Читателски коментари

Капитан Петко войвода от Николай Хайтов

Жоро (21 януари 2012 в 21:10)

Българи, помнете го! Вечна ти памет, Войводо! Поклон!

От кого сме произлезли от Ернст Мулдашев

Пламен Тодоров (21 януари 2012 в 17:38)

Чел съм почти всички книги на Ернст Мулдашев и ми харесват много.

Но когато прочетох ’Трагичното послание на древните’ се учудих как може да пише и да си вярва за тайния смисъл на числата.

Той прави ужасна грешка като си мисли, че древните могат да ни пращат послания чрез разстоянията между древните монументи. Ще спомена поне две причини, че писанията му за това са абсурдни:

Първо — Той измерва разстоянията между обектите в километри или метри и после обработва числата и прави констатации. Това не може да се приема сериозно, защото метърът и километърът е приет за мерна единица през 18 век. Например, ако измерим същите разстояния в мили или версти например, ще се получат съвсем други числа, и няма да ги има неговите 6-ци или 9-ки.

Второ — той изписва числата на разстоянията между обектите в десетичната система и после обработва числата и прави констатации. Но ако разстоянията са запишат не в десетичната, а в дванадесетичната или двоичната система, тогава се получават съвсем други цифри и няма да ги има неговите 6-ци или 9-ки.

Ако има някакво послание от древните, което да е свързано с разстоянията между монументите, то може да се търси само в отношенията на разстоянията, а не в числовият им израз.

Заключение с едно изречение: отношенията на разстоянията са вечни, а числовия израз на разстоянията може да изглежда по най-различен начин през различните вековете или раси и народи.

Съжалявам, че Ернст Мулдашев си е загубил времето с писането на тази книга.

За всички други негови книги го поздравявам.

[email protected]

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

Его1 (21 януари 2012 в 16:54)

Съгласна съм до голяма степен с петя84, но искам да попитам-не останахте ли с впечатлението, че не открихме „смисъла“, който ни беше обещан от Хелсинг (за по-късно)…

Вълчи светове от Алън Кол, Крис Бънч

timotybg (21 януари 2012 в 15:41), оценка: 6 от 6

Много добра поредица! Ако пренебрегнете оръжейната част ( конвеционални оръжия в бъдещете- каква конвенция ?!,ракети и т.н.) самите книги са страхотни и много увлекателни. За съжаление последната книга „Краят на империята“ не е преведена на български.

От кого сме произлезли от Ернст Мулдашев


Музика в ушите на всеки креационист!Идеите в тая книга са доволно стари, кое му е новото и революционното, просто друга опаковка.Просто някои хора имат проблеми с разбирането на факта „Абе кат съм толкоз умен и красив, как тъй съм маймуна“.

Богат, беден от Ъруин Шоу

Non Negotiable (21 януари 2012 в 00:15)

Много стойностна книга!

Само не разбрах по какви фонетични правила преводачката е нарекла семейството ДжордаХ след като Jordache се чете ДжордаШ и в страната, откъдето семейството произхожда, областите Елзас и Лотарингия, и в страната, където живее, САЩ. Дори и да се вземат немските фонетични правила пак не се получава Джордах, а по-скоро Йордахе.

Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи

kotkakola (20 януари 2012 в 18:03)

Не е ли доста интересен фактът, че критиките колко непоносими, бездарни и нестойностни са „розовите“ романи се дават само от хора, които не са ги чели. Прочела съм стотици любовни романи /наред с хиледите други/ и компетентно мога да кажа, че увлекателният и интересен сюжет е основното им достойнство. Като изключим любовната история, историческите любовни романи са си чисти приключенски истории /не особено коректни от историческа гледна точка/. Сред тях има изключително качествени книги, всичко зависи от стила на автора, но дори и да не са такива — те имат своите достойнства.

А сега по темата. Тази книжка не съм я прочела още, но това ще го поправя ей сегичка. Защо ли, защото двата негативни коментара са от читател, отказал се да чете „тази книга още след първите няколко изречения, понеже започва толкова… дървено, че просто няма на къде повече“ и от още един, който не я е дочел поради главоболия от обратен словоред, каквито аз не получавам. Всичко говори в нейна полза.

Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин

kotkakola (20 януари 2012 в 17:33)

Главата „Денерис“ след благодарностите е от петата книга, където беше четвърта/пета/шеста… Един вид привю.

Ланголиерите от Стивън Кинг

BuKuTy (20 януари 2012 в 16:28), оценка: 5 от 6

Разказът е страхотен, а екранизацията по него е доста странно направена :)

Тъмната половина от Стивън Кинг

BuKuTy (20 януари 2012 в 16:25), оценка: 5 от 6

Някой път още се ослушвам, като има врабчета наоколо :)))))

Само да подчертая, че е свързана с поне още една книга на Кинг — „Неизживени спомени“ (до това заключение достигнах, когато почнах да чета цитираната книга).

Сияние от Стивън Кинг

BuKuTy (20 януари 2012 в 16:23), оценка: 6 от 6

6+ даже мога да дам! :)

То от Стивън Кинг

BuKuTy (20 януари 2012 в 16:22), оценка: 6 от 6

Наистина невероятна книга!

Изчетох я на един дъх (и двете части)

Патиланско училище от Ран Босилек

пламен савов (20 януари 2012 в 16:02), оценка: 6 от 6

Блажен е онзи, който е бил ученик в Патиланското училище!

Доброта, свежест, веселие, смях и, разбира се, лудории!

И да може да го съпреживее с целия Патилански цикъл: леко, приятно, забавно и… поучително!

Дълбок поклон пред гения на Ран Босилек!

Нека да останем завинаги поданици на великото Патиланско царство!

Дума Ки от Стивън Кинг

mandylion (20 януари 2012 в 14:21), оценка: 6 от 6

Напълно съм съгласна, че е монотонна и дори леко скучна в началото, но след това не можеш да се откъснеш.

Патиланчо Данчо от Ран Босилек

пламен савов (19 януари 2012 в 23:03), оценка: 6 от 6

"Има ли по-голямо щастие от това да даряваш смях на хората?!"

Виктор Юго

От светлина родени от Беа Нади

Вели (19 януари 2012 в 14:35)

Моля, пишете още, стархотно интересно е..! Бъдете здрава…

Големият лош вълк от Линда Джоунс

Иванка (19 януари 2012 в 07:51)

Разкошна книга! Браво! С огромно удоволствие ще я препрочитам отново!

Венчило с дявола от Джули Гарууд

papamar (18 януари 2012 в 19:07), оценка: 6 от 6

Хубава книга. Усмихвах се през цялото време. Заслужава си.

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта от Алън Пийз, Барбара Пийз

Комит (18 януари 2012 в 14:15)

Макар да не съм я довършил, намирам книгата за един отличен опит да се обяснят различията между половете. При това без стремежи за фаворизиране на едното или другото, което вероятно е резултат от „разнополовото“ авторство. :)

Шана от Катлийн Удиуиз

crazy_val (18 януари 2012 в 11:09), оценка: 6 от 6

Прекрасна книга! Вече ми стана една от най — любимите! Наистина си заслужава четенето!!!