Читателски коментари

Нямам думи! Книгата е много интересна и се прочита на един дъх. Е, нищо че съм само на 15, но книгата ми отвори един нов свят и до някаква степен ми се прииска да живея в него. Наистина трябва да се прочете!

Точно това произведение не го бях чела. Но знам, че Маркиз Дьо Сад е един от най-отричаните автори на Франция, заради еротичните книги, които пише. Най-известната е „философия в будоара“. Тя е нещо повече от еротика дори. Книгите му са лежали в архивите на френските библиотеки над 40 години, като са били осъждани и заклеймявани, заради свободомислието на автора си.

Прилича на коментар на Слави… Трифонов. Мегаломански, просташки и демонстриращ безхаберно непознаване на материята…

Като се е съобразил с днешния ден на българската опера /репертоара на театрите и интересите на меломаните/ и историята и развитието на жанра, съществуващ от четири века, нашият известен музикален критик и преводач Огнян Стамболиев е изградил двата тома на книгата си върху принципите РЕПЕРТОАРНОСТ и ЗНАЧИМОСТ и върху не по-малко важния и интересен принцип на националните оперни школи. Така, наред с имената на създателите на т.нар. „железен репертоар“: Верди, Пучини, Моцарт, Доницети, Росини, представени с доста заглавия /напр. Верди с 18, Росини с 11!/, той предлага и редица големи майстори в жанра, които не са толкова популярни и поставяни на сцена, но имат огромно значение за развитието на операта: Глук, Монтеверди, Рамо, Дебюси, Равел, Берг, Бритън, Хенце, Яначек, Енеску. Към тя се добавят и имената на: Бортнянски, Флотов, Керубини, Шарпантие, Респиги, Стравински, Онегер, Хиндемит, Курт Вайл, Цемлински, Пендерецки. Поставен е и сериозен акцент върху класиката на ХХ век, досега съвсем слабо представяна в подобни издания. Напр. в последното петербургско — дело на колектив от 9 /!/ автори, има само една опера от този период. От националните школи се срещаме за първи път с: Гомес /Бразилия/, Сухон /Словакия/, Еркел и Барток /Унгария/, Де Файя /Испания/ и др. Не са пропуснати и най-значимите български творци в жанра — от Маестро Георги Атанасов и Панчо Владигеров до Александър Йосифов и Красимир Кюркчийски.

В известен смисъл книгата на Огнян Стамболиев има и енциклопедичен характер. Освен статиите за отделните автори, написани аналитично, стегнато и четивно, във формата на кратки портрети, тя съдържа точни сведения за действащите лица,според партитурата и видовете певчески гласове, които трябва да ги изпълняват, както и датите на абсолютните премиери и на българските им изпълнения, което без съмнение е изисквало доста проучвателна работа.

В края на тази уникална „Нова книга за операта“ /чудесно двутомно издание на „Гея Либрис“, София/ има и малък речник на термините, използвани в текста. Предназначена преди всичко за широката публика, книгата е адресирана до всички онези, които не са престанали да се вълнуват от красивия и романтичен на ОПЕРАТА.

аз съм огромен фен на поредицата, и мисля, че подобни продължения са кощунство! Към автора — като искате да станете писател защо не си измислите свои герои, а паразитирате върху чужда разработена фантастична вселена и персонажи?! Знам, че имаше вече написано подобно „продължение“, мисля в Китай, и осъдиха създателя му; адмирирам това.

Фен-фикшъна е едно, но да се създаде „професионално“ произведение, с цел печалба не е наглост, а супернаглост! Иначе не вярвам да има проблем да се публикува без претенции в мрежата.

Прочетете книгата,а след това изгледайте и минисериала на ВВС — струва си :)наистина е почти едно към едно.

Азимов е брутално изплагятстван от подлец на име Георги Радев в книга наречена „Райският Град“ , издадена през 2010.

Книгата е много хубава. Николай Кун по един много интересен начин е прерзказал старогръцките митове, които витаят в ума ни от прастари времена.

Естествено, че няма да Ви позволят! Това е безкрайно нахално, да плагиатствате на гърба на Дж. Роулинг! Да не говорим, че нямате никакво право на това!!!

Измислете някаква история сам и тогава имайте смелостта да публикувате!

Нямам думи просто!

Като цяло, книгата е добра, но на мен лично не ми хареса „идеологическият“ момент как американците били мразени поради завистта на едва ли не целия свят, понеже били нещо си…хм, пропуснах въпросните пасажи изцяло. Останалото се търпи с големи усилия, т.е. хиперболизирането тип „Рамбо“ и откровените глупости за Осама. Трилърчето е завладяващо обаче, чете се на един дъх и си струва за хора, които могат да простят подобно идеологическо издевателство над съзнанието си. От 10 точки по личната ми система, вземам по една за Осамата и Рамбото, и цели три само за опита за мозъчна промивка с която започнах постинга си. Остават 5 точки, една от които е за завидното изпипване на детайлите, една за интересният, макар и очакван финал, една за добро познаване на темата като цяло, една за типичното холивудското сценарио, което не успява да стане боза някак, признак за много добри писателски умения и последната точка е за любопитното съчетание на наглед напълно несвързани помежду си теми — Виетнам, Босна, Осама! Поздрави!

Прочетох книгата на един дъх… Наистина страхотна книга!

Книгата е страхотна,както и всички останали книги на Катлийн Удиуиз! Заслужава си да се прочетат всичките й книги,аз съм ги чела и съм очарована!!!

Здравейте!

Искам да попитам защо не се намира книгата? Т.е има етикет „премахнат файл“. Ще се появи ли отново? Благодаря!

Новата книга е два или три пъти по-обемна от старата, която е побългарен вариант на руската — с много руски и съветски опери, с почти всички български, дори такива слаби като „Под игото“ и „Индже войвода“, а отсъстват основни класически заглавия.Навремето ставаше, когато репертоарът на нашите театри

стигаше до Пучини и Прокофиев, но сега вече имаме нужда от повече информация.

По телевизията, особено по канала Медзо, а и по радиото дават доста модерни опери, а и такива от предкласиката. В Нова книга за операта се срещат дори

Шнитке, Пендерецки, Бузони,а също и доста автори от различните национални школи — полска, испанска, чешка, унгарска…В този смисъл книгата на Огнян Стамболиев превъзхожда старата.

Тази история е една от любимите ми…На финала героите на Чехов така ме разчувстваха , че чак се разплаках…Горещо Ви препоръчвам да изживеете всеки миг , всяко терзание с този любим руски разказвач , на иначе съвсем обикновени житейски истории…

Напълно съгласна съм. Ремарк трябва да се изучава в училищата. Стайнбек и Казандзакис- също. Поздрав!

За чете,само ако имате много излишно време за губене.Полезна информация,нула,

Първите части,който са посветени на идейно-исторически обзор,

са трудно читаеми, и по-важното прекалено повърхности, направо неверни.

Очевидно е авторското пристрастие към Маркс и Кейнс.

Разбира се, основната цел на обзора е да се съгласим и да прозрем гениалния план на авторите как ще се изгради префектната икономика.

Плана на кратко:

Три слоен модел

1. Слой първи „минимум платен труд“, нещо като трудова повининост за „всяко човешко същество“.

2. Слой втори „платен труд“, труд който уж не е задължителен.

3. Слой три „самозадоволяването и неплатения доброволен труд“

Тази книга е от 1962 година и въпреки това перфектно описва технологии, които дори сега са в бъдещето…..

Книгата на Сейгън е чак от 1985…

Преди време когато я четох ми направи много добро впечатление. Идеята да направиш човек от междузвездно съобщение …

Браво!Чудесен край на историята!

Горното се отнася и за „Кадровикът Теофраст“.