Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Понеделник започва в събота (17)

Послесловие и коментарии

Кратко послесловие и коментарии на и.д. завеждащ изчислителната лаборатория при НИИЧАВО, младшия научен сътрудник А. И. Привалов

Предлаганите очерци из живота на Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство, според мен, не са реалистични в строгия смисъл на думата. Обаче те притежават качества, които значително ги отличават от аналогичните по тема творения на Г. Проницателни и Б. Питомник и поради това могат да бъдат препоръчани на широк кръг читатели.

Преди всичко трябва да се отбележи, че авторите са успели да се ориентират в обстановката и да отделят прогресивното от консервативното в работата на Института. Очерците не предизвикват онова раздразнение, което човек изпитва, когато чете пълните с възхищение статии за конюнктурните фокуси на Вибегало или възторжените преразкази за безотговорните прогнози на сътрудниците от отдел „Абсолютно знание“. По-нататък приятно ми е да отбележа правилното отношение на авторите към мага като към човек. За тях магът не е обект на боязливо възхищение и преклонение, но не е и дразнещ киноглупак, нереална личност, която постоянно си губи очилата, не е способна да зашие два шамара на някой хулиган и чете на влюбената девойка избрани места от „Курса по диференциално и интегрално смятане“. А това значи, че авторите са взели верен тон. Към достойнствата на очерците може да се отнесе и това, че авторите са дали институтските пейзажи през погледа на новака, а така също не са пропуснали да видят дълбокото съотношение между административните закони и магическите закони. А що се отнася до недостатъците на очерците, повечето от тях се дължат на познатата открай време хуманитарна насоченост на авторите. Като професионални литератори авторите навсякъде предпочитат така наречената художествена правда пред фактическата правда. И пак като професионални литератори, авторите, както повечето литератори, са натрапчиво емоционални и за съжаление непросветени по въпросите на съвременната магия. Като изобщо не възразявам дадените очерци да бъдат публикувани, смятам за необходимо да посоча някои конкретни обърквания и грешки:

1. Както ми се струва, названието очерци не отговаря напълно на съдържанието. Като използуват тази наистина разпространена сред нас поговорка, авторите очевидно са искали да кажат, че маговете работят непрекъснато, дори когато почиват. Това фактически си е почти така. Но в очерците то не се вижда. Авторите прекалено са се увлекли по нашата екзотика и не са успели да избягнат изкушените да дават повече съблазнителни приключения и ефектни епизоди. Духовните приключения, които представляват същността от живота на всеки маг, почти не са намерили отражение в очерците. Аз, разбира се, не вземам под внимание последната глава от третата част, където авторите, макар че са се опитали да покажат мисловната дейност, но са я показали чрез неблагодарния материал на една доста елементарна дилетантка логическа задача. (Трябва да отбележа, че аз изложих пред авторите своето гледище по този въпрос, но те вдигнаха рамене и малко обидено казаха, че съм се отнасял към очерците прекалено сериозно.)

2. Гореспоменатото невежество по въпросите на магията като наука си прави с авторите лоши шеги в цялата книга. Така например, когато са формулирали дисертационната тема на М. Ф. Редкин, те са допуснали четиринайсет (!) фактически грешки. Навсякъде в текста те слагат неуместно солидния термин „Хиперпол“, който очевидно много им се е харесал. На тях изглежда и през ум не им минава, че диванът транслатор е излъчител не на М-поле, а на мю-поле; че терминът „жива вода“ е излязъл от употреба през по-миналия век; че тайнственият уред, наречен аквавитометър, и електронната машина „Алдан“ изобщо не съществуват; че завеждащ изчислителната лаборатория съвсем рядко се занимава с проверка на програмите — за тази цел си има математици програмисти, които в нашата лаборатория са двама и които авторите упорито наричат момичета. Описанието на упражненията по материализация във втората част е направено безобразно, но нека авторите се срамуват от такива глупави термини като „Вектор-магистатум“, заклинание на Ауерс; уравнението на Стокс няма нищо общо с материализацията, а Сатурн, в описвания момент изобщо не може да се намира в съзвездие Везни. (Последната грешка е още по-непростима, защото, доколкото разбрах, единият от авторите е професионален астроном.) Списъкът на грешките и глупостите от този род спокойно може да се продължи, обаче аз не го правя, защото авторите категорично отказаха да поправят каквото и да било. Те също отказаха да изхвърлят неразбираемата за тях терминология: единият заяви, че терминологията била необходима за обстановка, а другият, че създавала колорит. Впрочем аз бях принуден да се съглася с тяхното мнение, че по-голямата част от читателите едва ли ще може да различи правилната терминология от погрешната и че каквато и терминология да се употребява, нито един разумен читател няма да й повярва.

3. Стремежът към гореспоменатата художествена правда (както се изразява единият автор) и към типизация (както се изразява другият) е довело до значително изопачаване на образите на реалните хора, които участвуват в повествованието. Авторите изобщо са склонни да нивелират героите и затова горе-долу правдоподобен при тях е почти само Вибегало и донякъде Кристобал Хозевич Хунта (не слагам в сметката епизодичния образ на върколака Алфред, който е излязъл по-добър от другите). Например авторите твърдят, че Корнеев е груб, и си въобразяват, че читателят може да си състави правилна представа за тази грубост. Да, Корнеев е наистина груб. Но тъкмо затова описаният Корнеев изглежда „полупрозрачен изобретател“ (според терминологията на самите автори) в сравнение с реалния Корнеев. Същото се отнася и за прословутата вежливост на Е. Амперян. Р. Ойра-Ойра в очерците е абсолютно безплътен, макар че тъкмо през описвания период той се развеждаше с втората си жена и се канеше да се жени трети път. Приведените примери са вероятно достатъчни читателят да не вярва твърде много на моя собствен образ в очерците.

Авторите ме помолиха да обясня някои непонятни термини и не много известни имена, които се срещат в книгата. Когато изпълнявах молбата им, аз се натъкнах на някои затруднения. Естествено, нямам намерение да обяснявам терминологията, измислена от авторите („аквавитометър“, „темпорална трансмисия“ и др.п.). Но аз не смятам, че обясняването дори на реално съществуващите термини ще бъде от голяма полза, защото той изисква солидни специални знания. Например невъзможно е да се обясни терминът „хиперпол“ на човек, който не разбира много от теорията на физическия вакуум. Терминът „трансгресия“ е още по-обемист, плюс това различните школи го употребяват в различен смисъл. Накъсо казано, аз се ограничих да коментирам някои имена, термини и понятия, от една страна, доста широко разпространени, а от друга, доста специфични в нашата работа. Освен това направих коментар на няколко думи, които нямат пряко отношение към магията, но според мене, могат да предизвикат недоумение у читателя.

Авгури К. — В древния Рим жреци, които предсказвали бъдещето по летенето на птиците и по тяхното поведение. По-голямата част от тях са били съзнателни мошеници. Това до голяма степен важи и за институтските авгури, макар че те сега имат разработени нови методи.

Анацефал — Изрод, който няма главен мозък и черепна кутия. Обикновено анацефалите умират при раждането или няколко часа по-късно.

Бецалел Лев Бен — известен средновековен маг, придворен алхимик на император Рудолф II.

Вампир — мъртвец кръвопиец от народните приказки. Не съществува. Фактически вампирите (върколаци) са магове, тръгнали по една или друга причина по пътя на абстрактното зло. Изпитано средство против тях е трепетликовият кол и куршумът, отлят от чисто сребро. В текста думата „вампир“ навсякъде се употребява в преносен смисъл.

Василиск — В приказките — чудовище с тяло на петел и опашка на змия, което убива с поглед. Фактически днес почти изчезнал древен гущер, покрит с пера, предшественик на първата птица археоптерикс. Способен да хипнотизира. Във вивариума на института се пазят два екземпляра.

Верволф — вж. таласъм.

Върколак — вж. вампир.

Гном — в западноевропейските легенди грозно джудже, което пази подземни съкровища. Аз съм разговарял с някои гномове. Те наистина са грозни и наистина са джуджета, но си нямат понятие за никакви съкровища. Повечето от гномовете са забравени и силно съсухрени дубли.

Голем — един от първите кибернетични роботи, направен от глина от Лев Бен Бецалел. (Вж. например чехословашката кинокомедия „Пекарят на императора“. Тамошният Голем много прилича на истинския.)

Данаиди — В гръцката митология престъпни дъщери на цар Данай, убили по негова заповед мъжете си. Най-напред били осъдени да пълнят с вода каца без дъно. По-късно, при преразглеждане на делото, съдът взел под внимание факта, че били омъжени насила. Това смекчаващо вината обстоятелство дало възможност да бъдат преместени на по-малко безсмислена работа. В нашия институт те разбиват асфалта навсякъде, където наскоро сами са го правили.

Демон на Максуел — важен елемент от мисловния експеримент на големия английски физик Максуел. Бил предназначен да атакува втория принцип на термодинамиката. В мисловния експеримент на Максуел демонът се слага до отвора в преградата, която разделя съда, напълнен с движещи се молекули. Работата на демона е да пуща от едната половина на съда в другата бързите молекули и да затваря отвора под носа на бавните. Идеалният демон е способен по този начин без загуба на труд да създаде твърде висока температура в едната половина на съда и твърде ниска в другата, осъществявайки вечния двигател от втори род. Обаче едва сравнително отскоро и само в нашия институт бяха намерени и пригодени за работа такива демони.

Джан Бен Джан — може би древен изобретател, може би древен воин. Името му е винаги свързано с понятието щит и отделно не се среща. Споменава се например в „Изкушенията на свети Антоний“ от Г. Флобер.

Джин — зъл дух от арабските и персийските митове. Почти всички джинове са дубли на цар Соломон и съвременните му магове. Били използувани за военни и политико-хулигански цели. Отличават се с отвратителен характер, нахалство и пълна липса на чувство на благодарност. Те са толкова невежи и агресивни, че почти всички се намират в затвор. В съвременната магия нашироко се използуват като опитни същества. По-специално Е. Амперян по материал от тринайсет джинове определяше количеството зло, което един злобен и невеж глупак може да причини на обществото.

Домашен дух — Според представите на суеверните хора, свръхестествено същество, обитаващо всяка населена къща. В домашните духове няма нищо свръхестествено. Те са или напълно пропаднали магове, които не се поддават на превъзпитание, или мелези от гномове и някои домашни животни. В института те се намират под командата на М. М. Камноядов и се използуват за черна работа, която не изисква квалификация.

Дракула, граф — знаменит унгарски върколак от XVII-XIX век. Граф никога не е бил. Извършил маса престъпления срещу човечността. Бил заловен от хусарите и тържествено набучен на трепетликов кол пред голямо множество хора. Отличавал се с необичайна жизнеспособност: при аутопсията в него били намерени килограм и половина сребърни куршуми.

Звезда Соломонова — В световната литература магически знак във формата на шестолъчна звезда, притежаващ вълшебни свойства. В наше време, като повечето други геометрични заклинания, този знак е изгубил силата си и е годен само за заплашване на простите хора.

Инкуб — разновидност на оживелите мъртъвци, има навик да сключва брак с живи. Не съществува. В теоретичната магия терминът „инкуб“ се употребява в съвсем друг смисъл — като мярка за отрицателната енергия на живия организъм.

Инкунабула — Така се наричат първите печатни книги. Някои инкунабули имат наистина гигантски размери.

Ифрит — разновидност на джина. Обикновено ифритите са добре запазени дубли на най-големите арабски военачалници. В института се използуват от М. М. Камноядов за въоръжена стража, тъй като за разлика от другите джинове са много дисциплинирани. Механизмът на огнехвъргачеството на ифритите е слабо изучен. И едва ли някога ще бъде изучен основно, защото вече не е потребен на никого.

Кадавър — Най-общо казано — оживен неодушевен предмет — портрет, статуя, идол, чучело (вж. например А. Н. Толстой, „Граф Калиостро“). Един от първите кадаври в историята е била известната Галатея, творение на скулптора Пигмалион. В съвременната магия кадаврите не се използуват. Обикновено те са феноменално глупави, капризни, истерични и почти не се поддават на дресиране. В института понякога иронично кадаври се наричат несполучливите дубли и дублоподобните сътрудници.

Левитация — способност да се лети без каквито и да било технически приспособления. Широко известна е левитацията на птиците, прилепите и насекомите.

Оракул — Според вярванията на древните, средство за общуване на боговете с хора: летенето на птицата (при авгурите), шумоленето на дърветата, бълнуването на предсказвача и т.н. Оракул се е наричало също така мястото, където са се давали предсказанията. „Соловецкият оракул“ е малка тъмна стая, където от много години се проектира да се инсталира мощна електронно-сметачна машина за дребни предсказания.

Пития — жрица-пророчица в древна Гърция. Предсказвала, след като вдъхвала отровни изпарения. В нашия институт питиите не практикуват. Те твърде много пушат и се занимават с обща теория на предсказанията.

Рамапитек — според съвременните представи, непосредствен предшественик на питекантропа по еволюционната стълбица.

Сегюр Ришар — герои от фантастичната повест „Загадката на Ришар Сегюр“. Открил обемната фотография.

Таксидермист — пълнач на чучела. Аз препоръчах на авторите тази рядка дума, защото К. Х. Хунта изпада в бяс, когато някой го нарече пълнач на чучела.

Таласъм — човек, способен да се превръща в животно: във вълк (верволф), в лисица (кицунс) и т.н. Неизвестно защо предизвикват у суеверните хора ужас. Например когато веднъж го заболя мъдрецът, В. П. Корнеев се превърна в петел и веднага му олекна.

Терция — една шейсета част от секундата.

Триба — тук племе. Изобщо не разбирам защо е трябвало издателите на „Книгата на съдбите“ да наричат рамапитекското племе триба.

„Упанишади“ — древноиндийски коментарии към четири свещени книги.

Фантом — призрак, привидение. Според съвременните представи, концентрат от некробиотична информация. Фантомите предизвикват суеверен ужас, макар че са напълно безобидни. В института се използуват за уточняване на историческата правда, макар че юридически не могат да се смятат за очевидци.

Харпии — В гръцката митология богини на вихрушката, а фактически разновидност на злите духове, страничен продукт от експериментите на ранните магове в областта на селекцията. Приличат на големи червеникави птици с глави на бабички, твърде развлечени, лакоми и свадливи.

Хидра — у древните гърци фантастична многоглава водна змия. В нашия институт — реално съществуващо многоглаво влечуго, дъщеря на З. Горянин и плезиозавърката от езерото Лох-Нес.

Хомункулус — Според неграмотните средновековни алхимици, човекоподобно същество, създадено изкуствено в колба. Фактически в колба не може да се създаде изкуствено същество. Хомункулусите се синтезират в специални парни котли и се използуват за биомеханично моделиране.

„Чук на вещиците“ — старинно ръководство по разпит, трета категория. Съставено и прилагано от клерикалите специално за разкриване на вещици. В най-ново време отменено като остаряло.