невероятна книга , малко дзен , много свежа, изпълнена и изпълваща с много , поезия ,красота ,мъдрост , реализъм и сладко чуство за хумор….книга разказваща за бог,вселената и всичко останало… и особено за Германия в навечерието на 2 световна , за битието и небитието ,за любовта ,за жените, мъжете проститутките на не знам си коя си щрасе, за едно погребално дружество
с 2 думи в нея има за всекиго по нещо…
Книгата отразява цялата реалност на последиците от войната в Германия .Галопиращата инфлация, загубата на близки и другари и липсата на переспектива са част от цялата действителност.Ерих Мария Ремарк написва книгата с дълбок реализъм,тънък духовит понякога малко мрачен хумор и огромен хуманизъм.’’Черният обелиск’’е книга за обикновенният човек поставен в условия на разруха-каквато представлява войната.Човекът почти загубил своите идеали разрушени от грозното лице на войната и ненужната смърт,която сее тя.В една опустошена икономически държава героите му се опитват да отцелеят вадейки хляба си в една погребална агенция търгувайки със смъртта . На фона на тъжната си дейност те намират сили да съхранят себе си ,да останат добри другари нежни души и истинси хора.Дейсвителността често e безпощадна,борбата за препитание жестока и създава лесни условия за вилнееща корупция ,продажност и алчност.Просперират спекулантите,хора без скруполи и морални устои, които авторът пародира с тънък и интилигентен хумор.Романът е общочовешки ,носи естетически послания за доброто и злото и подтиква читателят към размисъл .Eрих Мария Ремарк е автор класик в пълният смисъл на думата ,творец от огромен мащаб,космополит.И на първо място един изключителен хуманист,проникновен познавач на човешката душа ,поет ,лирик.
Велика книга. Съчетава хумор, сатира, тъга, любов, омраза, религия и философия в смесица, която не е нищо друго освен Живота в цялата му неповторимост.
Често ми се иска да прочета нещо ново от непознат автор, да намеря удоволствие в откритието и текста. Често тези ми опити са много разочароващи. Вероятно защото съм претенциозен, вероятно защото активно чета вече повече от 30 години.
През това време несъзнателно съм си изработил метод за връщането на вярата в литературата, за получаване на безсъмнено удоволствие от писаното слово. Има такива автори, които някак си никога не омръзват, които четени на различна възраст винаги имат леко различен вкус, леко различен аромат, книгите им растат с читателя, или читателя с книгите.
Ерих Мария Ремарк никога не разочарова. В предговора на настоящото издание се твърди, че други били постигнали чудовищни висоти, а той бил просто обичан и книгите му се предавали от ръка на ръка и скъсвали от четене.
Не знам дали това е толкова ’просто’. Не знам, може и да не е класик. Класик в ученическия смисъл на думата значи обикновено ’досаден’.
Тогава Ремарк е обратното на класик. Той винаги е вълнуващ. Нищо че знаем какво ще се случи, нищо че историята ни е позната. Думите, дори в превод, носят уникално естетическо удоволствие.
Както един от героите на Вонегът казва в „Синята брада“: Когато човек е виждал хиляди картини, някак много лесно разбира кои са шедьоврите. Те просто изпъкват.
„Обелиска“ не бях чел отдавна. Философски-тематично погледнато е подобна на други негови романи. Отношението, обаче, е самоиронично, а тонът мажорен. До края. Само дето бях забравил, че има и послеслов. Ударът идва там.
Приятно четене.
Ремарк е класика. Класиците не се критикуват. Това са го сторили техните съвременници, ние само можем да четем и да харесваме.
Книгата е анти-патриотична. Прави доста задълбочен разбор на немската нация и душевност и резултатът не е много ласкателен. Ето и кулминацията:
Хайнрих Крол е от ония хора, които никога не се съмняват в правотата на своите възгледи — това ги прави не само досадни, но и опасни. Тези хора са непоколебимата човешка маса на нашето любимо отечество, с която винаги може да се потегли на война. Нищо не може да ги вразуми, те са се родили с ръце по шевовете на панталоните и се гордеят, че така и ще умрат. Не зная дали този тип хора съществува и в други страни, но сигурно не е в такива количества.
За щастие на Ремарк книгата е излязла ’50-те години, време, когато след една загубена война патриотите не са имали думата, иначе нямаше да му се размине на автора.
Преводът е прекалено формален, за да не кажа повърхностен. Когато…
Lausebengel = въшльо
Flegel = дръвник
…това не свидетелства за добро познаване на разговорния немския език.
Това е жалко, защото иначе езикът на Ремарк е лесно разбираем и днес, затова може би се радва все още на толкова читатели.
Ремарк си противоречи. От една страна казва,че не знае дали такъв „тип хора“ съществуват в други страни,но от друга твърди че такива хора в другите страни са по-малко,отколкото в Германия!
Като при всеки пацифист,така и при Ремарк не се разбира срещу какво точно е насочена критиката му?! Германецът е (може би) най-силният войник в историята,като едно от най-важните условия за това е способността за послушание и подчинение. Заповедта е закон за войника. Заповедта трябва да се изпълнява така,както компютъра го прави — натискаш клавиша и веднага получаваш желаният резултат.
Ако не знаете,да Ви кажа — границите на Германия преди Втората световна война са били отворени и ако на Ремарк нещо не му е харесвало или се е чувствал заплашен е можел спокойно да я напусне и да отиде да живее в съседна Швейцария например. Или в САЩ. Където си поиска.
Виж ако по време на самата война беше писал и разпространявал такива ПОРАЖЕНЧЕСКИ текстове,тогава наистина държавата е щяла да го съди и осъди,и прати в затвора. Може в особено тежки случаи да му издаде и смъртна присъда. Но така би постъпила всяка държава по време на война.
Наясно ли си въобще какво пишеш??
„…ако на Ремарк нещо не му е харесвало или се е чувствал заплашен е можел спокойно да я напусне и да отиде да живее в съседна Швейцария например. Или в САЩ. Където си поиска.“
През 1933, ден след като Хитлер идва на власт, Ремарк напуска Германия и се установява в Швейцария. През 1940 се мести в САЩ, където живее до смъртта си.
По-добре да се придържаме към фактите:
„… през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.
…през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.
През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г.“
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерих_Мария_Ремарк
Прав си, така е, пропуснал съм фактите, които изнасяш, но това така и не променя същественото в думите ми — че да, на Ремарк не му е харесвало да живее в (нацистка) Германия и да — напуснал я е, като се е преместил първо в Швейцария, после в САЩ, и пак да — повече не се е върнал да живее в Германия. Тоест, постъпил е точно така, както човекът по-горе го хокаше, че можел да постъпи.
Не хокам Ремарк. Само посочвам фактът,че в ужасната (според пропагандата на Съюзниците) нацистка Германия,германците са имали СВОБОДАТА да емигрират или просто да се преместят да живеят в друга страна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.