Читателски коментари (за „Демон, юда и магьосник “ от Хедер Меспи)

Почти се бях отказал да го чета в началото, но сега нямам търпение да прочета какво следва. Наистина ли това фентъзи е българско, името на автора е чуждо!? Кога ще публикувате продължението?

Фентъзито е добро, хареса ми повече от някои чужди фентъзи книги, например повече от поредицата Землемория на Урсула Ле Гуин, само дето някои от имената на героите бяха малко трудно запомнящи се. Чакаме продължението.

Добре е че книгата е българска,интересна е, обаче… след като прочетох Малазанска книга на мъртвите всичко друго изглежда някак си … постно. Ще е хубаво обаче ако има втора част, щом автора е българин, то тя да излезе по-скоро.

Много добро фентъзи. Чел съм всякакви, но това е от най добрите. Не е някаква блудкава чорба. Има интриги, загадки, магии, малко философия. Многопланово развитие на действието, проследяване живота на няколко герои.

Книгата е завладяваща и въпреки, че смесицата от български исторически и митологични темини и трудносмилаемите имена на някои герои и местности ме подразниха, ще чакам развитието на историята с нетърпение.

Свалих я съвсем случайно признавам. Даже не знаех какво е като я принтирах. Имах път да пътувам и ми трябваше нещо леко за да минава времето. Видях заглавието, хареса ми и го изтеглих. Дори не погледнах за какво става дума. През цялото време докато четях книгата (от 8 сутринта до сега — 15:00) имах чувството, че авторката е българка. Както и да е, наличието на нетипично българско име ме накара да мисля, че „проблема“ е в мен. Сега като гледам коментарите… явно не съм се объркала. Та исках да кажа, не знам коя е авторката но „Браво!“. Чакам с нетърпение втората книга и с удоволствие бих си ги купила нищо, че първата вече съм я чела. В този ред на мисли, някой знае дали и от кое издателство е издадена?

Не искам да обиждам никого, обаче горните коментари ме карат да се замисля в какъв свят живеем. Честно, отказах се да чета тази книга още след първите няколко изречения, понеже започва толкова… дървено, че просто няма на къде повече. От чисто любопитство, произведението минало ли е през редакция? Защото ако е, то редакторът му трябва да си смени професията. Примерче:

Сякаш цялата му личност го напусна и се свлече от него. Всички желания, мисли, намерения — изчезна всичко, което бе преживял. В него не остана никакво чувство относно това, което бе преживял, относно това, което бе представлявал, относно цялото му съществуване.

---

Цялата му личност го напусна и *се свлече*??? В смисъл, свлече се като свлачище? Как хем го е напуснала, хем се е свлякла? После, никой ли не забеляза дразнещото повторение на „което бе преживял“ в две съседни изречения? Или странни конструкции като „чувство относно това“? Особено при положение, че в случая думата „чувство“ просто е използвана неправилно. А още в първата глава, в първото изречение се забелязва ето това:

По коридорите на празнично украсения дворец забързани придружители и придружителки разнасяха блюда, отрупани с многообразни апетитни ястия.

---

Многообразни ястия, значи… Придружители разнасяли многообразни ястия… Добре де… Първо, не са придружители и придружителки, а прислужници, и ястията не са многообразни, а разнообразни, и…

А това е извадено от няма и половин страница.

Лично аз се надявам да няма такива проблеми из цялата книга. Но не мога да я прочета така.

Извинявам се, ако съм засегнал някого.

Доколкото разбирам секциите за коментари са за изразяване на субективни мнения. Кой какво е харесал и какво не в определено нещо.

Никъде не съм твърдял, че мнението ми е обективно и не съм ангажирал други хора с него. Така, че не вижам как може от субективно мнение (вярно за мен) да стане обективно невярно (невярно като цяло). Просто книгата ми харесва повече от другата книга, а при други хора е обратното. Това просто са различни субективни мнения.

Друго субективно мнение. Не търся правилната лексика когато чета едно фентъзи. За мен е достатъчно книгата да е така написана, че да ангажира въображението ти. Самата история да е интересна и завладяваща. И точно по този показател лично за мен тази книга е по интересна от другата. И да това е моето СУБЕКТИВНО мнение, и не ми пука за обективното мнение било то вярно или невярно.

Тигър, когато една книга ме грабне с действието си, не забелязвам такива дребни недоглеждания. А тази определено ме грабна. Един съвет от мен — не търси грешки на автора, за да не си разваляш удоволствието от четенето. Явно си подходил към книгата с предубеждение, вероятно защото е от български автор.

За придружителите. Ако беше прочел повече от няколко реда, щеше да разбереш, че не са точно прислужници. Да, повечето прислужват, но някои са довереници, дори компаньони (от там и „придружители“, авторката е искала да избегне чуждицата). Освен това те са и военнопленници, по-точно военнопленниците ги правят придружители. Т.е. „роби“ е доста близка аналогия, но с тази разлика, че могат да се женят/омъжват за „непридружители“ (да, тромаво е, има нужда от редакция) и че децата им са свободни хора, независимо дали един от или и двамата родители е/са придружител/и. Роби-военнопленници, компаньони и доверени лица и т.н. … явно трябва дума, различна от „прислужници“. Дали „придружител“ е най-удачната? Кои сме ние да кажем?!

Ти си търсил грешки и си ги намерил. Че и отгоре — припознал си грешки там, където ги няма: „В смисъл, свлече се като свлачище?“ Не само свлачищата се свличат. Изразът нерядко се използва за дрехи. От тук аз лично виждам едно нелошо сравнение, една аналогия между голотата след свалянето на дрехите и празнотата след загубата на житейски опит, спомени…

Това е разликата. Аз търсех приятно изкарване с книга в ръка. Това и намерих. А ти? Ти си намерил… свлачище.

Покрай недоволството си от самоцелната (според мен) критика, забравих за какво взех да чета коментарите.

За да видя дали и кога можем да очакваме следващата/следващите книга/и? Една или повече книги очакваме? Не само в електронен вид, хартиен носител ;) също ми върши работа, бих си купил и първата, нищо че съм я прочел. Даже днес я търсих при един познат книжар, половин час ровихме в нета да търсим кое е издателството.

Някой може ли да даде яснота по тези въпроси?

Добре де… Ако ще ми пишете подобни мнения, просто не се хабете. Сериозно говоря. Няма никакъв смисъл. Един автор се развива благодарение на критиката, а не на безпочвените хвалби. Хвалбите са ВРЕДНИ, ако не са заслужени, и то много. Това „действието ме грабва“, „харесва ми“, „много е хубаво“ и т.н. може да се отнесе към абсолютно всяка книга на света, без нито едно изключение от това правило. Подобни коментари просто нямат стойност. Не искам да обиждам никого, но това е така. Ако искаш мнението ти да означава нещо, конкретиката е изключително важна. Важно е *защо* мислиш, че това, за което пишеш, е добро или не е. Детайлите са важни. Всяка история, без изключение, може да грабва с действие и каквото там, ако е написана добре. Конкретният случай, обаче, не е такъв. Стилът на автора е тромав и дразнещ. Изобилства от грешно използвани думи, повторения и какви ли не други грешки. Спъва ме в четенето и ми пречи — буквално ми пречи — да възприема историята. Това е. Обясних и защо мисля така — при това конкретно, за разлика от всички останали тук. Затова и да ми се обяснява, че критиката ми била… Самоцелна ли беше? Да… Това ме обижда. За Бога, и АЗ търсех забавление с книга в ръка. Само дето го намерих в много по-добре написаната и много по-интересна книга на Джим Бътчър, качена тук, не в книгата на Хедер Меспи. В книгата на Меспи намерих… свлачище. И не ми хареса.

Интересна книга, добра е. Гласувам с най-високата оценка, защото е българска и с удоволствие бих прочел продължението, ако има такова. Все пак финала на книгата предполага, че продължение ще има. Успех на автора.

И на мен ми хареса книгата :) На моменти и аз имах малко затруднения с наименованията — признавам си :)))))

С нетърпение чакам следващата книга :)

Приятно и леко се чете. Интересно фентъзи и философията ми хареса :)

Супер е книгата, преди нея четох Брандън Сандърсън( Mistborn и трите книги) и мога да кажа с ръка на сърцето, че Хедър Меспи му отстъпва само по количество!Евала и между другото, относно един от по — горните коментари, сега чета на Джим Бътчър книгата, да яка е но лично на мен „Демон, юда и магиьосник“ ми харесва повече.

УФФФФФФ! Аман от хейтъри, Тигре! Че се и обиждат, ако не си съгласен с тях.

А аз съм читател, не съм писател. Когато чета не обсъждам мислено литературните достойнства, стилистични фигури,а ако ме грабне просто чета.

Днес я свалих, прочетох една част и внукът ме попита какво е и дали е добро. Добро е, каза баба, ама сега ще видя какво са написали и другите.

Харесва ми, бих си я купила, винаги се радвам на български автор. Поздравления :)

За всички почитатели на книгата, моля станете почитатели на страницата на трилогията във фейсбук:

http://www.facebook.com/pages/Трите-книги/253012841404798?sk=wall

Книгата ми хареса и се заинтересувах да разбера коя е авторката (Венета Въжарова).Оттам открих сайта на книгата и страницата във фейсбук. Младите автори имат нужда от подкрепата ни:)

Дълго не посягах към тази книга, защото си мислех, че Тигърът е прав, а всички останали писали тук, са роднини на авторката и я хвалят безпричинно. Пусти песимизъм. Заради тази „несправедливост“ от моя страна, някак си се чувствам длъжен да напиша мнението си :). След ревюто на Северина Самоковлийска, все пак се реших и си свалих книгата. Със сигурност основният недостатък на романа е, че се чете на един дъх и свършва бързо, а все още няма продължение. Сега и за предимствата, които го нареждат сред книгите, с които не съм си изгубил времето, и които бих препрочитал:

-Оригинален е — не е копие на американските фентъзи романи заляли пазара. Авторката е измислила магични герои, които са си лично нейни (сивите, асура), и които по нищо не приличат нито на елфи, нито на орки, нито на дракони и джуджета. Поправете ме, ако греша.

-Присъстват български фолклорни елементи и прабългарски препратки — адмирации! И то присъстват по такъв завладяващ начин, без да се натрапват с историзъм и патриотизъм, че да ти стане драго.

-Кулата, таро и арканите — тук по-добре от Северина Самоковлийска не мога да го напиша, но ще кажа, че звучат малко като притчи от книга на Паулу Куелю (на вниманието на манекенките :)) и се преплитат по странен и оригинален начин с действието, което освен, че носи удоволствие от прочетеното, поддържа и интереса към развръзката. Освен това прозира и един по-глобален авторов замисъл, който не се изчерпва с победата на доброто над злото.

— Притежава си всички характеристики на фентъзито — приключения, герои, загадки, битки и магии. Истински приказен антидепресант!

и понеже, дори Самоковлийска го сравни с „Малазанска книга на мъртвите“, а и тук в коментарите са го направили, ще кажа и аз две-три изречения по въпроса. Да пишеш така, че написаното да се чете с лекота не е недостатък. Това е дарба. Малазана е велика книга, но и тази си заслужава отделеното време! Според мен, не бива да се сравняват, защото са различни. Обединява ги жанра фентъзи.

— Много ми харесаха и римите в книгата. Малко са и не се натрапват, но ме впечатлиха. Не разбирам от поезия, но определено ми доставиха удоволствие.

— В книгата няма порно сцени,ужаси и кървища.

Е, вероятно има и недостатъци, но не ми се занимава с тях, защото на фона на предимствата, мисля че са без особено значение. Бих искал да видя тази книга в книжен вариант с красиви графики, илюстриращи героите. И с удоволствие бих я препоръчал на дъщеря си, защото е от книгите които изграждат ценности. А това е един от тестовете, на които подлагам книгите, откакто съм родител. Тази издържа теста.

Изобщо не съм съгласна, че ВСЯКА история може да бъде разказана интересно и увлекателно — някои истории просто не са интересни и увлекателни… визирам тези, залегнали в сюжета на който си изберете „розов“ роман. Но пък какво, съдейки по тиражите им, няма как да не призная, че и те, всъщност, разполагат с аудитория.

Бях твърдо решена тази книга да я прочета! Въпреки всичко, казано от Тигъра. Въобразявах си, че едва ли е чак толкова неграмотно написана, та да убие удоволствието от потапянето в сюжета. Просто не издържах! Прекалява се със словореда обратен — при мен това води до главоболие пулсиращо. Всяко изречение (веднъж) го чета мислено, след това (втори път) го пренареждам мислено, докато поставя на правилното им място всичките му части: подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение и т.н. Виках си, „Хайде още малко, хайде да разбера каква е интригата — може пък да ме грабне и да спра да забелязвам неграмотният изказ и натруфеност“… Последното изречение, което прочетох, беше, „“Сивите вълци" владееха до страст боя с мечове и с копия и ездата."

papyy, ако държиш внукът ти да придобие навици да се изразява грамотно, препоръчай му други книги.

Аз харесвам „розовите“ романи. Разтоварващи са, не те затормозяват и те карат да мечтаеш за нещо, което си знаеш, че е невъзможно, но е красиво. Любовта е всичко в живота, какво толкова лошо има в тези романи, та така ги нападат някои!? Тези на ужасите да не би да са по-добри! Ми като не ги харесваш, не ги чети. Обаче съм сигурна, че ако в живота на тези хора се случи наяве някой сюжет от розов роман, хич няма да им е безинтересно и скучно! Пожелавам ви го на всички, обичайте се

Здравейте,

Благодаря на всички, които харесват „Демон, юда и магьосник“ и са я подкрепили с мнение или оценка. Коментарите са страхотни и се вълнувам много всеки път, когато ги чета. Няма как да подмина забележките за стилистиката и някои случайни грешки в книгата. Никой не обича да го критикуват, още повече, когато е вложил време и душа в обекта на критиките. Има обаче една поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“. Вярно е, че книгата се нуждае от редакция. През 2009 г., когато довърших романа и го изпратих на chitanka.info не вярвах, че сред купищата произведения, и то на утвърдени автори, някой ще прочете моето. Надявах се естествено, но ми се струваше „мисия невъзможна“. Благодарение на chitanka.info, които я наредиха сред препоръчваните в сайта и й сложиха корица, книгата достигна до толкова хора, колкото не съм си и представяла. Огромно благодаря на „читанката“ за това, че я има!

Това е първата ми книга. Тя не беше минала нито през издателство, нито през редакционен екип, когато я качих в „читанката“. Прибързах, вярно, и поради тази причина в книгата има езикови грапавини, дори тук-там и грешки, които нямат място в литературно произведение.

Но относно обратния словоред — това е стилистичен похват и всеки автор има право да го използва. Не мисля, че е редно да се обявява за неправилно само защото някому този похват в конкретния текст не е допаднал. Това се отнася и за други забележки, които вменяват грешки там, където не съществуват. Все пак хората са различни и обичат различни неща. Наясно съм, че книгата няма да се хареса на всеки прочел я. Няма да се задълбочавам повече. Ще кажа само, че романът вече се редактира и ще бъде изгладен стилистично.

Благодаря и на тези, които са ме критикували. Какво повече може да иска един автор от това, книгата му да предизвиква страсти — от харесване до отхвърляне. Безразличието е това, което би ме отказало от писането.

За всички, които очакват следващата част, ще кажа, че в момента я пиша. Не мога да се ангажирам със срок, защото имам и други задължения, но най-голямото ми желание е да успея възможно най-скоро.

Тук ще изкажа и специалната си благодарност към издателство „Буквите“ за електронното издаване на книгата ми. Сърдечно благодаря и на Северина Самоковлийска за хубавата рецензия.

Присъединявам към посланието на Роза Розова / въпреки че нейният коментар очевидно е за „розовите“ романи, а не за „Демон, юда и магьосник“/ — обичайте се, независимо какво харесвате и какво предпочитате да четете!

Книгата е супер! С натърпение чакам продължението! А,и как ще се казва, за знаем какво да търсим?

Браво момиче! Книгата е интересна, желая ти успех. Жалко е, че млади и талантливи хора се опитват да пробият в ненормалните български условия.

Не съм голям фен на фентъзито на тази книга ми хареса. Динамична, оригинална и забавна. Успех на авторката и чакаме с нетърпение втората част.

Току що я прочетох. Надявах се да свърши, но явно ще трябва да се четат и продълженията.

Става!

В първия момент много ме развесели волобарската раса, дето можела да има само по едно дете на семейство и още не била изчезнала, но после се сетих, че и китайците сума ти години опитваха същата рецепта и не намаляха.

Не можах много да разбера и идеята с курсивирането на най-важните житейски истини.

И една идея за втората част — асарите да се научат да ядат и читателите, дето не харесват фентъзи.

Засега поздравления на авторката и стискаме палци нашите накрая да спечелят.

Посредата на втората глава се отказах. Адски безинтересно.

Аз съм от онези, които харесват романа и наистина нямам търпение за продължението! Моля автора да се смили и да ни предложи скоро следващата част :-) Интригуваща история! Има всичко за което се бори доброто фентъзи — чете се на един дъх и няма време да ти доскучее. Кара ме да се чувствам още по-пристрастна и да го препоръчвам горещо и фактът, че е писан от българка! Браво!

Тази книга ми напомни „Властелинът на пръстените“ — отне ми повече време да прочета първите две глави отколкото останалите. Стилът на писане за мен е малко тежък, но фабулата е завладяваща. Страшно ми допаднаха заметките към българските фолклорни традиции — преди за юди бях чувал само от баба ми и „Приказки от село Змейково“. Надявам се и останалите части да бъдат на същото ниво, ако не и по-добро. Успех на авторката!!!

Все още не съм дочела книгата, а и се чудя дали ще го направя, като тийнейджър бях запалена по подобни истории, в началото това, че има доста вплетени нишки от богомилството и кабалата ми се стори забавно, но точно и това ме издразни и по-специално факта, че се използват картите таро, а дори не е спазена номерацията им, но може би това пък да е идеята на автора, а аз просто не я разбирам.

Така както се чудех, дали ще я дочета тази книга, взех че я прочетох. Сега чакам следващата. Естествено, чувствата са ми противоречиви, но да не забравяме:"Habent sua fata libelli"

И моето мнение е противоречиво, но по-скоро ми хареса. Важно е как ще се развие историята, защото е обещаваща.

Определено ми хареса и с нетърпение чакам продължението. Успех желая на Венета за смелостта и оригиналната идея. Съвет от мен следвай инстинкта си и не се старай да се харесаш на другите. Това което си направила в първата книга е талант…..развивай го,но не го нагаждай. Браво и адмирации.

Сюжетът, като цяло е интересен, но стилът е ужасяващ и затова книгата не се чете. За съжаление! Знаете ли, драги читатели, че не можете да поднасяте изтънчено ястие в свинска копанка и скъп парфюм в шише от олио!

Браво!!! Прочетох цялата книга, както се казва „на един дъх“. Тази книга се родее и може да съперничи и на най-добрите в жанра. Нека не забравяме, че е премиера. Едно от най-големите й достойнства е, че няма безкрайни кървища, кланета и други ужасии. Много съм впечатлен! Нетърпението за следващите части е много голямо. Обръщам се към всички-нека се опитаме да помогнем на младите български автори като Венета. Да създадем паричен фонд от дарения или директно да подпомагаме авторите. Даряването на малка сума няма да е проблем, но умножена по хилядите хора, ползващи прекрасната Читанка, ще помогне на писателите да реализират плановете си. Да им помогнем да се развие талантът им. Така ще стимулираме и българската култура, а не само да се вайкаме колко са тежки времената.

Наистина има какво да се доизглажда и пооправя. Но не е вярно, че не се чете и стилът е ужасяващ! Напротив, чете се леко и е увлекателна, особено след първите една, две глави. А и фабулата, идеята са много оригинални и интересни. Прочетох я на един дъх. Очаквам с нетърпение продълженията. Браво!

Хареса ми много. Очаквам продължението!

Не мога да повярвам, че за малко нямаше да прочета тази увлекателна книга заради отрицателните коментари в началото.Книгата е невероятна чете се на един дъх,не е нито натоварваща, нито елементарна, нареди се бързо сред любимите ми от този жанр и както каза някой по нагоре най-големия и недостатък е , че много бързо свършва :D.Определено успя да пребори първоначалния ми скептицизъм и сега чакам с нетърпение продължението.

Поздравления! Книгата е много добра и очаквам с нетърпение продължението и. Адмирации и за екипа на chitanka.info, за това че са се заели с популяризирането на романа.

Поздравления и от мен, книгата е чудесна.

очакваме продължението:)

Четейки винаги първо коментари, а после определена книга реших през септември по случай рождения си ден да си направя подарък и да я прочета :)

Книгата е уникална.

Езикът и изразните средства са завладяващи, а историята е оригинална и интересна.

С удоволствие и нетърпение я прочетох до края.

Този край предполага следващи книги и с нетърпение очаквам да ги прочета.

Чувствам се, като герой от книгата, завладя ме.

Благодаря за предоставената възможност да се запозная с това изключително произведение!

Хареса ми! Наистина се чете леко. Според мен по нищо не отстъпва на западните книги от този жанр.Дори мога да кажа че е по-добра от много от тях.И най-важното е че няма елфи, джуджета, дракони и т.н.- всичко което ни е омръзнало до повръщане. :)

Поздравявам авторката и пожелавам успех със следващите книги. Аз лично със нетърпение чакам продължението.И ако се появи в книжен вариант задължително ще си го купя.

Шест от мен и искам продължение! По-различна е, забавна е, хареса ми, но къде са останалите части?

Книгата ми хареса. Очаквам продължението с приятно нетърпение. Надявам се авторката скоро да ни зарадва. Пожелавам й професионални и лични успехи, здраве и щастие.

Може би още не сте забелязали, но втората книга излезе и в момента я чета!

Бях си я набелязала тая книга преди доста време и тъкмо щях да почна да я чета и видях че автора е български. Отказах се, признавам си. Реших че е някакво клише, или по-лошо наши легенди и предания, но преиначени. Сега съжелявам за това:).

Тия дни нямах какво да чета и реших все пак да се пробвам с тая книга, дето се вика ред — два, пък ще видим… Прочетах я цялата с огромно удоволствие. Аз смея да твърдя че съм фен на фентъзито, но не съм литературен критик, чета защото ми е кеф. Искам да ми леко и увлекателно четивото. Да ме прощават всички фенове на Малазанска книга и Игри на тронове, там просто може да умреш от скука, добри са ако имаш проблем със заспиването. Но хора всякакви, вкусове също, всеки сам си избира книгите.

Браво на автора, гордост сте за България, дано се преведе труда ви и на други езици, та да видят че и по нашата земя има добри писатели:).

Съгласна съм за Малазана, по-тъпо и скучно нещо не съм чела. Извинявам се, ама не се сдържах, толкова отдавна искам да го споделя това :))) А на тази книга смятам да и дам шанс, макар че критиките ми звучат основателно. Ще видим…

На няколко пъти се пробвах да прочета (прослушам) тази книга, но всеки път се отказвах след 20-тина минути. Трудно се чете не само заради имената, които немога да запомня, но и защото през цялото време имам усещането, че нещо не е както трябва в постройката на изреченията.

За първи път чета българско фентъзи, ако всички са такива вече само такова ще чета! Не мога да повярвам как авторката е успяла да направи препратки към прабългарската история и към българските народни приказки. Изобщо не очаквах змейове, лами и самодиви и съм очарован. Ще спра да се мъча със тези западноевропейски бестселъри, прочетох първата и втората книга на един дъх и нямам търпение да излезе третата. Изтеглете книгата, заслужава си, не слушайте горните коментари, в които хората са възмутени че стила на авторката не е като този на Роджър Зелазни.

А пък аз предпочитам изискано ястие в свинска копанка вместо помия в порцеланова чиния и скъп парфюм в шише от олио, а не евтин одеколон в кристално шише. Книгата е много добра, завиждам за фантазията, при това не смятам, че стилът е лош. Намирам го за много четивен и подходящ за жанра на книгата. Има забележки, но те не са значителни и не повлияват удоволствието от четенето. Започвам втората част и се надявам да е също толкова увлекателна.

След всичките тези коментари….Как да не видиш за какво е тая дандания?

Поздравления за авторката.Книгата се чете на един дъх.Ако това е първата ти книга представям какво ще е след 5–6 години-книгите ти ще се издават в милионен тираж.И не знам защо си мисля че ако никой не знае че си българка ще имаш по голям успех.Имаш страхотна фантазия справяш се много добре,пожелавам ти успех и занапред!

Страхотна книга!!! Рисунката на корицата обаче подвежда,че е някакво несериозно детско четиво. Не съм фен на фентъзито.Чел съм само „Песен за огън и лед“ от този жанр."Малазана"се пробвах да го прочета,тъй като има много почитатели и все я дават за пример. Обаче за мен " Малазанската книга"не струва.Не фентъзи ами фантасмагорий за много малки деца е Малазана.Много харесвам „Песен за огън и лед“,но тази книга е още по-добра.Мисля,че Х.Меспи е по-таланлива от Д.Р.Р.Мартин.И не виждам никакви проблеми със словореда или стилът на писане.Само мога да завидя на авторката за огромният талант,който притежава.А на тези на които не им харесва стила и словореда искам да кажа да се замислят дали проблема не е в тях. Защото почитателите на чалгата примерно няма как да харесат симфонична музика или опера.И обратно разбира се.Не искам да обидя никого, просто това сравнение ми дойде на ума.Аз лично не харесвам чалга,но и операта не ми понася.Поклон пред таланта на автора създал тази книга.Надявам се да творчеството и да продържи още дълго за да ни радва.

Книгата вече е издадена на хартия и всички, които искат, могат да я закупят или поръчат в книжарниците или он-лайн.

Книгата беше невероятна. Представя на какво е готов човек, за да се добере до повече власт и сила. Разказва историите на различните герои от романа. Не съм очаквала, че български автор може да напише толкова невероятен фентъзи роман. В момента чета продължението и за сега съм много доволна.

Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.

В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.

В книгата няма любовни истории, секс сцени садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част :D

Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.

Разказана е в равномерен ритъм, нито твърде претупана, нито пък прекалено провлачена. Авторката ме поведе рамо до рамо с героите, остави ме да вдишам аромата на гората, да почувствам вятъра в косата си, но продължихме напред точно навреме, за да се изплъзнем от лапите на Скуката.

Не мога да обясня усещането си за думите в тази книга. Обичам книги с много думи, стари думи, които вече не се използват. Прочитайки първата дума не се изненадвах от следващите, само се радвах, че ги виждам, като стари приятелки, които са ми липсвали, но съм ги забравила. Абсолютно стоплящо душата усещане. През цялото време се чудех: на фона на толкова зле преведени книги напоследък, от къде се е пръкнал такъв добър преводач?

До последната глава се чудех тая книга дали не е българска, но името на автора на корицата ме подведе успешно. На последната глава, за да зарибя и майка ми, потърсих от коя народност е автора и абсолютно паднах под масата, когато разбрах, че Хедер Меспи е псевдоним на Венета Въжарова!

Демон, Юда и Магьосник не е книжле, книжка или романче, а пълноценна емоция, съживила приказни създания, за каквито съм чувала само в разни мрачни предания и стари народни приказки. Тя е спокойна река, а аз плувах по нея с вълшебна лодка, чак до онова място, където реката внезапно се скри в земята и лодката ми се строши на парчета в ръбестото КРАЙ на последната страница.

Отдавна, много отдавна търсех подобна книга и сега с алчни кликове на мишката се отправям да търся втора част!

Дано скоро да излезе трета част :)

Честно, отказах се да чета тази книга още след първите няколко изречения. Съжалявам, но е голямо описание с досадни подробности.