Том Кланси
Оперативен център (59)

59.
СРЯДА, 3:30 Ч. СУТРИНТА, САРИВОН

Саривон се намира в Северна Корея, на двеста и четиридесет километра западно от Японско море, осемдесет източно от Жълто море и на осемдесет километра по права линия южно от Пхенян.

Въздушната база в Саривон е първата защитна линия срещу южнокорейска атака по въздуха или с ракети. Една от най-старите бази, построена през 1952 година по време на войната, доскоро базата се модернизираше само когато Китай и СССР отпуснеха техника. Това ставаше не толкова често, колкото искаха от Пхенян. Съюзниците на Северна Корея се страхуваха, че при евентуално обединение с Южна Корея, Западът ще получи достъп до най-съвременните им военни разработки, ето защо КНДР винаги бе изоставала в техническо отношение на няколко крачки от Москва и Пекин.

Радарът на Саривон действаше в радиус от осемдесет километра и прехващаше обекти с диаметър най-малко шест метра. На практика това му даваше възможност да улавя всеки самолет, насочил се към района. По време на ученията разиграваха ситуация, при която вражеската атака от запад не им оставяше време да вдигнат във въздуха бойните си самолети, въпреки че дори при нападение със свръхзвукови бомбардировачи щяха да могат да задействат зенитните си оръдия.

Напречното сечение на самолетите — наричано за кратко НСС — се разчиташе на радара по-добре при странично, отколкото при фронтално приближаване на самолета.

Бомбардировачи от рода на старите Б-52 имаха много високи стойности за НСС — до хиляда квадратни метра, — поради което лесно се улавяха и нацелваха. Дори Ф-4 „Фантом II“ и Ф-15 „Ийгъл“ лесно се забелязваха — „Фантом“ даваше показания за НСС сто, а „Ийгъл“ — двадесет и пет. На другата страна на скалата бяха съвременният бомбардировач Б-2 с данни за НСС една милионна от квадратния метър — почти колкото за едно колибри.

Локхийд Ф-117А „Найтхоук“ имаше НСС една стотна, което се дължеше на уникалната му конструкция тип „обработен диамант“ — хиляди плоски повърхности, насочени така, че ъглите им на отразяване да не съвпадат. НСС намаляваше още повече и поради качествата на материала, използван при направата му. Само десет процента от конструкцията му бе метална, а останалите деветдесет — специална пластмаса, която абсорбираше и разпръскваше радарната енергия, както и инфрачервеното излъчване на F-117A. Използвана бе също и „Филабой“ — външна пластмасова обшивка, съдържаща мехурчета и стъклени нишки, които също намаляваха допълнително показанията за НСС.

Черният самолет беше дълъг седемнадесет метра, висок пет метра и имаше дванадесет метра площ на крилата. Въведен в действие през октомври 1983 година, F-l17А беше в състава на 4450-а тактическа ескадрила във военната база Нелис в Невада. Първа група, наречена „Фъртим Виджилантс“, или „Тайните защитници“, беше разположена на постоянна база в „Пъпешовата ивица“, в северозападната част на изпитателния полигон в Нелис. От времето на операция „Пустинна буря“ обаче самолетите на групата непрекъснато бяха в движение. С прибрани крила Ф-117А можеше да се побере в трюма на транспортния самолет С-5А — единственият начин да бъде прехвърлен на далечни разстояния, без да го засекат, тъй като при дозареждане във въздуха щеше да бъде уловен от радарите.

Носейки се с най-високата си скорост, „Найтхоук“ прелиташе осемдесет километра за четири минути. Задвижван от два 6 300-килограмови бездимни турбодвигатели GE F404-НВ, самолетът имаше боен обсег от 640 километра.

В момента Ф-117А се намираше на борда на самолетоносача „Холси“, който плаваше северно от Филипините според план 4 и бе навлязъл в Източно Китайско море. Самолетът се издигна и полетя право на север с изгасени светлини, после прехвърча край западното крайбрежие на Корея, като непрекъснато набираше височина, и зави на северозапад към Жълто море. Носейки се само на три хиляди метра височина, „Найтхоук“ ускори от Mach 0,8 на Mach 1 и навлезе в севернокорейското въздушно пространство.

Радарът улови точката веднага. Техникът спешно извика началника си, който потвърди, че е възможно да са засекли самолет, и се обади по радиостанцията в щаба. Всичко това отне седемдесет и пет секунди. Събудиха командира на базата и той нареди да бъде вдигната тревога. Бяха изминали точно две минути и пет секунди от засичането на самолета.

Оръдия имаше по четирите страни на базата, но само противовъздушната артилерия на изток и запад беше поставена в състояние на готовност, за да прехванат нарушителя на идване или връщане. Двадесет и осем човека застанаха на местата си — по седем на всяко от общо четирите оръдия от двете страни. Те заеха позиция за една минута и двадесет секунди. По един човек от персонала на оръдията си сложи слушалки, което отне още пет секунди.

— Югоизточно оръдие вика кулата — обади се един от тях. — Какви са данните за нарушителя?

— Засякохме го на 277 градуса, снишава се бързо със скорост…

В далечината се чу взрив — антирадарната ракета АВМ-136А на найтхоука прехвана и разруши радарната чиния.

— Какво беше това? — попита зенитчикът.

— Край! Отиде си! — отговориха от кулата.

— Самолетът ли?

— Радарът!

Диспечерите при контролното табло вкараха последните координати на самолета отпреди атаката, огромните механизми се завъртяха безшумно и черните дула започнаха да заемат позиция. Те все още не бяха спрели на място, когато гръм предизвести пристигането на самолета с форма на стрела.

Насочван от лазерния си радар, Ф-117А лесно намери машината, нападнала миража, на пистата между два други мига.

Пилотът се пресегна вляво, точно до коляното си, и натисна червеното копче, поставено в жълт квадрат с черни диагонални ивици. На секундата въздухът отвън бе разкъсан от шумното свистене на ракетата с оптическо насочване АВМ-65, чието тънко тяло профуча през хиляда и петстотинте метра, разделящи самолета и целта, за по-малко от две секунди.

Мигът подскочи във въздуха и се взриви на парчета. Огромното огнено кълбо превърна нощта в ден и озари мрака. Самолетите от двете му страни се преобърнаха, навсякъде се разлетяха парчетии от експлозията, а прозорците на кулата, хангарите и на повече от половината самолети на летището се пръснаха. Горящи късове пластмаса се сипеха навред и подпалваха малки огнища на пожар в сградите и сред храстите, ограждащи пистите.

Двадесет и пет сантиметрово парче метал се заби в гърба на един зенитчик и го уби на място.

Командирът успя да събере четири самолета, но Ф-117А вече бе завил обратно към морето и хвърчеше към „Холси“, преди те дори да успеят да излетят.