Том Кланси
Оперативен център (39)

39.
ВТОРНИК, 8:20 Ч., С-141 НАД TEKCAC

Роджърс съвсем чистосърдечно можеше да признае, че подполковника си го бива. Когато поиска да прехвърлят двадесет и пет годишния Скуайърс от въздушните сили, за да оглави ударния отряд, му беше казал да състави нападателната тактика, като прерови всички заслужаващи си военни учебници. И той го беше направил.

В папката в скута си намери маневри и военни тактики, които приличаха на кампаниите на Цезар, Уелингтън, Ромел, апахите и други военни стратези, както и на съвременни американски бойни планове. Знаеше, че Скуайърс не ги е изучавал в никое училище, но този човек имаше око за разполагане на войски. Това вероятно се дължеше на футбола, който бе играл като дете в Ямайка.

Скуайърс дремеше до него, иначе щеше да го сръчка в ребрата и да му каже мнението си за неговата разработка, предвиждаща разполагане в един ешелон срещу фронтална атака на противника. Когато се върнат, ще я представи на Пентагона — би трябвало да стане стандартна процедура на действие за всеки батальон или полк, понесъл тежки загуби. Вместо да предвиди създаването на отбранителна линия по протежението на лесно защитим район, Скуайърс организираше малък втори ешелон и изпращаше първия си ешелон по фланга, за да приклещи врага под кръстосан огън. Оригиналното — и смело решение — бе придвижването впоследствие на втория ешелон напред, така че противникът да бъде изтикан към по-тежката огнева зона.

Скуайърс имаше и страхотен план за нападение над командно-контролна инсталация — атака в четири посоки от мястото на приземяване на парашутистите, едната фронтално, две отляво и дясно и една в гръб.

Редник Пъкет заобиколи подполковника и отдаде чест. Роджърс извади тапите от ушите си.

— Сър, има повикване по радиостанцията за вас.

Роджърс кимна и Пъкет му подаде приемника. Дали вибрациите и бръмченето на четирите турбодвигателя бяха понамалели, или той бе оглушал, но шумът вече не му се струваше толкова непоносим.

Пъхна едната тапа отново в ухото си и долепи приемника до другото.

— Роджърс слуша.

— Майк, аз съм, Боб Хърбърт. Ще ти кажа последните новини, но може да не те зарадват много.

Е, поне малко се позабавлявах, помисли си Роджърс. Хайде обратно у дома.

— Отиваш с тях — каза Хърбърт.

— Я повтори! — Роджърс изведнъж се стегна.

— Отиваш в КНДР. НРЦ има проблеми със сателитното разузнаване и шефът иска някой да поогледа нодоните.

— В Диамантените планини? — попита Роджърс и бутна Скуайърс, който веднага се събуди.

— Позна.

— Дай картите на Северна Корея — поръча Роджърс на подполковника и попита Хърбърт: — Какво е станало със сателитите?

— Не знаем. Цялата компютърна система отиде на кино. Компютърджийчето смята, че има вирус.

— Нещо ново на дипломатическия фронт?

— Не. Шефът в момента е в Белия дом. Ще ти съобщя подробности, като се върне.

— Да не ни оставите на сухо. Ще бъдем в Осака привечер по вашингтонско време.

— Няма да ви забравим — обеща Хърбърт и затвори.

Роджърс върна радиостанцията на Пъкет и се обърна към Скуайърс. Подполковникът бе извикал картата на екрана на преносимия си компютър, а светлите му очи гледаха очаквателно.

— Този път ни възложиха истинска задача — обясни Роджърс. — Трябва да нагледаме ракетите „Скъд“ на севернокорейците.

— Само да ги нагледаме ли?

— Такова е нареждането. Ако не влезем във война, докато пристигнем в Осака, няма да взривяваме нищо. В случай на необходимост предполагам, че ще ни използват за координиране на въздушно нападение.

Скуайърс извърна компютъра, така че и Роджърс да го вижда, и помоли Пъкет да развие крушката, която се кандилкаше над главите им, за да не хвърля отблясъци по екрана.

Докато разглеждаше картата, генералът размишляваше върху внезапната промяна в нагласата и настроението си. Спокойствието и академичното задоволство от разработките на Скуайърс внезапно бяха заменени от готовност за действие и съзнанието, че животът на хората от групата зависи от тези планове и цялата останала работа на подполковника. Сигурен беше, че подобни мисли, примесени с малко неувереност, минават и през главата на Скуайърс.

На картата — само отпреди шест дни — се виждаха три ракети „Нодон“ върху платформи, разположени в падината между четири хълма в подножието на планинската верига. Периметърът бе ограден от подвижни зенитни части по възвишенията и прелитането на ниска височина представляваше опасност. Измести картата на запад, за да разгледа източната страна. Там бяха отбелязани радарните устройства във Восан.

— Трудно ще се промъкнем — отбеляза Скуайърс.

— Точно това си мислех. — Роджърс му очерта пътя с курсора. — Хеликоптерът ще навлезе на югоизток откъм Осака и ще завие към морето точно над демилитаризираната зона — южно от планината Кумган като че ли ще бъде най-добре. Ще кацнем на около шестнадесет километра от целта.

— Шестнадесет километра надолу по хълмовете означава още шестнадесет обратно нагоре, за да ни приберат.

— Така е. Не е много добра стратегия за оттегляне, особено ако частите, разположени там, ни търсят.

Скуайърс посочи нодоните.

— Нали нямат бомби на тия неща?

— Независимо от всичкото ура в пресата, не са напреднали чак дотам в техниката — поясни Роджърс, без да откъсва очи от картата. — Въпреки че ако имаше по стотина килограма тротил на парче, хубавичко могат да разпердушинят Сеул. — Той прехапа устни. — Май се сетих, Чарли. Ще скочим чак като стигнем на около осем километра южно оттам — противникът никога не би го предположил.

— Я пак да чуя? — Подполковникът присви очи. — Сами ли ще си усложняваме живота?

— Не, ще го улесним. Ключът към измъкването ни е не да бягаме, а да се бием и после да се оттеглим на спокойствие. В началото на втори век от нашата ера по време на първата кампания на император Траян легионерската пехота на римляните била нападната от малка група даки в подножието на Карпатите. Даките се изправили с голи гърди и леки копия срещу броните и тежките пики на римляните и все пак победили. Нападнали ги сред нощ, изненадали ги и после ги увлекли към хълмовете, където легионерите били принудени да се разгърнат. Когато се разпръснали, даките, разпределени по двойки, започнали да ги унищожават един по един. Римляните били избити и даките се върнали необезпокоявани в лагера си.

— Май ставаше дума за копия, сър.

— Няма значение. Ако ни открият, ще ги отклоним, а после вадим ножовете. Противникът няма да посмее да стреля посред нощ из хълмовете, защото могат да улучат своите.

Скуайърс погледна картата.

— Карпатите май не са били особено родни на римляните. А даките са познавали терена така добре, както корейците — своя.

— Прав си. Но пък ние разполагаме с нещо, което даките не са имали.

— Конгресът, който иска да ни отреже скалповете ли?

Роджърс се засмя и посочи черната си чантичка.

— ЕТХ.

— Моля?

— Нещичко, което измъдрихме с Мат Стол. Ще ти разкажа, като приключим с обсъждането на плана.