Том Кланси
Оперативен център (36)

36.
ВТОРНИК, 23:07 Ч., ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА

Демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея се намира на петдесет километра от Сеул и сто и шестдесет километра южно от Пхенян. Беше създадена вследствие на примирието от 27 юли 1953 година и оттогава войниците от двете й страни се наблюдаваха през граничната бразда със страх и подозрение. Понастоящем край нея бяха разположени общо около един милион военнослужещи, разквартирувани в съвременни казарми с климатични инсталации, заемащи близо двеста акра от двете страни на границата.

От североизток към югозапад по протежението на зоната минаваха триметрови огради от стоманена мрежа от всяка страна и още около един метър бодлива тел над тях. Помежду им оставаше пространство от около шест метра — самата демилитаризирана зона. Войници, въоръжени с мощни автомати, патрулираха с немски овчарки по външния й периметър. Зоната можеше да се прекоси само на едно място по тесен път, по който не можеха да се разминат две коли. Преди визитата на Джими Картър в Пхенян през 1994 година никой не бе пристъпвал оттук на път за столицата на Северна Корея. Единственият пряк контакт между двете страни се осъществяваше в едноетажна сграда, която приличаше на казарма. Тя имаше по един вход от двете страни, по двама часови край двете врати, отляво на които се издигаше прътът на знамето, а вътре — дълга маса за съвещания, която също като самата сграда беше стъпила на границата между Севера и Юга. В редките случаи, когато тук се провеждаха срещи, представителите на Севера и Юга сядаха всеки от своята страна.

Източно от последната казарма от южнокорейската страна на зоната се простираше пущинак, осеян тук-таме с ниски възвишения и шубраци. Военните провеждаха учения зад възвишенията и въпреки че от северната част на границата почти нищо не се виждаше, грохотът на танковете и артилерийският огън звучаха доста обезпокоително.

Един от храсталаците, дълъг почти двадесет метра, растеше в камениста долчинка почти на километър от зоната. Тук се намираше минираното поле, което капитан Он Бок лично навестяваше поне два пъти дневно. Преди седем седмици южнокорейците бяха прокарали тихомълком тунел под земята с диаметър метър и двадесет и тайно от противника следяха движението в мрежата от тунели, изкопани от севернокорейците под демилитаризираната зона. Тунелът на южнокорейците нямаше директен излаз към този на врага — по стените му бяха накачени всевъзможни звукоуловители и детектори за движение. Така научаваха за шпионите, които се промъкваха към Сеул през един отвор, скрит под скалите и шубраците на около половин километър южно от тунела. След това агентите се проследяваха и имената им се съобщаваха на военното разузнаване и в КЦРУ.

По предварителна уговорка капитан Бок бе предвидил вечерният му обход на тунела да съвпадне с пристигането на приятеля му от детинство майор Ким Ли. Капитанът и един от помощниците му се появиха малко след Ли. Варелите с химическо оръжие бяха почти разтоварени. Бок отдаде чест на майора.

— Обаждането ти ме зарадва — каза той. — Това е велик ден за теб.

— Ала още не е приключил.

— Съобщиха ми, че на ферибота са открити два трупа, а пилотът на хидроплана се е върнал навреме. Операцията на полковник Сун също очевидно се развива по план.

Нито веднъж през последната година, докато операцията се разработваше, Бок не бе видял непоклатимия майор да прояви някакво вълнение. Сега — още по-малко. От някой друг би могло да се очаква да изпита облекчение от постигнатото до момента или напрежение от предстоящото — самият Бок вече започваше да не го свърта с приближаването на фаталния час, — ала Ли изглеждаше почти нечовешки спокоен. Звучният му глас си оставаше все така равномерен, в движенията му нямаше припряност, поведението му бе само малко по-резервирано от обикновено. А той щеше да слезе в тунела, не Бок.

— Погрижил си се за охраната тази вечер, нали?

— Да. На мониторите съм сложил мой човек — Ко. Той е компютърният ми гений. Ще направи така, че уредите за наблюдение да не запишат нищо необичайно до завръщането ви.

— Чудесно. Планът си остава същият — начало 8,00.

— Ще ви чакаме тук.

Капитанът отдаде стегнато чест, завъртя се на пети, качи се в джипа и се върна на поста си, където задълженията му бяха да преглежда докладите за положението в зоната и да ги препраща в Сеул. Ако всичко минеше успешно тази нощ, вече нямаше да прехвърля бумаги, а щеше да се занимава с войници и с подготовката за отбиване на севернокорейското нападение.