Читателски коментари

Невероятна книга-наведе ме на много размисъл.Например това,че в САЩ на хората явно им се струва бая странно някой с висше образование и висока квалификация да върши нискоквалифицирана работа-в случая инженер да продава топли сандвичи на улицата,и то при положение,че избора е негов,а не е принуден да го прави,имам предвид икономически.В България за съжаление такива случаи с лопата да ги ринеш,и то за съжаление,далеч не по личен избор.

Иначе самия сюжет е много интригуващ-показва,че дори и риска понякога си заслужава,пред това,което изглежда сигурно и стабилно.Особено когато в случая е намесена любовта!

Книгата е чудесна,има интригуваща фабула,лично ма мен много ми допадна.

Една сватба може да се окаже много по-вълнуваща от това,което се предполага…и разбира се,да завърши с любовта между героите.

Книгата много ми допадна,има динамика между отношенята на главните герои.

Амбицията на Сузана да се развива в кариерата си е в пълна противоположност

на човека,в когото е влюбена,впоследствие оказал се милионер.Препоръчвам я!

Прекрасна книга,горещо я препоръчвам.Чудесен сюжет,напрегнати моменти,трилър страсти,романтика и разбира се хепи енд.

Чета и чета, и пак не мога да схвана каква е идеята. Написано е толкова… неразбираемо и откъслечно….

God bless this man. He is really good interpreter and translator. I have no idea is this gentleman is the same who was my teacher in English language school in Russe many years ago. If so… Respect. He is one of the best in Bulgaria and I will never ever answer myself why he have never tried to translate Shakespeare? I think to translate fiction is not less difficult as classics? It’s just my opinion. May be I am wrong. I thank Mr. Aslanjan for the knowliges he gave to me as a pupil. That’s help me a lot in my life in Great Britain and my work in European Community in Brussels. Best wishes to Mr. Aslanjan( if he is or not the same person who was my first English language teather ).

Nikolay Shumkov

A preparatory class year 1972 or so

С удоволствие чета романи с такава тематика, и с елементи на трилър.

С голяма мъка прочетох 200 страници, мислейки си, че щом този роман е толкова признат, значи грешката е в мен. Но после осъзнах, че всъщност няма грешка. Ако го бях прочела преди 20 години, може би щеше да ми хареса. Сега ми беше скучен. Просто не харесвам вече такъв тип четива.

На мен лично романът не ми хареса особено. Като сюжетна линия би могъл да се каже, че е интересен, но откъм стил е абсолютна боза. Бих акцентирала на неумелото и дразнещо боравене с глаголни времена (или това е поради лош превод?). Цяло мъчение бе за мен да го прочета, прескачах на много места, но реших да стигна до края, белким нещо се промени. А началото бе така обещаващо!!!

Книгата не е лоша, но комунистическия предговор за умиращото капиталистическо общество направо кърти мивки…

Здравейте,

Книгата много ми хареса,както всички книги,които съм прочела досега от авторката.В тази връзка искам да обърна внимание на една неточност.Книгата Шотландска красавица е първата книга от поредицата за фамилията Деверо,но тук тя е отбелязяна като самостоятелен роман.Същото се отнася и за третата и четвъртата книга от тази поредица-съответно за Неверница в сарая и за Жрицата.Единствено за втората книга-Смарагдова магия е написано,че е част от поредицата за Деверо.

Освен това ми направи впечатление,че фамилията,за която иде реч в различните книги е преведена различно на български език-срещах я и като Деверо,и като Деврьо,също и Девъро.Според мен не би било зле да има единно мнение по въпроса от страна на преводачите как е най-правилно да се преведе защото лично това разминаване мен много ме дразнеше.

Поздрави

Тази книга ми напомни „Властелинът на пръстените“ — отне ми повече време да прочета първите две глави отколкото останалите. Стилът на писане за мен е малко тежък, но фабулата е завладяваща. Страшно ми допаднаха заметките към българските фолклорни традиции — преди за юди бях чувал само от баба ми и „Приказки от село Змейково“. Надявам се и останалите части да бъдат на същото ниво, ако не и по-добро. Успех на авторката!!!

Перфектна и много любима моя книга!

Често ми се иска да прочета нещо ново от непознат автор, да намеря удоволствие в откритието и текста. Често тези ми опити са много разочароващи. Вероятно защото съм претенциозен, вероятно защото активно чета вече повече от 30 години.

През това време несъзнателно съм си изработил метод за връщането на вярата в литературата, за получаване на безсъмнено удоволствие от писаното слово. Има такива автори, които някак си никога не омръзват, които четени на различна възраст винаги имат леко различен вкус, леко различен аромат, книгите им растат с читателя, или читателя с книгите.

Ерих Мария Ремарк никога не разочарова. В предговора на настоящото издание се твърди, че други били постигнали чудовищни висоти, а той бил просто обичан и книгите му се предавали от ръка на ръка и скъсвали от четене.

Не знам дали това е толкова ’просто’. Не знам, може и да не е класик. Класик в ученическия смисъл на думата значи обикновено ’досаден’.

Тогава Ремарк е обратното на класик. Той винаги е вълнуващ. Нищо че знаем какво ще се случи, нищо че историята ни е позната. Думите, дори в превод, носят уникално естетическо удоволствие.

Както един от героите на Вонегът казва в „Синята брада“: Когато човек е виждал хиляди картини, някак много лесно разбира кои са шедьоврите. Те просто изпъкват.

„Обелиска“ не бях чел отдавна. Философски-тематично погледнато е подобна на други негови романи. Отношението, обаче, е самоиронично, а тонът мажорен. До края. Само дето бях забравил, че има и послеслов. Ударът идва там.

Приятно четене.

24 годишния Варго Зловик е роден на космически кораб на път за далечна планета. Като всички други от екипажа, той знае че няма да доживее крайната цел на пътуването. Варго води самотен живот. Той живее на смени — 1 ден е буден, други 3 спи за да може да съхрани жизнените ресурси на кораба.

Но за разлика от повечето, Варго не се примирява със съдбата си и започва да се пита дали всичко е такова каквото изглежда. Дали командния състав на кораба не крие нещо…

Като идея не е лоша но изпълнението куца

А някой ще каже ли какво мисли за единадесета глава на дневниците на Станислав Лем….

Според мен тази книга описва миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Някои народи все още живеят в „1984“, а Оруел е много убедителен, когато описва хода на историята като вечно повтарящи се цикли. Така че защо когато нещо се е случило веднъж, да не се случи за втори път.

По отношение на „Ние“ на Евгений Замятин — мисля, че тази книга служи за основно вдъхновение за „1984“. Аз просто откривам много прилики между двата романа.

Когато потърсих разни факти за живота на Оруел разбрах, че е участвал доброволно в гражданската война на Испания срещу диктатурата на генерал Франко. Оттам той съставя своите възгледи срещу управляващите комунисти/фашисти/нацисти/всякаква такава измет и започва борбата си срещу тях.

Бъдещето на капитализма.. До какво води производителноста.

С нетърпение очаквам да се запозная с творчеството на Борис Априлов, още по — конкретно с приключенията на Лиско, но може ли да ми отговорите, какво означава, че споделеното тук е „част от книгата“, и коя точно е частта, която липсва? Предварително благодаря!