Читателски коментари (за „Наследникът от Калкута “ от Роберт Щилмарк)

  • 1. Speedy (28 март 2007 в 15:34)

    Това е една от любимите ми книги! В нея има всичко :) Заслужава си безсънните нощи :)

    • 5. Николай (15 декември 2007 в 04:18)

      Велика книга!

  • 2. Светльо (10 април 2007 в 15:26)

    Страхотна книга, прекрасен сюжет, доближаваща се до стила на Дюма

  • 3. desi (11 август 2007 в 22:18)

    Една чудесна книга за всички възрасти. Благодаря за изданието.

  • 4. диана (27 август 2007 в 12:29)

    Благодаря!

  • 6. ultimat (31 юли 2008 в 18:04), оценка: 6 от 6

    Най-добрата книга в приключенския жанр.Без никаква конкуренция.Оценка 10.

  • 7. Тити (12 септември 2008 в 17:23)

    Книгата на моето детство!Дори и сега я препрочитам с удоволствие.

  • 8. Яни Николов (7 януари 2009 в 14:49)

    На 54 г. съм. Тази книга ми остана любима за жял живот. Пък колко пъти съм я препрочитал!

  • 9. Шенгюн (20 февруари 2009 в 01:03)

    Това е най прекрасната книга, най невероятния роман който ме погълна, всеки трябва да го прочете!!! Класика в жанра на приключенията просто е номер едно!!

    • 10. ,,Летящият Холандец" (26 февруари 2009 в 00:31)

      Този коментар така набързо и простовато написан едва ли е в състояние да изрази дори и фрагмент от възхищението изпитано от мене по време на прочита на този руски шедиовър.Насабраната фактология и автентичното чувство на романа за забележителни.

  • 11. Тран (3 март 2009 в 12:08)

    Това е страхотна книга, писана от любители, пълна с факти и зашеметяващи приклщчения, книга за деца и възрастни. Едноокият Бернардито е по-добър другар дори от Скарамуш и д’Артанян

  • 12. Георги Радев (5 юни 2009 в 21:08)

    Това е ВЕЛИКА книга, не помня вече колко пъти съм я чел, но са над 20.Почти наизуст я знам и никога не ми омръзва.Оценка10 от 6

  • 13. Карабас Барабас (9 юни 2009 в 08:53)

    Май вече всичко е казано преди мен… няма лъжа! :) Когато се появи в кварталната ни библиотека в Подуене, попадна у дома с куп нови книги. Беше прочетена само от леля Цеца-библиотекарката, наша семейна приятелка. Бил съм на 11 години, нямаше телевизия, а по радиото чакахме неделя, за да слушаме радио-театър (сутрин в 9 ч. за „младия слушател“, а в 16 ч.- за възрастни). Та, книгите бяха нашия прозорец към света. Зачетох предговора и ми се стори безинтересна работа, все едно, че съм попаднал на „Огоньок“… След седмица

    родителите ми я бяха прочели и горещо обсъждаха съдържанието. Това ме накара да я подхвана и така ден след ден. С фенерчето под юргана тайно четях нощем, защото трябваше да се връща в читалището. Скоро стана хит в махалата, тъй като минаваше от ръка на ръка. Правехме си шпаги от арматурно желязо и се вживявахме в ролите на добрите. Никой не искаше да е Джакомо Грели… Минаха години, любовта към книгите ми остана, а заедно с това и леснотата на общуване с различни хора. Така се случи, че получих добро образование у нас и вече можех да чета на няколко езика. В библиотеките ми подреждам книгите по автори, независимо от езика, на който са написани…

    Много пъти съм се сещал за тази книга, но не можех да я открия никъде. След събитията през 1989 г. един ден се шляех пред сергиите на Плиска, а някаква жена беше изнесла най-различни по тематика книги: прочитни, помагала и разни други-всичко по 2 (два) лева. Заразглеждах и отворих една, която беше увита във вестник.Така се правеше,за да се запазят кориците. И ахнах… сякаш държах античен ръкопис в ръцете си. „Наследникът от Калкута“ в цялото си великолепие ме съзерцаваше в очакване. Проверих състоянието — беше като нова, а аз се чуствах като юноша на първа среща… Попитах пак за цената и жената видимо разтревожена, че ме изпуска като клиент, ми предложи в допълнение „Четиризначните таблици“ на Брадис, едно също легендарно книжле-помагало. Еуфорията ме завладяваше, извадих 10 лв., не дочаках рестото и бързо се прибрах у дома. Сещате се какво съм направил след това… ;)

    • 25. ДамаКаро (3 юни 2018 в 14:28), оценка: 6 от 6

      Да намериш любима книга, след толкова години…си е направо експириънс в стил Индиана Джоунс, все едно артефакт си открил! Човече, така ме развълнува!

      Аз преживях нещо подобно с „Даниел Мартин“. Бях си я купила и след няколко години изчезна от нас, някой ми я открадна. Та след време я открих и аз за 2 лв. Всички бяха по1 лв., а тя два.Тогава за 13 лв. си купих 12 книги.

  • 14. Стоян Караджов (1 юни 2010 в 22:19)

    Не съм си и представял че някой може да каже лоша дума за книгата.И аз съм я чел като дете.Не помня колко пъти.Страхотно преживяване.

    • 15. kings of metal (17 октомври 2010 в 23:22)

      това е един от най добрите ’пиратски’ романи евър! наравно, а защо не и над, островът на съкровищата, черният корсар, сандокан, капитан блъд и морският ястреб ;) препоръчвам!

  • 16. Crysis2 (8 април 2011 в 04:22)

    Рядко съм виждал по-единодушна оценка дадена за книга от 15 различни читатели.

    Аз естествено се присъединявам към всички оценки дадени преди мен.

    Произведението е изключително и по размах на повествованието по нищо не отстъпва на класики в жанра като „Островът на съкровищата“, „Робинзон“ и поредицата романи за Сандокан.

    Хубаво е, че книгата още с първото си издание придоби много почитатели в България, защото се опитах да намеря информация за нея в англоезични (предимно американски) сайтове и такава почти липсва…

  • 17. Данито В (29 май 2011 в 22:03)

    Въпреки единодушните суперлативи по адрес на книгата, споделени преди моето скромно мнение, аз пак ще кажа: СТРАХОТНА, ВЕЛИКА КНИГА. В момента я чета за 10-и път и все още не ми е омръзнала. За пръв път я прочетох, когато бях на 11, намерих я в библиотеката на майка ми. Сега съм на 36 и за мен е огромно удоволствие да я прелиствам нощем /само тогава ми остава време/. При преместване я бях скрила от себе си в един прашен кашон и случайно попаднах на нея, когато разчиствах в гаража, след като я бях търсила безуспешно около две години преди това. Много и се радвам и я чета колкото се може по-бавно, за да прекарам по-дълго време там, където ме отнасят страниците и. Винаги съм харесвала приключенски романи и съм изчела повечето популярни заглавия, но за мен най-добрия си остава „Наследникът от Калкута“.

  • 18. madmaximus (29 май 2011 в 22:17)

    Не помня кога я прочетох за първи път, на 10 , на 11, на 12 не знам. Не помня и колко пъти съм я препрочитал. От тогава винаги е на нощното шкафче до главата ми. Просто отварям на някоя страница и потъвам в един прекрасен свят. Великолепна книга.

  • 19. Елена (12 юни 2012 в 16:04)

    Това е най-невероятната книга която съм чела, завладява те напълно, който не я е чел незнае какво изпуска.

  • 20. fly (1 юни 2013 в 13:57), оценка: 6 от 6

    Това е една увлекателна книга. В нея има история и мистерия. Общо взето всичко ,което трябва да имал в една книга. Горещо я препоръчвам !!!

    • 21. Domino (27 август 2013 в 23:58)

      И аз съм сред читателите, завладени от тази книга. За разлика от другите (и за мое съжаление), не ми е попадало хартиеното й издание. Благодарение на Читанката, в момента я чета и й се наслаждавам. Единственото, което ме дразни е огромният брой грешки, но явно при подобен къртовски труд това е неизбежно.

  • 22. Георги Георгиев (6 май 2014 в 18:03)

    Шедьовър на приключенският жанр!!! Направо е невероятно как действието преминава през толкова различни континенти, култури, обществени отношения. От Ганг до Мисисипи, от Англия през цялото Средиземноморие и Африка до острова на свободата в Индийския океан. Ами образите! Още от деца любимият ни герой винаги е бил Едноокия. Но дори и отрицателните такива, като този на Леопарда, са пресъздадени с такава сила и яркост! Пред очите ни заедно със страниците преминават неусетно десетки години, без никакъв намек за скука. „Роман“ е слаба дума за това произведение. Според мен, това е най-интересната приключенска сага писана някога!!!

  • 23. Диана (7 февруари 2015 в 00:58)

    Страхотна книга! За първи път я прочетох през далечната 1982. Слабо е да се каже, че я пазех като очите си. Не позволявах да се изнася от нас, защото се опасявах, че някой няма да я върне. Затова я криех при учебниците си — да не се вижда :) При третото или четвърто препрочитане, си направих един експеримент. Казах си: „Сега ще бъда за Джакомо Грели.“ В началото ми беше трудно, но започнах да разбирам, че той е принуден от обстоятелствата да постъпва така. Дори му се възхищавах, че е италианец, но свободно говори английски и дори минава за англичанин :) Постоянно я сравнявах с другите пиратски и приключенски книги. Нямаше излишните описания на Емилио Салгари и Карл Май, нито разтегнатите диалози на Дюма и на Майн Рид, дори беше по-добра от книгите на Джеймз Фенимор Купър и от „Капитан Блъд“ на Рафаел Сабатини. И все още съм на същото мнение. Радвам се, че и трите ми деца я прочетоха и опазиха от изгубване.

  • 24. Atanasovaira (12 юли 2016 в 22:38), оценка: 6 от 6

    Отдавна не бях чела така — сутрин, обед, вечер, нощем. В тази книга има всичко, от което имаш нужда, за да забравиш за останалия свят — интрига, криминален елемент, любовна история, приключение, напрежение, неочаквани развръзки и добра литература.

  • 26. mddinev (7 януари 2021 в 16:03)

    Здравейте! За много години! Бих искал да Ви попитам кой според Вас е по-добрият приключенски роман — Наследникът от Калкута или Граф Монте Кристо? Коя предпочите? Тези приключенски романи се отнасят към литературата за деца и юноши… препрочитали ли сте ги?!

  • 27. tigerc (22 октомври 2023 в 15:06), оценка: 6 от 6

    Любимата ми книга.

  • 28. Тите (8 февруари 2024 в 13:18)

    ВЕЛИКА! ПРЕПОРЪЧВАМ!

  • 29. Тобиас (10 февруари 2024 в 17:49)

    За първи път я четох, преди около двадесет години ( заета от една съученичка), и много години не забравих тази книга. Радвам се, че сега пак ще я прочета. Името на капитан Бернардито ел Гора помня и до днес. ВЕЛИКА!!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.