Читателски коментари

Като цяло е интересна, но по едно време ми стана малко като турски сериал, прекалено много интриги, коварни жени, съмнения от нейна страна, опити за изнасилване и прочее. Може би самият факт, че книгата е по- дълга предразполага за повече случки, но ми дойде накрая в повече. И като завършек на всичко- пълен хепи енд. Това също не ми хареса, на фона на толкова много нещастия сполетели ги, някак си това предразполага за по- драматичен край. Не знам как да го обясня. Не ми се хареса как завърши.

Къде са доказателствата за избитите 25 милиона ?!?!?!от Сталин : архивни фондове ,архивни единици , снимки . киноленти и пр. : КЪДЕ ………………….разбира се НИКЪДЕ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Определено съжалявам за загубеното време при четенето на това произведение ! С изключение на първата глава — обърканост , безкрайни повторения ,крайно неубедителни ,в повечето случаи дори противоречащи си един на друг доводи…..с две думи АДСКА СКУКА ! За разлика от политическите речи на автора където е/авторът/ къде-къде по-интересен и значително по-ясен !Вместо труд , който да задълбочи познанията върху едно движение и да увеличи привържениците му то , поне спрямо мен , ефектът е тъкмо обратен….За съпоставка мога да посоча труда на един друг политически водач от това време : „Към въпросите на ленинизма“ от Йосиф Сталин , който/трудът/ се надявам да видя в скоро време публикуван и в „Моята библиотека“. Написан горе-долу по същото време , когато е написана „Моята борба“ : 1925/1926 г. в по-малко от от 60 страници — там : кратко , ясно и със СТОМАНЕНА ЕЛЕГАНТНОСТ , и за привърженици ,и за врагове , и за неутрални е обяснена една идеология и е посочена една програма за практически действия за нейното осъществяване ! И всеки който е чел внимателно тези трудове на двамата народни водачи ще разбере , че Хитлер е загубил двубоя със Сталин още със „Майн Камф“ !

Коментарът ме провокира да надникна. Много глупава книга! Пак имаме умопомрачителни красавци — девственица с вид на прелъстителка и супер мачо с хладен поглед, богатства, фирми, акции… Тотален бъркоч от клишета, в който водещо място заемат наистина безумно тъпи и изсмукани от пръстите диалози и „разсъждения“ на героите. Не мога да разбера защо някои графоманстващи женици си мислят, че само защото пишат любовни романи, това им дава право да пишат нелитературно — т. е. без добър език, реална психологическа обосновка на образите, интересен сюжет… Не хуля жанра като цяло, а масовото разбиране за него. Има любовни романи, които действително са хубави книги, взети сами по себе си, но тази, както и много други са си просто едни съвършено чужди на литературата творби, лишени от всякаква естетика и смисъл.

Не оспорвам казаното от Вас. Дори в частта за полу-порно-похватите :) И на мен са ми твърде смешни подобни литературни попълзновения, но идеята ми бе, че след като романът е повече „крими“, но все пак достатъчно „любовен“, би следвало да има отделна категория за това. В крайна сметка е много трудно да се определи коя от книгите на Сандра не е такава и бих могла да разбера невъзможността на Читанката да отдели време за подобно сортиране на „любовните“ произведения. Струва ми се справедливо някакво разграничение от рода на — съвременни любовни романи, исторически любовни романи, криминално-любовни романи и т.н. Така поне да знае човек какво да отбягва, защото аз например „рицарските“ изобщо не ги понасям. Отделно от това Кони Мейсън е интелектуален терорист, а Хедър Греъм ѝ съперничи в престъпните намерения да унищожат човешката психика и праг на търпимост към глупостите, но… вкус приятел няма. Това разделение е добро според мен, за да се направи опит да се отдели „плявата“, която в този жанр така или иначе изобилства.

На мен много ми хареса, направо останах изненадана. Малко се надявах края да е по-друг, но нищо.

Едва преполових първата глава и си казах, че няма смисъл да си губя времето с подобна простотия, особено след „Безпощадно“ на С.Браун, която дори не е сред най-силните ѝ книги. Та тази „Незабравима нощ“ започна с толкова плоски и тъпи диалози, че за момент си представих някоя от „елитните“ ни светски хроники с разните му там моделки, плеймейтки и чалга-певици, които едва връзват две изречения на кръст с толкова обилни глупости вътре и така отказах да се самоизтезавам. Отмъщението като прелъстяване за една нощ в сюжет за такъв роман го разбирам някак (макар да ми се струва твърде глупаво), ама толкова половинчато и суперекспесивно поднесено, ми дойде в повече.

Не издаваааай :D:D:D

Честно казано,именно фактът че книгите на Сандра са повече крими, отколкото любовни, я прави една от най-сериозните авторки в жанра. Умее да завързва интриги, умее да си изгражда образите, изобщо — има талант да държи читателя в напрежение, без да залага на обикновените (полу)порно похвати, които повечето й колежки използват.

Дори се надявам да започне да пише предимно трилъри, защото определено я бива в това.

Така и не разбрах защо книгата е определена като любовен роман, след като става дума за нещо съвсем различно! В доста от книгите на Сандра Браун го има този момент, но никога в никоя досега не срещнах толкова „малко“ любов и толкова „много“ крими! Но това в никакъв случай не означава, че не харесах романа, напротив! Просто настройките ми да чета любовни драми с щастлив завършек се оказаха всуе, докато се опитвах да отгатна кой е убиецът! Имам чувството, че тайната мечта на Сандра Браун е да пише криминални романи с екзотичен привкус на трилър и/или психотрилър. Няма лошо, но не може ли да има нещо като отделна картотека на тези книги, за да знае човек за какво да се подготви вътрешно. Защото така се създава погрешна представа и възможност за силно разочарование, а Сандра Браун и романите ѝ не го заслужават все пак! Няма да е сред любимите ми книги това „Безпощадно“, но прекарах добре с „интригата“.

Страхотна :), на моменти се смях с глас :). Определено, имайки в предвид жанра, заслужава една шестица.

невероятна книга, прочетох я с огромно удоволствие…като всяка друга книга на Джудит Макнот

Една от любимите ми книги. Прочетох я на един дъх, а за сън и не помислих преди да стигна до края.

Много време ми отне после да я намеря по пазарите, за да я добавя сред колекцията ми любими книги на рафта. Радвам се, че вече я има и тук!

Много го харесвам

Подходих скептично към романа, а за два дни го изчетох на един дъх! Невероятна история! Истинска, земна, реална… докосна дълбоки чувства в мен! Седнах и изгледах филма веднага след това, но книгата те зарежда с много по-дълбоки емоции. Човек се чувства променен след прочита, някак си по-земен, по-състрадателен… по-различен!

Ох, извинявам се за правописните грешки, но забравих да погледна текста, преди да го постна, а българските буквички на клавиатурата вече са бая изтрити.

Поредицата е страхотна. Чела съм ги отдавна, и сега с удоволствие бих ги прочела отново тук, защото вече не съм в България и „Читанка“ е есинствения ми достъп до книги на български. Предвалрително благодаря за труда! Успех!

Много глупава ми се вижда идеята за подобна класация. Особено при размити критерии, а те няма как да са други. За мен е много странно например Октавиан Август да е на 18 място. Погледнете какво пише в календара и помислете защо името му ни среща от всякъде след две хилядолетия? Но това е мое мнение. Някой биолог ще пита къде е Дарвин примерно и т. н. Много инфантилно четиво.

аристотел пък 13-ти — а зад него стои колектив и не може да се приемат достиженията му за лични (физически невъзможно е да напише толкова много)

а аменхотеп4(ехнатон) липсва навсякъде — от него тръгва монотеизма, моисей е негов последовател и е продължил делото му с юдаизма, павел доразвива с християнството, а мохамед с исляма.