Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (1)

1. Детето

И тогава златните пламъци и облаци изчезнаха. Усещаше, че с него става нещо странно и необяснимо. А на пода пред него едно дете любопитно въртеше очички. Седеше в средата на кръг от светлина, идваща сякаш от нищото, или сякаш самото то я излъчваше. Когато погледите им се срещнаха, то весело се засмя и протегна розовите си ръчички.

Озърна се наоколо, питайки се: „Какво прави тук това дете?“. После решително тръгна към него. Прекрачи в кръга от светлина и се случи нещо немислимо. Сякаш цялата му личност се свлече от него и го напусна. Всички желания, мисли, намерения, въжделения… изчезна всичко, което е бил и е преживял. Не му останаха нито чувства, нито памет и знание за това, кой е и какво е представлявал, какъв е бил животът му. Остана му само смътен спомен за един отрязък от време, през което е съществувал. Като че ли някой в миг отне самоличността му. Но заедно с това му донесе усещането за огромна пълнота, разбиране и проникновение.

Детето, въпреки че изглеждаше много малко, за да може да ходи, се изправи, хвана го за ръка и го поведе след себе си, весело гукайки.