Емилио Салгари
Златото на Аляска (31)

XXXI
СТРАНАТА НА ЗЛАТОТО

Бени и приятелите му нямаше лесно да успеят да се приберат в хотела, защото по онова време в Доусън липсваха фенери, а равнината бе влажна и кална, често покрита от мъгли, спускащи се от Юкон. За щастие дон Пабло отлично познаваше града и дори в най-гъстия мрак можеше да отиде там, където искаше. Тръгна в посока на схлупените къщурки и палатките на златотърсачите по средата на улицата, за да не го изненадат неговият противник и приятелите му на някой ъгъл.

Петимата мъже преминаха по две от улиците на града, без да срещнат жива душа. Движеха се един до друг, с оръжие в ръка. Готвеха се да завият наляво, следваха едва различимите бордеи, когато забелязаха неясни човешки фигури. Понеже не знаеха дали това са златотърсачи, които се прибираха в палатките си или калифорниецът и неговите приятели, Бени насочи револвера си и извика:

— Кой е там?

Един добре познат глас отговори:

— Ние сме.

— Залегни! — изкрещя дон Пабло.

Всички се наведоха бързо. Почти в същия миг в мъглата изтрещя револверен изстрел и няколко куршума изсвистяха над главите им.

— На ти, негоднико! — извика Бени, като изстреля един след друг шест патрона.

Останалите го последваха.

Сенките изчезнаха в мъглата, но Бени ясно чу жален глас.

— Убиха ме!…

— Да бягаме, господа! — извика канадецът.

Затичаха се по средата на една уличка между двойната редица схлупени къщурки и след няколко минути бяха пред хотела на господин Калкрафт. Хотелиерът още не си бе легнал и ги отведе в стаите им, а за дон Пабло срещу един долар приготви легло от две маси, покрити с меча кожа.

— Бихте ли ни събудили в четири — помоли дон Пабло.

— Нима толкова рано ще тръгнете? — запита почтеният хотелиер. Той не скри разочарованието си от неочакваното заминаване което му отнемаше възможността добре да изпразни джобовете им. — Сезонът все още не е подходящ за отиване на участъците.

— Чакат ни.

— В Клондайк ли отивате?

— Отиваме в планината Кварц — каза дон Пабло — И ако някой дойде да ни потърси, ще му кажете, че сме тръгнали натам.

— Ще предам. Лека нощ, господа.

— Бъдете предпазлив, дон Пабло — посъветва младежа Фалконе.

— Калифорниецът ще дойде да ни търси. Убеден съм, че ако тръгне към планината Кварц, няма да го срещнем повече по пътя си. Лека нощ господа.

Загърнаха се в завивките си и скоро звучно захъркаха. Сънуваха участъци със златен прах и тежки самородни късове. Два часа преди разсъмване всички бяха на крак. Изпиха по няколко чаши чай. Купиха от собственика на хотела бутилки джин и уиски и излязоха Те бързаха да напуснат Доусън преди изгрев слънце, за да не бъдат забелязани от калифорниеца. Когато пресякоха града, мексиканецът спря пред една колиба, която, ако се съдеше по огромната бутилка закачена над вратата, беше бар. Отвори я с два ритника, влезе и поведе приятелите си към един навес ограден с мрежа. Показа им две яки кончета с гъст и дълъг косъм и много сандъци, съдържащи продукти и инструменти.

— Това е късметът ми — засмяно каза той. — С моите два коня и с вашите ви обещавам скоро да стигнем на Дом.

Натовариха сандъците, вързаха ги здраво и напуснаха колибата. Отправиха се бързо на югоизток, за да стигнат до устието на Клондайк. Мъглата не само че не се бе вдигнала а напротив, бе станала още по-гъста. Вероятно при първите слънчеви лъчи щеше да се разсее. Дон Пабло познаваше пътя и застана начело на групата. Поеха по една пътека край брега на Юкон. Фалконе вървеше до него с компас в ръка Армандо, Бени и Бек водеха конете, за да не се отклонят.

Сутринта бе много студена. От север на интервали прииждаха вълни леден въздух, които от време на време разсейваха гъстата мъгла и раздвижваха клоните на големите дървета по брега. От реката непрекъснато се издигаха облаци пара, от което дрехите им подгизваха, а конете бяха целите мокри.

— Какво лошо място! — възкликна Фалконе.

— В равнината сме — каза мексиканецът. — Доусън и околностите му не са много привлекателни, а освен това сезонът още не е започнал.

— Казали са ми, че на участъците не се работи повече от три-четири месеца в годината.

— Понякога и само два господине — каза мексиканецът. — Но това са месеци на страшни усилия и страдания, които изхабяват и най-яките мъже.

— Разработването на участъците ли е най-трудната работа?

— Ужасно е, господине, защото земята е замръзнала винаги до известна дълбочина Представяте ли си, че нощем трябва да се поддържа запален огън в дъното на кладенците.

— Но изобилието от златоносни жили компенсира трудностите — каза Фалконе.

— И това е вярно. Виждал съм хора, които само с едно копване на мотиката печелеха по сто, та и по двеста долара. Запознах се с един канадец, който откри къс самородно злато, тежък четиринадесет либри.

— Истински късмет.

— И то само за броени минути. Но аз се надявам да открия също такива парчета злато

— На Клондайк?

— При извора на Барем. Човекът, който ми показа това място, само за три седмици работа бе натрупал сто и осемдесет либри злато.

— Чудесен добив!

— Вероятно по дъното на водопадите може да се събере и повече. С шлюза, който притежавате, и с живака ние за кратко време ще извадим огромни количества.

— Ако не ни обезпокоят — забеляза Фалконе.

— Кой?

— Забравихте ли калифорниеца и приятелите му?

— Да, този човек ще ни преследва — каза дон Пабло сякаш на себе си. — Щом разбере че съм изчезнал от Доусън, ще тръгне да ме търси, защото знае че познавам златната долина. Но ние ще се опитаме да го заблудим.

— По какъв начин?

— Като тръгнем по безлюдни пътеки.

— Ще ни бъде доста по-трудно.

— Но ще имаме и изгода.

— Каква?

— Ще избегнем срещи с бандите от престъпници.

— И тук ли са се появили тези обирджии? — попита изненадан Фалконе.

— Във всички богати на злато места има такива организирани банди. Разбирате. че е по-лесно да отнемат златото, отколкото сами да го изтръгват от земните недра.

— Никой ли не ги преследва?

— От време на време раздразнените златотърсачи се организират и ги нападат в някоя горичка, но от това разбойниците не намаляват. На мястото на всеки обесен идва друг.

— И много ли са тези банди?

— Казаха ми, че тази година са особено много, и по-специално обикалят около бродовете на Клондайк.

— Трябва да внимаваме — каза Фалконе.

— Да, наистина. За тези бандити конете ни са по-скъпи от златото. Ако ни срещнат, ще се опитат да ни ги отнемат.

— За щастие сме въоръжени и сме добри стрелци, особено Бени и моят племенник. Ако ни нападнат, ще получат такъв урок, че дълго ще го помнят.

Както си приказваха към десет сутринта стигнаха устието на Клондайк. Мъглата напълно се бе разпръснала и слънцето огряваше бреговете на Юкон и притока й. Откриваха се прекрасни пейзажи. От двете страни на реката се издигаха величествени борове жълти кедри, брези, зеленееха се върби, позлатени от слънчевите лъчи, а по бреговете на Клондайк, докъдето поглед стигаше се простираха безкрайни полянки от мъх, осеяни с бели и червени макове лютичета горски ягоди, тук-там се виждаха шипкови храсти, покрити вече с цвят, и френско грозде. Няколко канута направени от туземци, се носеха по огромната пълноводна река и пренасяха вероятно кожи или дивеч към Доусън. На отсрещния бряг се виждаха стълбове дим, които издаваха присъствието на банди

Златотърсачите поспряха да починат на една красива поляна, осеяна с дива метла, камбанки и макове. После прекосиха устието на Клондайк с шлеп, управляван от стар индианец, и смело поеха пътя си на запад като следваха долината на притока Клондайк, която доскоро бе непозната а сега бе станала известна в цял свят заради златоносните си жили и пясъци, е река с много по-слабо течение в сравнение с Юкон. Може даже да се каже, че е един от най-малките притоци на Юкон. Изворите й водят началото си от папите на Куей — почти изолирана планина намираща се на изток, в северозападните английски територии, в напълно безлюдна област, която вероятно все още не бе прекосена от бял човек. Оттам тя тече на запад, проправяйки си път сред гъсти борови и кедрови гори и сред заледената земя. От лявата си страна събира водите на три притока: Сахлуотит, Барем и Бонанса, а малко преди Доусън влива водите си в Юкон. Клондайк е доста буйна, но през по-голямата част от годината водите й са сковани от ледове. Затова по нея се движат само канутата на индианците.

Дон Пабло искаше да заблуди калифорниеца, в случай че той и приятелите му тръгнат да ги преследват. Вместо да пое мат по вече проправения от златотърсачите път, който следваше брега на реката те свърнаха на север, за да могат по-късно да преминат през някой брод Бонанса, на няколко мили от устието й. Колкото повече се отдалечаваха от Клондайк, пътят ставаше все по-труден и поставяше на сериозни изпитания и конете и хората Местността беше много скалиста което им пречеше да напредват по-бърза. Огромни стръмнини, в по-голямата си част свлачища покрити с подгизнали от влага мъхове подхлъзваха конете препречваха пътя им и ги принуждаваха да избират по-малко рисковани заобиколни пътища. Понякога срещаха падини или пропасти, гъсти гори от ела и кедър или непроходими групички от брези и върби. Тук-там на пътя им се изпречваха буйни потоци, които можеха да повлекат в лудия си бяг животните Областта изглеждаше съвсем пуста и дива Бе много студена. От покритите със сняг върхове се спускаха талази леден въздух, а над сенчестите горски масиви се издигаше пара От време на време откъм боровете се носеше вой, от който конете настръхваха и потръпваха Изтощени от дългия път и от преодолените през деня трудности, приятелите събраха повече сухи клони и запалиха два големи огъня. Опънаха палатката и си приготвиха вечеря от солено сварено свинско месо с фасул, палачинки, изпържени в мас, и накрая горещ чай. Докато се хранеха около огъня, дон Пабло им разказваше, че само преди няколко месеца по тези места върлувала банда, която си бе спечелила мрачна слава. Много мъже, завръщащи се от златоносните мини на Бонанса, били избити и ограбени. Няколко групи златотърсачи, решени да прочистят тези пущинаци от жестоките плячкаджии, се организирали и почти два месеца охранявали района. Голяма част от бандитите били хванати и обесени на по-високите дървета.

— Няма да се изненадам, ако и сега видим някой скелет — каза в заключение дон Пабло. — Разказваха ми, че повече от тридесет бандити са били осъдени да изтанцуват последното си фанданго на върха на някое дърво.

— Дали не са останали още от тях? — попита Армандо.

— Възможно е, въпреки че златоносните участъци на Бонанса вече са изчерпани. По бреговете на тази река сега работят съвсем малко хора. Но трябва внимателно да пазим лагера, за да не ни изненадат и откраднат конете и продуктите.

— Само някой да се появи, ще го убия като куче — закани се Бени.

След като свършиха с вечерята и изпушиха по една лула, те се прибраха в палатката. Бек и Армандо обаче поеха първата част от дежурството, седнали между огньовете, без да изпускат от поглед конете завързани за един бор.