Теодор Драйзер
Финансист (32)

ГЛАВА XXXII

Тъй като с всеки изминал час положението все повече се влошаваше, налагаше се Бътлър, Моленхауър и Симпсън да се съберат и да решат окончателно какво ще предприемат. На Трета улица, освен че се говореше за големия фалит на Каупъруд, който бе изострил допълнително финансовата криза, предизвикана от пожара в Чикаго, се носеха и слухове, че Каупъруд и Стенър или Стенър с помощта на Каупъруд са ощетили градската хазна с петстотин хиляди долара. Важното сега беше как да се потули тази история, докато минат изборите, до които оставаха още цели три седмици. Сред банкерите и посредниците се говореше също за някакъв чек, който Каупъруд бил взел от градската хазна без съгласието на Стенър, макар вече да знаел, че ще фалира. Говореше се още, че имало опасност тази работа да стигне до знанието на крайно „неудобната“ организация, наречена „Гражданска асоциация за подкрепа и контрол на общината“, чийто председател, известният собственик на железолеярна Скелтън К. Уийт беше прочут с изключителната си честност и високата си нравственост. От доста години насам Уийт следеше дейността на поддържаната от Републиканската партия градска администрация и напразно се опитваше да предотвратява някои груби нарушения на законността. Той беше строг и сериозен човек, един от онези прекалено добродетелни и праволинейни, чужди на всякакви низки страсти хора, които гледат на живота от позицията на дълга и поставят десетте божи заповеди над всички други правила и норми.

Въпросната асоциация първоначално бе създадена, за да се бори срещу злоупотреби в данъчната служба. По-късно, след всеки поредни избори, тя все повече разширяваше обсега на своята дейност. Ползата от тази организация се потвърждаваше от случайните вестникарски коментари или от публичното разкаяние на сплашен от нея по-дребен градски администратор, който веднага след това бързаше да намери убежище под крилото на някой по-изтъкнат политик, най-често на Бътлър, Моленхауър или Симпсън. Тъкмо сега асоциацията нямаше сериозна задача и съществуваше опасност, както смятаха някои политици и банкери, тя да се заеме с фалита на Каупъруд и със злоупотребите а градската хазна.

Решителното за участта на Каупъруд съвещание на властващата политическа върхушка се състоя пет дни след неговия фалит в дома на сенатора Симпсън на, Ритънхаус Скуеър, в квартал, където живееха най-старите богаташки фамилии на Филаделфия. Симпсън произхождаше от квакерско семейство, беше човек със силно развит артистичен вкус и с вродена дарба на финансист, която използваше главно за да задоволява своята жажда за политическо могъщество. Той не жалеше парите, когато с тях можеше да си осигури силен или необходим политически привърженик. Щедро раздаваше политически длъжности и административни постове, назначаваше за партийни пълномощници, попечители и съдии хора, които предано и безусловно изпълняваха неговите нареждания. Той беше по-могъщ от Бътлър и Моленхауър, защото беше представител и на щата, и на държавата. Когато ръководителите на Републиканската партия подготвяха предизборна кампания и искаха да разберат какви са настроенията сред избирателите в щата Пенсилвания, те се обръщаха към сенатора Симпсън. А Симпсън винаги знаеше какви са( тези настроения. Сенаторът отдавна участваше не само в щатската, но и в общонационалната политика и беше една интересна фигура в Сената на Съединените щати във Вашингтон; на всички съвещания относно държавните финанси неговото мнение се ценеше високо.

Къщата му беше във венециански стил, четириетажна, богато украсена с изящни архитектурни детайли: первази с орнаменти с растителни мотиви под прозорците, стреловиден свод над входната врата, медальони от цветен мрамор, вградени в стените. Сенаторът беше голям почитател на Венеция. Често беше ходил там, както и в Атина и Рим и беше донесъл много предмети на изкуството, създадени от древните цивилизации. Особена слабост имаше към строго изваяните мраморни глави на римски императори, както и към фрагменти от статуи на богове и богини, които най-добре доказваха високата култура на Древна Гърция. В мецанина на къщата се намираше едно от най-големите му съкровища — мраморен пиедестал с издълбани по него растителни мотиви, върху който стоеше конусовиден монолит, висок около метър и двайсет и увенчан с главата на един особено похотлив Пан; до монолита се намираха изящните отчупени до глезените крака на, както се предполагаше, красива гола нимфа. Пиедесталът с монолита и краката на нимфата беше украсен с мраморни черепи на бикове с вплетени в тях рози. В салона за приеми имаше точни копия от мраморните глави на Калигула, Нерон и други римски императори, а стените край стълбището бяха украсени с релефи, изобразяващи процесия на танцуващи нимфи и жреци, понесли овце и свине към жертвени олтари. Някъде в къщата имаше часовник, който биеше на четвърт, половин, три четвърти и кръгъл час, като издаваше странни, мелодични и малко тъжни звуци. По стените на стаите имаше фламандски гоблени, а салонът за приеми, библиотеката, всекидневната и стаята за гости бяха обзаведени с мебели, богато украсени с резба в стила на италианското Възраждане. Сенаторът нямаше особено развит вкус по отношение на живописта и сам не му се доверяваше, но картините, които притежаваше, бяха автентични и все от големи майстори. Много държеше на своите витринки с антикварни редкости: бронзови статуетки от далечни страни, венецианско стъкло и китайски нефрит. Симпсън не беше колекционер, а просто любител на отбрани образци. Красивите килимчета от тигрови и леопардови кожи, кожата от мускусен бик, метната върху дивана, опънатите върху масите фино обработени жълтеникавокафяви кози и ярешки кожи създаваха впечатление за изисканост и дискретен разкош. Столовата на Симпсън беше обзаведена с прекрасни тъмнокафяви мебели в стил „Джеймс I“. За неговата изба се грижеха най-добрите местни винари. Симпсън обичаше да приема гости и да ги угощава богато и когато устройваше вечеря, прием или бал, в дома му се събираше елитът на местното общество.

Съвещанието се състоя в библиотеката на сенатора и той посрещна колегите си сърдечно като човек, който очаква по-скоро да спечели, отколкото да загуби от тази среща. На масата бяха наредени различни марки уиски, вина и пури и докато чакаха Бътлър, Моленхауър и Симпсън, си запалиха по една пура и размениха някои ширещи се мнения по злободневни теми, запазвайки за себе си съкровените си мисли.

Предишния следобед Бътлър бе научил от областния прокурор мистър Дейвид Пети за случая с чека за шейсет хиляди долара. В същото време самият Стенър бе съобщил за него на Моленхауър. И именно Моленхауър, а не Бътлър веднага съзря възможността, като се възползва от положението на Каупъруд, да спаси, партията от обвинения и да заграби акциите на Каупъруд от трамвайните линии, без да допусне Бътлър и Симпсън да узнаят това. Достатъчно беше да сплаши насаме Каупъруд със съд.

След малко дойде и Бътлър и се извини за закъснението си. Придаде си колкото можеше по-весел вид, за да скрие сполетялата го мъка, и каза:

— Ама че бурен живот водя! И как не, когато всяка банка в града иска да знае ще й бъдат ли върнати заемите.

Той взе една пура и я запали.

— Да, наистина започна да става застрашително — намеси се сенаторът Симпсън с усмивка. — Заповядайте, седнете. Преди малко се срещнах с Ейвъри Стоун от „Джей Кук и Ко“ и той ми каза, че на Трета улица все по-упорито се говори, че Стенър има нещо общо с фалита на Каупъруд и че вестниците много скоро ще подхванат тази тема, ако своевременно не се вземат мерки. Сигурен съм, че новината твърде скоро ще стигне и до мистър Уийт от „Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината“. Затова, господа, сега е необходимо да решим как ще постъпим. Според мен най-напред трябва да изключим Стенър от избирателната листа, и то без много-много шум. Историята с градската хазна може да има много сериозни последици и ние още сега сме длъжни да направим всичко, което е по силите ни, за да ги предотвратим.

Моленхауър всмукна дълбоко от пурата си и пусна едно виещо се синкаво облаче дим. Той се правеше, че разглежда внимателно гоблена на отсрещната стена, и не каза нищо.

— В едно съм сигурен — продължи след малко сенаторът Симпсън, като разбра, че другите нямат намерение да заговарят, — не заведем ли самите ние дело в най-близко време, ще го направи някои друг и тогава нещата ще се разкрият откъм най-неприятната страна. Мисля, че трябва да изчакаме да стане ясно дали някой друг — може би споменатата вече асоциация — не се кани да заведе дело и да сме в състояние да изпреварим всеки, като създадем впечатление, че отдавна се готвим за това. За нас е важно да печелим време, ето защо предлагам да се създават всевъзможни пречки за ония, които биха искали да надникнат в книгите на градския ковчежник. Започне ли се все пак проверка—а според мен това е твърде вероятно, — трябва да се направи така, че фактите да бъдат установени колкото е възможно по-късно.

Сенаторът смяташе, че е излишно да говори със заобикалки на своите могъщи събратя, когато става дума за жизненоважни въпроси. Предпочиташе да изостави обичайния си високопарен стил и да нарича нещата с истинските им имена.

— Това ми изглежда доста благоразумно — каза Бътлър, като се отпусна още по-удобно в креслото си, скривайки истинското си настроение. — Според мен на нашите момчета няма да им бъде трудно да направят така, че проверката да продължи три седмици. Доколкото ги познавам, те поначало не са от бързите.

В същото време той си мислеше как да намекне за Каупъруд и да подскаже, че час по-скоро трябва да се заведе дело срещу него, без да излезе, че пренебрегва интересите на партията.

— Да, тази идея не е лоша — спокойно каза и Моленхауър, изпускайки колелца дим. Никак не му се искаше да обсъждат сега простъпката на Каупъруд, защото това би могло да попречи на намерението му да се срещне тайно с него.

— Трябва да съставим много внимателно нашата програма — продължи сенаторът Симпсън, — така че, ако се наложи да се намесим, да сме в състояние да действува ме бързо. Аз мисля, че тази история ще започне да се разнищва най-късно до една седмица, дори и по-скоро и затова нямаме време за губене. Ако сте склонни да приемете моя съвет, аз бих предложил кметът да напише писмо до ковчежника, с което да му поиска обяснение, а ковчежникът да му отговори, след което кметът, упълномощен съответно от Градския съвет, да отстрани временно ковчежника от длъжност — мисля, че имаме пълното право да изискаме всичко това — или най-малкото да го лиши от неговите главни пълномощия, но без засега да се дава гласност на тези действия — докато не се наложи, разбира се. Писмата трябва да бъдат у нас, за да можем, ако бъдем принудени, незабавно да ги предоставим на вестниците.

— Аз бих могъл да подготвя писмата, стига да нямате нищо против, господа — намеси се бързо Моленхауър, но с напълно спокоен глас.

— Това също ми се струва разумно — каза непринудено Бътлър. — Друго и не бихме могли да направим при тези обстоятелства, освен ако не решим да прехвърлим вината върху някой друг и аз дори ще ви направя едно предложение. Ще видите, че не сме толкова безпомощни, колкото изглежда.

При тия думи очите му заблестяха победоносно, а по лицето на Моленхауър премина лека сянка на разочарование. Значи Бътлър, а навярно и Симпсън знаеха.

— Какво искате да кажете? — попита сенаторът, поглеждайки изненадано Бътлър, Той не беше в течение на случая с чека за шейсетте хиляди долара. Не беше следил отблизо дейността на градския ковчежник и не беше разговарял с Бътлър и Моленхауър след първото им съвещание. — Да не би да са замесени и някои външни лица?

Неговият остър ум на опитен политик заработи бързо.

— Не. Не бих го нарекъл външно лице, сенаторе — каза лукаво Бътлър. — Имам предвид самия Каупъруд. След последната ни среща, господа, стана известен един факт, който ме кара да мисля, че този млад човек не е толкова порядъчен, колкото се представя. Както изглежда, той е подстрекателят в цялата работа и е въвлякъл в нея Стенър пряко волята му. Аз реших да надникна в тия неща ей така, за да си ги изясня за себе си, и разбрах, че Стенър не е чак толкова виновен. Според фактите Каупъруд е заплашвал Стенър, че ако не му даде още пари, ще го сполетят какви ли не беди, и дори онзи ден е взел с измама една голяма сума, което вече го прави не по-малко виновен от Стенър. Получил е чек за шейсет хиляди долара срещу сертификати от градския заем за същата сума, които обаче не е внесъл в амортизационния фонд. И тъй като авторитетът на партията ще бъде силно застрашен тази есен, не смятам, че трябва Да проявяваме каквато и да било снизходителност към него.

Той замълча, убеден, че е насочил смъртоносна стрела към Каупъруд. И не се лъжеше. Сенаторът и Моленхауър останаха крайно изненадани, тъй като при последната им среща Бътлър бе проявил доста голяма благосклонност към младия банкер, а и това ново разкритие едва ли можеше да бъде повод за такова ожесточение от негова страна. Особено силно бе учуден Моленхауър, защото се бе опасявал, че благосклонността на Бътлър към Каупъруд може да попречи на собствените му намерения.

— Какво говорите! — замислено каза сенаторът Симпсън, като потри уста с бледите си пръсти.

— Да, и аз мога да го потвърдя — обади се Моленхауър спокойно, макар да виждаше, че неговият таен план да сплаши Каупъруд и да му вземе акциите от трамвайните линии се проваля. — Преди няколко дни разговарях със Стенър по тези въпроси и той ми каза, че Каупъруд го насилвал да му даде още триста хиляди долара и когато Стенър отказал, Каупъруд измъкнал без негово знание и съгласие тези шейсет хиляди долара.

— Как е успял да го направи? — попита недоверчиво сенаторът Симпсън.

Моленхауър обясни как Каупъруд е взел чека.

— Охо! — възкликна сенаторът, когато Моленхауър свърши. — Това показва, че човекът е доста хитър! И казвате, че сертификатите не са внесени в амортизационния фонд?

— Не, не са — отговори с нескрито задоволство Бътлър.

— Е — възкликна е облекчение Симпсън, — струва ми се, че този случай е добре дошъл за нас. Изкупителната жертва е налице. Л нали тъкмо това ни трябва. Не виждам смисъл при тези обстоятелства да защитаваме мистър Каупъруд. Бихме могли дори да се опитаме да прехвърлим и всичко останало на негова сметка. Тогава вестниците да пишат колкото си искат. Те са длъжни да пишат. Ако ние им дадем правилна отправна точка, изборите ще минат, преди да се е изяснило всичко, дори и мистър Уийт да се намеси. Аз съм готов да се заема с вестниците.

— Е, при това положение — каза Бътлър, — не виждам какво повече може да направим сега, но мисля, че ще бъде грешка, ако Каупъруд не бъде наказан заедно с другия. Той е толкова виновен, колкото и Стенър, ако не и повече, и аз държа да получи това, което заслужава. Мястото му е в затвора и той трябва да отиде там, ако питате мен.

Моленхауър и Симпсън погледнаха предпазливо и учудено своя добродушен по характер колега. Защо ли така внезапно бе решил да иска наказанието на Каупъруд? Двамата смятаха, а сигурно и Бътлър при нормални обстоятелства би споделял тяхното мнение, че Каупъруд може би е излязъл малко от рамките на закона, но е постъпил според установената практика. Те обвиняваха за постъпката му не толкова него, колкото Стенър, който я бе допуснал. Но след като Бътлър беше на особено мнение и от формална гледна точка имаше престъпление, те бяха готови да го използват в интерес на партията дори ако Каупъруд трябваше да отиде в затвора.

— Може и да сте прав — каза предпазливо сенаторът Симпсън. — А вие пригответе писмата, Хенри. Ако трябва да завеждаме дело срещу някого преди изборите, то най-уместно ще бъде да го заведем срещу Каупъруд. Можем да включим и Стенър, но само при крайна нужда. Оставям на вас двамата да решите това, тъй като в петък трябва да замина за Питсбърг. Сигурен съм, че добре ще прецените всичко.

Сенаторът стана. Той скъпеше времето си. Бътлър беше много доволен от това, което беше постигнал. Беше успял да внуши на триумвирата, че Каупъруд трябва да бъде първата жертва, ако от страна на обществеността бъдат отправени нападки срещу партията. Сега важното беше тези нападки да се изразят открито, а доколкото Бътлър преценяваше обстоятелствата, това щеше да стане съвсем скоро. Оставаше само да пообиколи недоволните кредитори на Каупъруд и успееше ли да изкупи от тях ценните му книжа, за да не може той да възобнови работата си, можеше да счита, че го е унищожил окончателно. Да, пагубен е бил за Каупъруд денят, когато е отклонил Ейлийн от правия път, мислеше си Бътлър. И твърде скоро щеше да му го докаже.