Читателски коментари

Харесва ми:)

Благодарение на тази книга заобичах историческите любовни романи.Най- интересната и увлекателна книга която съм чела от този жанр.

В поредицата Кел Сейбин няма „слаба“ книга. Всичките ги харесвам, но съм длъжна да подчертая, че пак го има момента за опит за трилър ала Лъдлъм. „Диамантеният залив“ твърде силно напомня „Самоличността на Борн“ пък и справка в Читанка показа, че Линда е написала романа си 7 години след този на Лъдлъм. Може да е имало копипейст, но това е на ниво идея и не дразни. Просто на мен ми избоде очите веднага, защото много харесвам Лъдлъм и в крайна сметка не смятам, че е престъпление да се направи подобен опит за интрига в любовен роман, особено когато писателката умее това. Интересното е, че на финала се появява Рафърти, главният герой от третата книга в поредицата, който е „голям образ“. На мен специално ми е много див, но симпатичен и държа да отбележа, че не е „супершпионин“, а съвсем обикновен фермер, за разлика от Съливан и Сейбин, дори донякъде и Стоун (от 4 книга). Жените и в 4-те книги са „нормални“, демек не става дума за поразително красиви девственици на 20 и кусур, а за разведени или вдовици, т.е. реални прототипи от живота. Това разбира се е една голяма точка за Линда и причина да съм сред почитателките ѝ. Аа, да първата книжка за Съливан, който може да ви се стори „супер герой“, започва с това как той … се чувства остарял, писнало му е да кисне по джунглите и да яде войнишки полуфабрикати и т.н. Нова точка за Линда! Пак имаме „земен“ тип! Изобщо всичките книжки стават. Диалозите са в типичния за Линда стил. Хем имате чувсвтото, че е сленг, хем че героите са достатъчно остроумни и забавни, т.е. искам да кажа, че липсва тъпнята, така типична за жанра между говорещите и опитващи се взаимно да се чифтосат. Има и издънки, разбира се, но те са повече смешни, отколкото глупави и това не нарушава дотам духа на книгите в поредицата, че да ви иде да я захвърлите, а ако се захванете с тях, карайте по реда. Всичките влизат личната ми десетка на Линда. Приятно прекарване и утре пак ще продължа!

Продължавам нататък с поредицата Дънкан и Еванджелин. Понеже са само две, на мен ми хареса „Търси се съпруга“ — историята на Мади и Рийс Дънкан. Другата книжка е за завареният брат на Мади — Робърт и Еванджелин (Еви) Шоу. И двете поманчета са приятни, но …Мади е забавна, бих казала леко наивна, нормална жена. Романтичка по душа, ясно е, че ще има боза, но напротив и изненада! Историята е разказана много забавно, диалозите са приятни, остроумни и човек не усеща как потъва в романчето. Определено интересен сюжет за запознантсво по обява, нещо като съвременните интернет-връзки, но някак консервативно. Това за съжаление не се е получило във образа на Еви Шоу и опита за мистика там, както и този на Робърт, така любопитно загатнат в „Търси се съпруга“. И двете ги прочетох до края, но разликата помежду им е чувствителна и в полза на „Търси се съпруга“

Поставих си за цел, вдъхновена от „Онази нощ“, да направя нещо като своеобразна класация на личните си предпочитания от книгите на Линда Хауърд в Читанката (наличните и прочетени от мен), за улеснение на дамите (и господата:)), които харесват този жанр и по-специално книжките на тази авторка. Започвам с „Втори шанс“ и поредицата. Историята на Джон Медина и Найема е най-приятно написана и вълнуваща. Естествено напомня опит за класически трилър ала Робърт Лъдлъм, но ако се абстрахираме от това, миксът между тази love story и шпионският елемент е сполучливо направен. Героите са сравнително правдоподобни и съвременни, без да се създава усещането за нереалност и приказност, така типични за жанра. Сексуалните сцени не са олимпийски дисциплини. Романтиката е много пестелива и не е сладникава. Изобщо книжката е най-добрата от поредицата. На второ място поставям „Убий и кажи“, но не защото е по-слаба, а поради „политическата“ интрига в нея. Героите са приятни и леко романтични за моя вкус, но т.нар. „криминален елемент“ оправя положението и превръща книжката в прятно прекарано време. Третата от поредицата не ми хареса, защото опита да се излезе от клишето за мъжа — наемен убиец, заменен с жена — наемен убиец, не е сполучил на Линда! Спомням си, че докато я четох ми доскуча по някое време и я оставих. На някои би се харесала определено, но в сравнение с първите две от поредицата, е слабичка. Колкото до „Втори шанс“ и „Убий и кажи“, получили са се интересни и приятни романчета, достатъчно над средното ниво на Линда. „Втори шанс“ определено влиза в десетката ми на най-добрите от авторката. Това, което го има и важи за всички книги на Линда е сравнително приятното „лежерно“ разказване на историята, която дори и да не е съвсем нещо изключително, просто те грабва. Успешното миксиране на елементи от другите жанрове дори и да е съмнително, е чаровно някак и не можете да почувствате „глупотевините“, така типични за любовния роман. Естетсвено има и изключения от това, както вече споменах за третата книга от поредицата, както и някои други, но за тях — после.

Много интересно написана книга, още съм в процес на четене, но много бързо се чете.Темата ме вълнува, в момента съм точно на тази вълна и си мисля че във всяко фентъзи има доста голям процент истина.Браво на автора ! В момента я чета в електронния вариант, но ще я потърся на „Славейков“, предпочитам хартиен вариант, пък и автора го заслужава!

Нищо особено.

Това нас"читателите"не ни интересува!Пиши му директно на него и бъди благодарен че се е постарал да го преведе!

Уникална книга. Определено те кара да се замислиш…..

И аз съм сред читателите, завладени от тази книга. За разлика от другите (и за мое съжаление), не ми е попадало хартиеното й издание. Благодарение на Читанката, в момента я чета и й се наслаждавам. Единственото, което ме дразни е огромният брой грешки, но явно при подобен къртовски труд това е неизбежно.

Прекрасна книга

Точно такива типове хора съществуват — тип синьо цвете и тип тиква

И тази приказка ме разплака. Жалко, че такива постъпки срещам в приказките и много, много рядко в дните

Ще повторя написаното в предните постове — страхотна книга! Чете се на един дъх. Една от любимите ми от авторката.

Хареса ми много! Продължавам към следващата книга!

Шедьовър

Аа, аз Кони Мейсън изобщо не я поглеждам. Тя е терор за сетивата и себеуважението. Трябва сериозно да се замисля, за да се сетя за по-глупави книги от нейните. Романите ѝ са толкова посредствени, малоумни и противни, че ефекта от четенето им е съпоставим с този на ядрен взрив в мегаполис. Нищо не остава от главата ви! Имам чувството, че една от книгите и само е достатъчна да унищожи толкова мозъчни клетки, колкото и 10 л. етилов алкохол не могат.

Една от слабичките на Сандра Браун. Липсва крими-елементът (макар че не държа непременно на него), освен че главният герой е бивше лошо момче (а има ли бивши лоши момчета :-)?). Отново имаме красива 20 и кусур годишна девственица (в 20 век, отделно от Арабските халифати) и бърза женитба (буквално за седмица?!). Глупав и твърде нелогичен сюжет, набързо нахвърлян и разказан. Изобщо, книгата е скучна , прекалено напомняща приказка и нищо общо с реалността. Това ообаче, което ме потриса напоследък е един дребен, но твърде гнусен за мен детайл. Как във всеки един роман от последните 10 бр, които прочетох, главният герой (непременно красавец) е покрит с вълма косми (тук по подразбиране иконка за повръщане) и за капак, героинята е като омагьосана от този „сексапил“ и „красота“. Давам си сметка, че тези романи са писани в 80–, 90-те години, когато това е било „модерно“, ама толкова ли не можаха да извадят някой не дотам австралопитек, на който да не му се подава козината от яката на ризата. Какво му е романтичното да си легнеш с такъв хуманоид, та да го пробутват така навсякъде, едва ли не да започнем да мечтаем за пиринска мечка в леглото? Ами тъпо и обидно е за някои дами (вкл. моя милост), та така… Сандра споменава буквално „вълма“ косми и аз доста се потресох. Това е първата причина впрочем (дори пред тъпия сюжет), да отсвиря така книгата, защото много подобни ми се насъбраха. Изобщо напоследък ми върви на флопове и ако продължава така, май ще оставя жанра за неопределен период от време.

По принцип — да, би било добре да се направи по-сериозна „цедка“ на повечето от нейните романи (и тя си има доста розови забежки), но и така не е зле. По погрешка някоя 18 годишна любителка на „50 shades of shit“ може да се обърка и да попадне на действително добре написан съвременен [любовен] роман. Примери — бол. Тези на Сандра Браун, някои на Айрис Йохнасен…

Книгата е невероятна,изобщо цялата серия на кадифе е страхотна