Том Кланси
Оперативен център (30)

30.
ВТОРНИК, 8:05 СУТРИНТА, ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР

Боб Хърбърт и Мат Стол гледаха онемели снимките от Националния разузнавателен център, които започнаха да се сменят на монитора на Стол.

— Да пукна дано — каза накрая Хърбърт. — Тия съвсем са си изпили акъла.

На снимките от Пхенян се виждаха танкове и бронетранспортьори, напускащи града, и противовъздушна артилерия, която се прехвърляше към околните извънградски райони.

— Тия копелета се готвят за война! — възкликна Хърбърт. — Накарай НЦР да снима демилитаризираната зона. Дай да видим какво става пък там.

Той грабна телефона от ръчката на количката си.

— Бъгс, свържи ме с шефа.

Худ се обади веднага.

— Какво става, Боб?

— Има работа за теб — ще преписваш доклада за възможните ситуации. Поне три механизирани бригади се прехвърлят на юг от Пхенян, и най-малко — чакай, една, две, три — четири зенитни батареи обграждат южния периметър.

Худ замълча, а после нареди:

— Направи ми копие и продължавай да следиш ситуацията. Мат нещо да е открил?

— Не.

Настъпи още по-дълго мълчание.

— Обади се в „Андрюс“ и поискай на всеки два часа да ни изпращат разузнавателни данни от първа ръка за района от Източнокорейския залив до залива Чунсан.

— За разузнавателни полети ли говорим?

— Майк и ударният отряд пътуват натам. Ако компютрите отново откажат, не искам да тръгват на сляпо.

— Разбрано. Кажи ми, шефе, все още ли смяташ, че тия мръсници не се стремят към война?

— Белият дом или КНДР?

Хърбърт изруга.

— Ония с дръпнатите очи естествено. Не ние подхванахме цялата тази…

— Така е. Но продължавам да мисля, че севернокорейците не искат война. Те разполагат силите си, защото очакват, че и ние ще направим същото. Проблемът е, че президентът не може да си позволи прояви на нерешителност и окото му няма да мигне. А те ще отстъпят ли?

Хърбърт му каза, че ще го уведоми веднага, щом получат нова информация, и пусна полугласно една забележка относно светата невинност на Худ. Добре, той е участвал в политиката на местно ниво и като кмет се е съобразявал с препоръките на куп съветници и с всяко допитване до общественото мнение, но трябва ли и другите задължително да бъдат като него? Хърбърт не вярваше, че сегашният президент би изложил на риск младежта на Америка само за да си подобри репутацията на човек с твърда ръка. Ако не му мигне окото, то ще е по същата причина, заради която Роналд Рейгън изпрати в Триполи предупреждение, когато либийците взривиха бара в Берлин. Вие ни нападнахте и ние ще се разплатим с кръв. Предпочиташе това да е възприетата политика на действие вместо безсмисленото биене по гърдите в Обединените нации. Много му се искаше някой да плати на мюсюлманските терористи, заради които бе останал инвалид през 1983 година.

Хърбърт се обади на помощника си да го свърже с генерал Макинтош в базата „Андрюс“.

„Дасол Мираж 2000“, построен по поръчка на френското правителство, бе създаден като самолет-прехващач, но много скоро се бе оказал един от най-многофункционалните самолети, забележително добър и при близък бой, и при нападение на ниски височини, както и за въздушно разузнаване. При полети от последния вид дългият петнадесет метра двуместен самолет можеше да лети при скорости близки до Mach 2.2^[1] на седемнадесет хиляди метра и постигаше двата параметра само за пет минути след момента на потегляне. Американските въздушни сили бяха закупили шест миража, за да ги използват в Европа и Далечния изток — от една страна, за да заздравят военните връзки с Франция, а от друга, защото самолетът наистина бе последна дума на техниката.

Миражът се издигна с рев от американската въздушна база в Осака. Самолетите, които потегляха на север от Южна Корея трябваше да летят на по-голяма височина и по-лесно се улавяха на радара, а тези, които идваха от Япония, можеха да летят ниско над морето и да преминат над Северна Корея преди военните да успеят да реагират.

Миражът стигна източния бряг на Северна Корея петнадесет минути след излитането. Докато турбовитловият двигател М53-2 го издигаше в почти вертикално изкачване, офицерът от разузнаването Марджолин започна да снима с „Лайка“ с 500х телеобектив, пригоден за нощно виждане.

Обяснено й беше какво търсят — признаци за прехвърляне на военни части и раздвижване около ядрените заводи и складовете за химически оръжия. Нещо подобно на картинката, която шпионският сателит на Националния разузнавателен център бе видял около столицата.

Това, което забеляза, когато миражът мина над Пхенян и пое в югозападна посока над залива към Жълто море, я удиви. Марджолин каза на пилота да не си прави труд да се връща, за да се огледат отново. Самолетът се насочи към тридесет и осмия паралел и веднага щом го прекоси, тя наруши мълчанието в ефира и се свърза с командващия операцията.