Читателски коментари

И тази приказка ме разплака. Жалко, че такива постъпки срещам в приказките и много, много рядко в дните

Ще повторя написаното в предните постове — страхотна книга! Чете се на един дъх. Една от любимите ми от авторката.

Хареса ми много! Продължавам към следващата книга!

Шедьовър

Аа, аз Кони Мейсън изобщо не я поглеждам. Тя е терор за сетивата и себеуважението. Трябва сериозно да се замисля, за да се сетя за по-глупави книги от нейните. Романите ѝ са толкова посредствени, малоумни и противни, че ефекта от четенето им е съпоставим с този на ядрен взрив в мегаполис. Нищо не остава от главата ви! Имам чувството, че една от книгите и само е достатъчна да унищожи толкова мозъчни клетки, колкото и 10 л. етилов алкохол не могат.

Една от слабичките на Сандра Браун. Липсва крими-елементът (макар че не държа непременно на него), освен че главният герой е бивше лошо момче (а има ли бивши лоши момчета :-)?). Отново имаме красива 20 и кусур годишна девственица (в 20 век, отделно от Арабските халифати) и бърза женитба (буквално за седмица?!). Глупав и твърде нелогичен сюжет, набързо нахвърлян и разказан. Изобщо, книгата е скучна , прекалено напомняща приказка и нищо общо с реалността. Това ообаче, което ме потриса напоследък е един дребен, но твърде гнусен за мен детайл. Как във всеки един роман от последните 10 бр, които прочетох, главният герой (непременно красавец) е покрит с вълма косми (тук по подразбиране иконка за повръщане) и за капак, героинята е като омагьосана от този „сексапил“ и „красота“. Давам си сметка, че тези романи са писани в 80–, 90-те години, когато това е било „модерно“, ама толкова ли не можаха да извадят някой не дотам австралопитек, на който да не му се подава козината от яката на ризата. Какво му е романтичното да си легнеш с такъв хуманоид, та да го пробутват така навсякъде, едва ли не да започнем да мечтаем за пиринска мечка в леглото? Ами тъпо и обидно е за някои дами (вкл. моя милост), та така… Сандра споменава буквално „вълма“ косми и аз доста се потресох. Това е първата причина впрочем (дори пред тъпия сюжет), да отсвиря така книгата, защото много подобни ми се насъбраха. Изобщо напоследък ми върви на флопове и ако продължава така, май ще оставя жанра за неопределен период от време.

По принцип — да, би било добре да се направи по-сериозна „цедка“ на повечето от нейните романи (и тя си има доста розови забежки), но и така не е зле. По погрешка някоя 18 годишна любителка на „50 shades of shit“ може да се обърка и да попадне на действително добре написан съвременен [любовен] роман. Примери — бол. Тези на Сандра Браун, някои на Айрис Йохнасен…

Книгата е невероятна,изобщо цялата серия на кадифе е страхотна

Като цяло е интересна, но по едно време ми стана малко като турски сериал, прекалено много интриги, коварни жени, съмнения от нейна страна, опити за изнасилване и прочее. Може би самият факт, че книгата е по- дълга предразполага за повече случки, но ми дойде накрая в повече. И като завършек на всичко- пълен хепи енд. Това също не ми хареса, на фона на толкова много нещастия сполетели ги, някак си това предразполага за по- драматичен край. Не знам как да го обясня. Не ми се хареса как завърши.

Къде са доказателствата за избитите 25 милиона ?!?!?!от Сталин : архивни фондове ,архивни единици , снимки . киноленти и пр. : КЪДЕ ………………….разбира се НИКЪДЕ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Определено съжалявам за загубеното време при четенето на това произведение ! С изключение на първата глава — обърканост , безкрайни повторения ,крайно неубедителни ,в повечето случаи дори противоречащи си един на друг доводи…..с две думи АДСКА СКУКА ! За разлика от политическите речи на автора където е/авторът/ къде-къде по-интересен и значително по-ясен !Вместо труд , който да задълбочи познанията върху едно движение и да увеличи привържениците му то , поне спрямо мен , ефектът е тъкмо обратен….За съпоставка мога да посоча труда на един друг политически водач от това време : „Към въпросите на ленинизма“ от Йосиф Сталин , който/трудът/ се надявам да видя в скоро време публикуван и в „Моята библиотека“. Написан горе-долу по същото време , когато е написана „Моята борба“ : 1925/1926 г. в по-малко от от 60 страници — там : кратко , ясно и със СТОМАНЕНА ЕЛЕГАНТНОСТ , и за привърженици ,и за врагове , и за неутрални е обяснена една идеология и е посочена една програма за практически действия за нейното осъществяване ! И всеки който е чел внимателно тези трудове на двамата народни водачи ще разбере , че Хитлер е загубил двубоя със Сталин още със „Майн Камф“ !

Коментарът ме провокира да надникна. Много глупава книга! Пак имаме умопомрачителни красавци — девственица с вид на прелъстителка и супер мачо с хладен поглед, богатства, фирми, акции… Тотален бъркоч от клишета, в който водещо място заемат наистина безумно тъпи и изсмукани от пръстите диалози и „разсъждения“ на героите. Не мога да разбера защо някои графоманстващи женици си мислят, че само защото пишат любовни романи, това им дава право да пишат нелитературно — т. е. без добър език, реална психологическа обосновка на образите, интересен сюжет… Не хуля жанра като цяло, а масовото разбиране за него. Има любовни романи, които действително са хубави книги, взети сами по себе си, но тази, както и много други са си просто едни съвършено чужди на литературата творби, лишени от всякаква естетика и смисъл.

Не оспорвам казаното от Вас. Дори в частта за полу-порно-похватите :) И на мен са ми твърде смешни подобни литературни попълзновения, но идеята ми бе, че след като романът е повече „крими“, но все пак достатъчно „любовен“, би следвало да има отделна категория за това. В крайна сметка е много трудно да се определи коя от книгите на Сандра не е такава и бих могла да разбера невъзможността на Читанката да отдели време за подобно сортиране на „любовните“ произведения. Струва ми се справедливо някакво разграничение от рода на — съвременни любовни романи, исторически любовни романи, криминално-любовни романи и т.н. Така поне да знае човек какво да отбягва, защото аз например „рицарските“ изобщо не ги понасям. Отделно от това Кони Мейсън е интелектуален терорист, а Хедър Греъм ѝ съперничи в престъпните намерения да унищожат човешката психика и праг на търпимост към глупостите, но… вкус приятел няма. Това разделение е добро според мен, за да се направи опит да се отдели „плявата“, която в този жанр така или иначе изобилства.

На мен много ми хареса, направо останах изненадана. Малко се надявах края да е по-друг, но нищо.

Едва преполових първата глава и си казах, че няма смисъл да си губя времето с подобна простотия, особено след „Безпощадно“ на С.Браун, която дори не е сред най-силните ѝ книги. Та тази „Незабравима нощ“ започна с толкова плоски и тъпи диалози, че за момент си представих някоя от „елитните“ ни светски хроники с разните му там моделки, плеймейтки и чалга-певици, които едва връзват две изречения на кръст с толкова обилни глупости вътре и така отказах да се самоизтезавам. Отмъщението като прелъстяване за една нощ в сюжет за такъв роман го разбирам някак (макар да ми се струва твърде глупаво), ама толкова половинчато и суперекспесивно поднесено, ми дойде в повече.

Не издаваааай :D:D:D

Честно казано,именно фактът че книгите на Сандра са повече крими, отколкото любовни, я прави една от най-сериозните авторки в жанра. Умее да завързва интриги, умее да си изгражда образите, изобщо — има талант да държи читателя в напрежение, без да залага на обикновените (полу)порно похвати, които повечето й колежки използват.

Дори се надявам да започне да пише предимно трилъри, защото определено я бива в това.

Така и не разбрах защо книгата е определена като любовен роман, след като става дума за нещо съвсем различно! В доста от книгите на Сандра Браун го има този момент, но никога в никоя досега не срещнах толкова „малко“ любов и толкова „много“ крими! Но това в никакъв случай не означава, че не харесах романа, напротив! Просто настройките ми да чета любовни драми с щастлив завършек се оказаха всуе, докато се опитвах да отгатна кой е убиецът! Имам чувството, че тайната мечта на Сандра Браун е да пише криминални романи с екзотичен привкус на трилър и/или психотрилър. Няма лошо, но не може ли да има нещо като отделна картотека на тези книги, за да знае човек за какво да се подготви вътрешно. Защото така се създава погрешна представа и възможност за силно разочарование, а Сандра Браун и романите ѝ не го заслужават все пак! Няма да е сред любимите ми книги това „Безпощадно“, но прекарах добре с „интригата“.

Страхотна :), на моменти се смях с глас :). Определено, имайки в предвид жанра, заслужава една шестица.

невероятна книга, прочетох я с огромно удоволствие…като всяка друга книга на Джудит Макнот