Том Кланси
Оперативен център (77)

77.
СРЯДА, 18:05 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР

Худ обсъждаше с Ан Ферис и Лоуъл Кофи в кабинета си възможните реакции в пресата, ако ударният отряд нападне базата, но ги заловят или убият. Както го беше предупредил президентът, Белият дом ще отрече каквото и да е участие в акцията, а вероятно щеше да се наложи и Оперативният център да направи същото. Ан смяташе, че биха могли да натрупат малко червени точки, ако светът научи, че са се опитали да защитят сигурността на Япония, но въпреки че Худ беше съгласен с нея, не беше склонен да приеме идеята й.

Когато Бъгс му съобщи, че генерал Шнайдер се обажда спешно от Панминжон, спорът набързо бе прекратен.

— Худ на телефона.

— Господин директор, със съжаление трябва да ви уведомя, че Грегъри Доналд е бил застрелян от севернокорейците от тяхната страна на границата само преди няколко минути.

Лицето на Худ пребледня.

— Генерале, нали те го поканиха на среща…

— Не е станало по време на срещата. И не се е намирал в центъра за съвещания.

— А къде тогава?

— Тичал към казармите, въоръжен с нож.

— Грегъри! Абсолютно ли сте сигурен?

— Дежурният офицер в момента пише в доклада си. Освен това викал на корейски нещо за отровен газ.

— Боже мили! — Худ затвори очи. — Точно така е станало. Грегъри… Господи, защо не е оставил военните да се оправят сами?

— Пол — обади се Ан, — какво се е случило?

— Грегъри Доналд е мъртъв. Опитвал се да предотврати изпускането на табуна. — Той отново се върна на телефона. — Генерале, изглежда, майор Ли е успял да пренесе боен газ на север, а Грегъри го е проследил.

— И ние така решихме, но е постъпил много глупаво. Трябвало е да се сети, че онези стрелят, без да питат.

„Не е постъпил глупаво — просто Доналд си е такъв“ — мислено му възрази Худ.

— Каква е ситуацията в момента?

— Според нашите съгледвачи войниците са застреляли някакъв човек, който се опитвал да пусне отровен газ в спалните помещения. Както току-що казах на министъра Колон, ония там сега се щурат като пилета без глави. От една от кулите ни наблюдават генерал Хон Ку. Той седи от тяхната страна на сградата за съвещания в някакъв джип и чака неизвестно какво. Би трябвало да знае вече, че Грегъри няма да дойде.

— А може и да не знае, че са го убили.

Тези думи звучаха толкова нелепо. Худ погледна към Ан за подкрепа, но видя в очите й същата тъга.

— И да не знае, скоро ще разбере. Нашият проблем е друг. От Пентагона са се свързали с Пхенян, но севернокорейците не искат да повярват, че Ли и групата му са действали самостоятелно. Смятат, че всичко това е част от заговор, подготвен в Сеул. С ония кретени просто не може да се спори.

— А каква е нашата реакция?

— Каквото и тяхната. Генерал Норбом прехвърля към зоната едва ли не всичко, с което разполага, по лична заповед на президента. Само някой да кихне, и пушките ще загърмят.

Шнайдер се сбогува и затвори. Худ се почувства ядосан и отвратен, сякаш са печелили всеки мач по време на шампионата само за да загубят последната решаваща среща. По-лошо от това можеше да стане единствено ако Роджърс и ударният отряд направят нещо, което окончателно да предизвика сблъсъка. Почуди се дали да не ги върне, но поне беше сигурен, че Майк никога няма да постъпи прибързано. Пък и ракетите наистина бяха насочени срещу Япония. А ако Япония бъде нападната, независимо дали ще има война или не, исканията за ремилитаризация ще станат неудържими. Тогава Китай и двете Кореи от своя страна ще подсилят войските си и ще създадат такава надпревара във въоръжаването, която ще затъмни студената война от шейсетте години.

След като предаде новините на Ан и Кофи, Худ ги помоли да уведомят шефовете на отдели в Операционния център. Щом излязоха от кабинета му, той зарови глава в ръцете си…

И тогава му хрумна нещо. Пхенян няма да повярва на никой от Южна Корея, но ако този някой е севернокореец?

— Бъгс — обади се той на помощника си, — Ким Хван се намира в Националната университетска болница в Сеул. Ако операцията е свършила и той е в съзнание, искам да говоря с него.

— Да, сър. По засекретена линия ли?

— Не, няма време. И не позволявай на никой да ти попречи — нито лекарите, нито агентите на КЦРУ чу ли, Бъгс? Свържи се направо с директора Юн Хун, ако се налага.

Докато чакаше, Худ позвъни на Хърбърт.

— Боб, искам да уредиш радиопредаване на онази честота от Янгю.

— Ще излъчим някакво съобщение, така ли? — попита Хърбърт.

— Да. Ще се опитаме да предотвратим войната по телефона.