Читателски коментари

Абсолютно съгласен съм с Alkatraz. Безумно скучна книга. Без игрите и сериала, наистина никой нямаше да е чувал за този писател.

И пак вездесъщата царевица !?? И тази авторка наистина си вярва, че остава ама възможно най-максимално " вярна на реалните събития, героите и подробностите за периода на действието"; оттук и тия женени тамплиери, и тез монаси — атеисти…Какво да кажем пък за твърдението за наличие на трамвай( пък бил той и конски, пък и ако ще да става въпрос за Париж)- авторката що не вземе да се запознае наистина с начина на живот през епохата за която пише? Писанието и е пълно с небивалици

Това, което най-много харесвам на Дийн Кунц, е описанието на злодеите в книгите му. Майстор е на тяхното описание, мислене и поведение. Но иначе засичам един и същи сюжет в повечето книги, а именно: книгите направени като за холивудски филм, добрите — мъж и жена и края е винаги положителен. Книгите, които съм чел досега, са развлекателни и с много екшън и ги ползвам като си почивам от някоя тежка, задълбочена книга, която ме е изцедила емоционално и имам нужда от нещо по-леко, неангажиращо.

Отегчителна

Започвам с това, че следващите думи са лично мнение, което с нищо не задължава никого.

Всички суперлативи за автора, които прочетох тук ме карат сериозно да се замисля. Книгите са … имат и добри моменти, но иначе нищо впечатляващо дори напротив, брутална амалгама от „исторически“ (в кавички по очевидни причини, но няма как да преглътна герои боравещи свободно със съвременни познания в свят на мечове и магия) несъответствия, „паприкаш“ от „славянска“ и западна митология, клиширани, еднопластови персонажи и понапудрена част от историята за рицарите на кръглата маса, чак до финала. По тези причини — пък и някои други, края на поредицата прочетох почти насила (какво да се прави слабост, не обичам недовършени неща), но със сигурност няма да повторя. Мога вече и да разбера защо се смята, че ако не бяха игрите, а после и сериала — въпреки новонормалните му простотии, никой нямаше да говори толкова много за произведенията на автора. Накратко стават за сюжет на видеоигра и толкоз, а за мен(споменах вече това е лично мнение) разочарование.

п.п.

В никакъв случай не мога да включа името на този автор в едно изречение редом с Мартин, Джордан или Толкин.

Че защо, не е съвсем грешка — още от времето на Античността, по Средиземноморието е познат вълчият боб, по-късно из цяла Европа се ползва баклата, която е от сем. Бобови.

Случайно разбрах за този автор и това е 1вата книга ,която прочетох !През цялото време ме държа в напрежение и я прочетох както се казва „на 1 дъх“!Няма как да спреш ,до като не разбереш кой е убиеца!Когато стигнах края бях малко разочарована!Странно защото разбира се ,че исках да го хванат,за да си получи заслуженото ,но някакси малко се претупаха нещата към края и остана в мен едно чувство на незавършеност!Тази книга ме накара да се замисля за отмъщението.Когато ти отнемат най-милото насилствено или по тъпо невнимание, небрежност или нехайство ,до колко може всичко да се пречупи в теб ,за да убиеш…както се казва:"Пази боже!"

Хайде пак сеене на фасул преди Колумб да е открил Америка . Като им четеш лакърдиите на подобни драскачи и печалбари , ще си помислиш — брее много чело — много знай . А те елементарни не ща бъркат .

Аудиозапис на произведението в канала „Шепот от мастилница“, премиера на 2 октомври 2025 г.: http://www.youtube.com/watch?v=MrA_TGGCzAw

Добре, че не е преживял войната на Тихоокеанския фронт. Не харесвам Ремарк. И няма да го харесам. Чел съм точно две книги от него. Нямам време за негативизъм.

Така наречената „същност“ е свободно съчинение — приема се без никакви доказателства, че ако Солженицин е казвал нещо, той всъшност е имал предвид нещо друго и то точно обратното. С такива „аргументи“ и най-големия противник на режима на Путин може да бъде изкаран като велкоруски шовинист…

Бразилия винаги е била страна с преобладаващо смесено (главно мулати, но има и значителна индианска примес) и чернокожо население. Нещо повече, тези хора с техния произход от търговията с роби (тоест до към средата на 19 век) имат постари предци в Бразилия от белите, повечето от които произлизат от имигранти от края на 19-и и началото на 20-и век. Меко казано е невежество да се твърди, че Бразилия отскоро е станала мулти-расова и мулти-етническа държава. Ироничното, че този коментар е върху книга на автор, добре описал как в Байа няма нито един род, който да няма негърска кръв.

Стреснах се, че досега десетилетия съм живяла без и да подозирам, че кирилицата е антична азбука!? Въй, въй, Климент Охридски живял в Античността- дали пък не е бил съвременник на Омир ? И за рома бях си въобразила, че е продукт на Новия свят( едва ли става въпрос за индийския древен алкохол от захарна тръстика), пък според авторката, моряците се напивали с ром по италианските пристанища доста преди откриването на Америките. Е, и царевицата явно ще да е била позната на венецианците и венецианките преди синьор Кристофоро да хукне да открива Новия свят, щом дъщерята на дожа сравнява шапката на баща си с царевичен кочан…и доста други такива гафченца. И не, не ми хареса тюрлю гювеча от известни исторически персонажи в абсолютно произволни връзки и обстоятелства и всичко полято обилно с куп грозни думи..

Страхотно произведение! Учих го като бям малка но сега е много по интересно и го разбирам по-добре!

От всички реплики само две са запомнящи. Всичко друго е дрън — дрън. Интересна е книгата, но диалозите са малко глупави. Много говорене, нищо казване.

Романът е екзистенциалистки(по Камю).Мотото на първата му глава(Керлайл) насочва към темата:Човек пред Абсурда на Битието.

…вървим…вървим в Дългото пътуване на живота към смъртта…В Избор без избор играем Играта с наложени безпрекословни правила по волята на безучастен,будещ страх,възторг и почитание Майор(major-лат.-голям,старши,главен,велик),надзиравани и отстранявани от Неговото войнство(ангели?)ако забавим ход,спрем или се отклоним от предначертания маршрут…

Играта е сакралното ни жертвоприношение(на младенци?)в търсене на смисли в Безсмислието,илюзиите,в гонитбата на Наградата(„да имаш всичко,което пожелаеш“).Жертвоприношение,в което сме жертви,участници и тълпа от екзалтирани зрители,за поддържане и възпроизводство на съществуващото в неговия абсурд.

…вървим…вървим…търсим близост и съчувствие…намираме и губим приятели и илюзии…осъзнаваме и забравяме…и пак вървим…

А накрая дори в триумфа си оставаме бездомно сами в самотния си кошмар и болка,отхвърляме ръката на Главния върху рамото,долавяйки очертанията на черната фигура на Нищото и потъваме в нощта…

Защо съм?Какво търся тук?Защо се забърках в това?…

P.S. Филмът макар в духа на времето да модифицира сюжет,герои и финал,напъхвайки идейното съдържание на романа в натрапени холивудски тертипи-става.Най-малкото ме накара да прочета едно стойностно произведение и зад машината за бестселъри да открия един друг Кинг-млад и печално разбунтуван…

Чудесен морски документален роман! Много приятен стил, чете се бързо и държи читателя в напрежение. Вече съм чел тази книга преди 20 години, поне 2 пъти, но сега ми се стори още по-хубава. Препоръчвам силно!

Някаква лична неприязън провиждам тук. Разказът е написан майсторски — всякакви глупости за комунизми, НАТО-та, Европи и политики не му отнемат стойността.

Този път се разочаровах( бях си въобразила, че дамата е начетена- все пак има сестра археолог и не е чистопородна английска патица), но….уви!! От медицинска гледна точка идиотизмите са невероятни- госпожата дали изобщо си дава сметка, че не еничар, ами Господ да слезе да заеме мястото му,при подобни изгаряния като съчинените от дамата, не би живял часове, какво остава седмици, пък и да раздава заповеди и да прави заговори… И асистентката и за Изтока се е провалила- кой нормален турчин ще казва " Агия София". а не Айя София; пък и Константинопол, не Кустантиние?! И други от тоя сорт…Пак отиде коня ….нататък

(-)

Не се подвеждайте да четете това, пълен буклук. Внушава колко цветущо е било при комунизма, а сега каква разруха е, че и на какво отгоре сме тръгнали към Европа и НАТО.