Том Кланси
Оперативен център (3)

3.
ВТОРНИК, 3:50 Ч. СУТРИНТА, ЧЕВИ ЧЕЙС, МЕРИЛЕНД

Пол Худ се претърколи настрана и погледна часовника. После легна по гръб и прокара ръка през черната си коса.

Няма и четири часа. По дяволите.

Непонятна работа. Не беше надвиснала някаква катастрофа или критична ситуация. А откак се преместиха, почти всяка нощ будното му, неспокойно съзнание се обаждаше в съня му: „Четири часа сън стигат, господин директор! Време е да ставате и да започвате да се тревожите за нещо.“

Оня вътрешен глас да си гледа работата. Оперативният център го ангажираше средно по дванадесет часа всеки ден, а понякога — ако се провежда операция по освобождаване на заложници или проследяване — двойно повече. Не е честно да му досажда и посред малките часове на нощта.

Като че ли имаше избор. Още отначало, когато първо стана банкер, после помощник на заместник-министъра на финансите, а накрая кмет на един от най-необикновените и вълнуващи градове в Америка, винаги беше пленник на мислите си. Дали има по-добър начин да се извърши нещо или подробност, която е изпуснал, дали е забравил да похвали или да порицае… или пък да целуне някого.

Потърка разсеяно решителната си, добре очертана брадичка. После погледна към съпругата си, легнала на една страна.

Господ да поживи Шарън. Винаги успяваше да се отпусне в праведен сън. Но пък тя беше женена за него и това би изтощило всяка жена. Или би я накарало да си потърси адвокат. А най-вероятно и двете.

Дощя му се поне да погали русата й коса. Кръглата юнска луна хвърляше ярка бяла светлина по нежното й тяло и го очертаваше като гръцка статуя. Четиридесет и една годишна, стегната като спортистка, тя изглеждаше поне десет години по-млада, а и беше енергична като младо момиче.

Шарън наистина е невероятна. Когато Худ беше кмет на Лос Анджелис, се случваше да се прибере късно вечерта и да седне да се храни, обикновено с телефона в ръка, докато тя слага децата да си лягат. После сядаше при него или се сгушваше на дивана и го лъжеше съвсем убедително — че Нищо особено не се е случило, че работата й на доброволни начала в педиатричното отделение върви без проблеми. Заблуждаваше го, за да може той да се отпусне и да излее неприятностите си пред нея.

Не, разбира се. На нея нищо особено не й се случваше. Само ужасяващите астматични пристъпи на Александър или проблемите на Харли с децата в училище, злобните обаждания по телефона, пратките от десните радикали, левите екстремисти и веднъж даже експресен пакет от обединен съюз на двете фракции.

Нищо особено.

Една от причините да не се кандидатира втори път беше именно усещането, че децата му растат без него. Или че той остарява без тях… Не знаеше кое го притеснява повече. Дори Шарън, неговата непоклатима опора, започна да го подтиква в името на всички тях да си намери нещо малко по-неангажиращо.

Преди шест месеца президентът му предложи да стане директор на Оперативния център — нова агенция с доста голяма автономия, която пресата още не беше надушила. Худ точно се канеше да се върне към банкерството. Но когато спомена предложението пред семейството си, децата му — десетгодишният син и дванадесетгодишната му дъщеря — се въодушевиха от възможността да се преместят във Вашингтон. Семейството на Шарън живееше във Вирджиния, пък и както и двамата съзнаваха, оперативната работа сигурно щеше да е по-интересна от броенето на пари.

Пол се извърна и протегна ръка само на сантиметър от голото, бяло като алабастър рамо на Шарън. Журналистите в Лос Анджелис така и не проумяха истинската й роля. Забелязваха чара и остроумието й, наблюдаваха как мило успява да убеди хората да се откажат от бекона и поничките от екрана на половинчасовото предаване „Здравословното хранене на Макдонъл“ всяка седмица по кабелната телевизия, но така и не разбраха до каква степен нейната сила и стабилност му помагаха да успее.

Прокара ръка във въздуха, следвайки линията на бялото й рамо. Трябва да отидат само двамата на някой плаж и да се любят. Някъде, където няма да се притеснява, че децата ще ги чуят, телефонът ще иззвъни или ще пристигне пощальонът. Май мина доста време, откак въобще го бяха правили. Всъщност откакто се преместиха във Вашингтон.

Само да можеше да се отпусне, да не се тревожи какво става в Оперативния център. Майк Роджърс е страхотно способен. Но съдбата ще вземе да извърти някой номер на Худ и докато той се излежава на остров Питкеърн с Шарън, центърът може да се прояви в първата си голяма критична ситуация, а после ще му трябват седмици отново да се утвърди. Направо е загубен, ако Роджърс му сервира някой успех в негово отсъствие.

Хайде пак се започна.

Пол поклати глава. Лежи до една от най-сексапилните, най-съблазнителни жени в цял Вашингтон, а мислите му пак се отнесоха към работата. Каква ти почивка на остров — лоботомия му трябва.

Изпълни го смесица от любов и желание, докато гледаше как Шарън диша бавно, а гърдите й се повдигат и спускат, сякаш го приканват. Той прехвърли ръката си по-нататък и пръстите му почти докоснаха тънката материя на нощницата й. И какво ако се събудят децата? Какво ще чуят? Че баща им и майка им се обичат?

Пръстите му точно докоснаха копринената нощница, когато дочу вика от другата стая.