Читателски коментари (за „Индиго Плейс 22 “ от Сандра Браун)

Една от слабичките на Сандра Браун. Липсва крими-елементът (макар че не държа непременно на него), освен че главният герой е бивше лошо момче (а има ли бивши лоши момчета :-)?). Отново имаме красива 20 и кусур годишна девственица (в 20 век, отделно от Арабските халифати) и бърза женитба (буквално за седмица?!). Глупав и твърде нелогичен сюжет, набързо нахвърлян и разказан. Изобщо, книгата е скучна , прекалено напомняща приказка и нищо общо с реалността. Това ообаче, което ме потриса напоследък е един дребен, но твърде гнусен за мен детайл. Как във всеки един роман от последните 10 бр, които прочетох, главният герой (непременно красавец) е покрит с вълма косми (тук по подразбиране иконка за повръщане) и за капак, героинята е като омагьосана от този „сексапил“ и „красота“. Давам си сметка, че тези романи са писани в 80–, 90-те години, когато това е било „модерно“, ама толкова ли не можаха да извадят някой не дотам австралопитек, на който да не му се подава козината от яката на ризата. Какво му е романтичното да си легнеш с такъв хуманоид, та да го пробутват така навсякъде, едва ли не да започнем да мечтаем за пиринска мечка в леглото? Ами тъпо и обидно е за някои дами (вкл. моя милост), та така… Сандра споменава буквално „вълма“ косми и аз доста се потресох. Това е първата причина впрочем (дори пред тъпия сюжет), да отсвиря така книгата, защото много подобни ми се насъбраха. Изобщо напоследък ми върви на флопове и ако продължава така, май ще оставя жанра за неопределен период от време.