдигат в порив луд,

а долу: хаос, каменна пустиня,

чакъл — лавина, дяволски приют.

 

Но бедността смирена е. Висока

скала й е опора — в скален скат

влепена сакля… Рабът на пророка

доволен е от малко в тоя свят.

 

И на̀ — живее. Хижата убога

извива синкав дим. Коза стърчи…

И от скалата, щръкнала в тревога,

блестят — ахати — детските очи.