Иван Бунин
Не виждаш птици…

Не виждаш птици. Гнила влага

в болнавия оголен лес.

И няма гъби, но в оврага

дъхти на гъби и до днес.

 

Степта по-светла е, по-ниска.

Трева изгнила по пръстта.

И под дъжда, не спрял да плиска,

чернеят влажните листа.

 

В полето — вятър. Сив — простора,

студен и свеж… По цели дни

далече от села и хора

се скитам в тия равнини.

 

И все на кон, по свойте дири,

дочувам като в тъжен сън

как вятър в двете цеви свири

и пее с монотонен звън.