Иван Бунин
Ритъм

Отсреща в хола с удари унили

часовникът изпрати този ден;

и миговете — тръпки лекокрили

към самота, забвение и тлен —

 

за миг тревожния си бяг смирили,

коват пак своя златен орнамент:

зашеметен от ритъма край мен,

аз пак съм във властта на тия сили.

 

Очи отворил, виждам: лъч трепти

и чувам как сърцето равно бие,

и тоя стих игриви ритми крие,

и музика от сферите ехти.

 

Да — ритъм, бяг… Без цел стремим се ние!

Но страшно е без устрем и мечти.