Стивън Кинг
Пътна мрежа (6)

25 ноември, 1973 г.

Гледаше срещата между Мустангите и Кавалеристите на цветния телевизор и пиеше от пресоналното си питие — Южен комфорт със Севън-ъп. Казваше му така, защото като го пиеше пред други хора, те вечно се смееха. В третата четвъртина Кавалеристите водиха с 27:3. Ракър, звездата, бе повален на три пъти. Голям мач, а, Фреди? Какво разправяш, Джордж? Не зная как издържаш на напрежението.

Мери спеше на горния етаж. През уикенда времето се бе затоплило и сега навън ръмеше. Приспа му се и на него. Бе вече на три питиета.

Имаше прекъсване и пуснаха реклама. Бъд Уилкинсън разказваше колко тежка била тази енергийна криза и как всеки трябва да изолира таванските си помещения и да затваря комина си, като не използва камината. Знакът на фирмата, представяща рекламата се показа в края: ЕКСОН.

Той си помисли, че всеки трябва вече да е разбрал, че нещата тръгнаха на лошо, още когато Ессо си смени името на Ексон. Ессо се изговаряше лесно като въздишка на човек, почиващ си в койката. Ексон напомняше на име на рицар от планетата Юрир.

— Ексон повелява всички землянчета да хвърлят оръжие — каза той. — Хайде, немощни земляни.

Той се изкикоти и си наля нова чаша. Дори не трябваше и да става; Южният комфорт, еднолитровата бутилка Севън-ъп и пластмасовата купа лед бяха на малката кръгла масичка до него.

Включиха пак мача. Кавалеристите шутираха. Хю Феднак, разпределителят на Мустангите, получи топката и след спринт я подаде на 31. После, под стоманения поглед и вещото ръководство на Ханк Ракър, който сигурно бе виждал някога купата по телевизията, Мустангите задържаха топката за още пет метра. Джийн Формън би шута. Анди Кокър от Кавалеристите върна топката на 46 от Мустангите. И тъй нататък и тъй нататък, както находчиво бе казал Кърт Вонегът. Бе чел всички книги на Кърт Вонегът. Харесваха му най-вече, защото бяха смешни. Миналата седмица в новините бяха съобщили, че училищният съвет в някаква гимназия в град Дрейк, Северна Дакота, изгорил всички налични екземпляри на „Кланица 5“ на Кърт Вонегът, където се говореше за бомбардировката на Дрезден. Като си помисли човек, имаше като че ли някаква връзка между бомбите и запалените книги.

Фред, защо тези идиоти от пътното строителство не вземат да прокарат удължението на 784 през Дрейк, а? Басирам се, че ще им хареса. Страшна идея, Джордж. Защо не напишеш стихотворение на тази тема? Майната ти, Фред.

Кавалеристите отново отбелязаха и резултатът бе 34:3. Някакви мажоретки заподскачаха край игрището на стадиона Астротърф по голи задници. Той бе наполовина задрямал и когато Фред го заяде, не успя да се отърве от него.

Джордж, след като явно не виждаш какви ги вършиш, нека ти кажа. Нека ти го кажа направо в очите, стари приятелю. (Остави ме на мира, Фред. ) Първо, опцията на завода в Уотърфорд ще ти изтече в полунощ във вторник. В сряда, Том Макан ще подпише договора с това раболепно лайненце, кръстено на Свети Патрик, Патрик Ж. Монохан. В сряда следобед или четвъртък сутринта там ще изникне един голям знак ПРОДАДЕНО!. Ако някой от пералнята го види, може и да отложиш неизбежното, като кажеш: „Ами да. Продадено на нас.“ Но ако Орднър провери, с тебе е свършено. Вероятно той няма да провери. Но в сряда (Фреди, остави ме на мира) там ще изникне още един знак: СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА НА НОВИЯ ЗАВОД В УОТЪРФОРД. ОБУВКИ ТОМ МАКАН.

В понеделник, рано-рано, ти ще си без работа. Да, тъй както го виждам, ще си безработен още преди кафето в десет часа. Тогава ще можеш да се върнеш вкъщи и да кажеш на Мери. Не знам кога точно ще стане това. С автобуса сигурно ще си дойдеш за двайсет минути. Така че, вероятно за около половин час, ще можеш да сложиш кръст на един двайсетгодишен брак и една двайсетгодишна работа. Но след като кажеш на Мери, идва и сцената с обяснението. Можеш и да я отложиш, като се напиеш, но рано или късно…

Фреди, затвори си проклетата уста.

…рано или късно ще трябва да обясниш как точно си останал без работа. Ще трябва да изплюеш камъчето. Ами, Мери, онези от пътното до месец ще съборят завода на ул. „Фър“ и аз май пропуснах да намеря нов за пералнята. Все си мислех, че цялата тази работа с удължението на 784 е някакъв кошмарен сън, от който всеки миг ще се събудя. Наистина, Мери, така беше. Аз все пак намерих един друг завод — да, Уотърфорд, точно така — но просто не можах да го преживея. Колко ще струва това на Амроко? Сигурно към милион или милион и половина, зависи дали ще успеят бързо да намерят ново място и каква част от бизнеса ще изгубят завинаги?

Предупреждавам те, Фред!

А можеш да й кажеш и това, което никой не знае по-добре от теб, Джордж. Че, печалбата на Синята Панделка е толкова изтъняла, че счетоводителите може просто да вдигнат ръце и да кажат: „По-добре да зарежем това, момчета. Да вземем парите на общината и да купим с тях открития пазар в Нортън, или пък една спортна площадка в Ръсел или Кресънт. С пералнята ще си вземем беля на главата, след онзи номер на Доус, този кучи син.“ Можеш и това да й кажеш.

Я, върви по дяволите.

Но, това ще е само първата част, а този филм е двусериен. Вторият епизод ще почне като кажеш на Мери, че всъщност не си търсил никаква къща и няма и да потърсиш. И как ще й обясниш това?

Нищо не правя.

Точно така. Ти просто си заспал на руля. Но дойде ли вторник вечер, лодката ти ще стигне до водопада, Джордж. За Бога, иди при Монохан в понеделник, провали му играта. Разпиши се на пунктира. Така или иначе ще загазиш след целия куп лъжи, който изсипа върху Орднър в петък. Но от това ще успееш да излезеш. Бог ти е свидетел, правил си го и друг път.

Остави ме на мира. Почти съм заспал.

Пак Чарли, нали? Един вид самоубийство. Не е честно, Джордж. Помисли за Мери. И за другите. Ти…

Той се изправи рязко в креслото, разливайки питието си върху килима:

— Само не и за себе си.

А какво ще кажеш за пушките, Джордж? Какво ще кажеш за тях?

С треперещи ръце, той вдигна чашата от земята и си наля отново.