Том Кланси
Оперативен център (33)

33.
ВТОРНИК, 22:20 Ч., KOCOH, СЕВЕРНА КОРЕЯ

Носейки се със средна скорост сто и двадесет мили в час, елегантният, модерен, четириместен „Лейк ЛА-4-200 Буканиър“, с двигател „Лайкоминг 0-360-А1А“, летеше ниско над морето по посока на севернокорейския бряг. Пилотът непрекъснато коригираше отклоненията, тъй като въздушните течения толкова близо до морската повърхност — летяха почти на триста метра и продължаваха да се снишават — бяха силни, а той не искаше да им се налага да катапултират. Не и с тия двамата на борда. Попи с кърпичка потното си чело. Не смееше да си помисли какво ще му се случи, ако се наложи да кацнат на стотина километра от брега.

Петметровият самолет се разтърси, когато слязоха под сто и петдесет метра по-бързо, отколкото трябваше, като се има предвид течението надолу, но не толкова бързо, колкото би му се искало. Вече се виждаха тъмните очертания на брега и пилотът знаеше, че няма да има време за втори опит — пътниците му трябваше да слязат в осем и тридесет и той не биваше да ги бави. Нито със секунда.

Но и никога повече нямаше да позволи на скъпия си приятел Хан Сун да му урежда нелегални полети. Синовете, които искат тайно да се срещнат с бащите си, или дори шпионите от Юга, бяха друго нещо. Комарджията му беше казал, че тези двамата са бизнесмени, но не беше уточнил, че бизнесът им е да убиват.

Оформеното като лодка дъно на самолета докосна повърхността с леко разтърсване, от двете му страни се разплискаха вълнички и пилотът бързо натисна спирачките. Искаше да свали мъжете и да обърне машината преди някой любопитен рибар или полицай да е решил да провери какво става.

Отвори люка и вдигна капака. Цялата кабина се откри. Взе лодката от мястото на втория пилот, спусна я, а двамата отзад се изправиха. Пилотът протегна ръка на първия да му помогне да скочи в лодката. Убиецът хвана китката му и погледна фосфоресциращия авиаторски часовник.

— Стигнахме… навреме! — каза пилотът.

— Добре се справи — отвърна убиецът. Спътникът му се измъкна край него и скочи в лодката. Мъжът бръкна в джоба на палтото си и подаде на пилота пачка пари. — Както се споразумяхме с агента ти.

— Да, благодаря.

После убиецът бръкна отново в джоба си, извади окървавен нож и го задържа в ръката си. Сърцето на пилота така биеше, та му се струваше, че тресе целия самолет. Мъжът се изсмя, изведнъж изви ръка и метна ножа в морето, а пилотът рухна на седалката.

— Лека нощ — каза убиецът и се извърна да отиде при приятеля си в лодката.

Няколко минути пилотът не можа да дойде на себе си и да потегли обратно. Когато се посъвзе, пътниците му бяха изчезнали в мрака.

Ориентираха се за местоположението на брега по святкащото фенерче на един войник на плажа. Морето беше в отлив и пристигнаха за броени минути. Единият от тях спихна лодката, а другият взе куфарите и се запъти към два джипа, паркирани в сенките под една морска скала.

— Полковник Око? — попита новопристигналият.

— Полковник Сун — поклони се другият. — Подранили сте.

— Пилотът едва изчака да се отърве от нас. — Сун хвърли поглед към въоръжения войник, застанал край джиповете. — Нали носите униформите, документите и пакета?

— В джипа са. Искате ли да проверите?

Сун се усмихна и остави куфарите на пясъка.

— Майор Ли ви има доверие. — Усмивката му стана още по-широка. — Пък и имаме обща цел все пак — да си останем врагове.

— За това не е нужна война.

— Вие не сте политик, полковник. Наистина не е необходимо да ни напомнят нещо, което носим в кръвта си. Ще проверявате ли парите?

Око поклати глава и махна с ръка на помощника си да вземе куфарите.

— Честно казано, полковник, даже и да не си бяхме върнали парите, които пръснахме за подкупи, пак щеше да си струва — каза Око, поклони се отново на Сун, качи се в джипа и не се обърна повече, докато потегляха по стръмния черен път между хълмовете.

Помощникът на Сун, ефрейтор Кон Сан Чул, се приближи и се загледа след тях.

— А казват, че Северът и Югът не можели да се спогодят за нищо.

Десет минути по-късно, преоблечени в униформите на севернокорейски полковник и неговия адютант, двамата провериха съдържанието на пакета и поеха по същия черен път към отбелязаното с червена точка място на картата, която намериха в папката с документи.