• 1. AUDAN (17 февруари 2007 в 08:15)

    Някои неща са неразбираеми за новите поколения.Например,че не можело да си купиш „ГАЗ“-ка(Защо да не може?А какво е „ГАЗ“-ка-нещо,което върви на газ ли?).Ще се озорят и невежите откъм фолклор и класика(Пушкин доста добре е познавал руските приказки и затова русалките живеели по дърветата.Явно под „русалка“ се разбирало „руса жена“,а в случая са „дървиди“,"дреиди","друиди"…както ви е угодно).

    Но въпреки незнанието в подробности ,пак ще се намерят места в текста ,които да ви развеселят и то не по съвременния грубоват и циничен,дори начин.

    Та заслужава си!Приятно четене…или препрочитане,че това е четиво за повече от 1 прочит. ;)

  • 2. НСК (18 март 2010 в 06:18)

    Накратко(тъй като коментарът стана много дълъг): книгата е много лека и приятна за четене, хумористична, неангажираща, и при това без да е лишена от съдържание и размишления; горещо се препоръчва на всички.

    Надълго(моля за извинение ако съм превишил някакви ограничения или създавам трудности с такъв дълъг коментар; книгата просто беше твърде интересна и оригинална и аз не можах да се сдържа да напиша нещо по-подробно):

    Без ни най-малко колебание бих могъл да заявя, че „Понеделник започва в събота“ на братя Стругацки не само се явява едно от най-интересните и своеобразни произведения, с които съм имал удоволствието да се запозная, но и в най-голяма степен утвърждава таланта на авторите като фантасти: защото думата „фантастика“(била тя „научна“ или не) очевидно произлиза от понятието „фантазия“; а фантазия, това е именно създаването и оформянето с помощта на въображението на нови и непредсказуеми светове, на очароващи със своята свежест и непознатост реалности и на преплитащи се в неочаквани нюанси образи и идеи. Писането за космически кораби и звездни пространства — това само по себе си не е фантастика, тъй като в него няма нищо оригинално, и никаква, всъщност, фантазия.

    А тази книга, този роман — това вече е фантастика в истинския смисъл на думата; и при това се чете удивително леко, защото сюжетът съвсем не е обременяващ, а напротив — лек и дори, така да се каже, малко „хлабав“. Всъщност сюжет почти няма! Но това в никакъв случай не прави книгата по-малко интересна, тъй като това, което я прави такова приятно четиво, съвсем не се намира в някакви преплетени истории или неочаквани обрати на фабулата, а във образите, в живите и колоритни образи, които успяват едновременно и да бъдат забавни, и деликатно да „побутнат“ читателя към някои интересни разсъждения и мисли.

    Самият сюжет, накратко, се върти около преживяванията на главния герой като програмист в един твърде необичаен институт, в който научните работници се занимават не с някаква друга дейност, а с изучаването на въпросите, свързани с магията и чародейството. И колкото и глупаво и дори, може би, изтъркано, за съвременния читател да звучи подобен замисъл, достатъчно е да бъдат прочетени само първите няколко глави на романа, за да се убеди човек в несъмненото своеобразие и остроумие, което блика измежду нейните страници.

    Личи се, впрочем(макар и това в никакъв случай да не ограничава евентуалната публика на творбата), че произведението е ориентирано най-вече към по-младите читатели, изпълнени със светъл и прохладен, така да се каже, като тихия пролетен вятър оптимизъм, и изгарящи от нетърпение да посветят своя труд на човешкото щастие и на научното дело; и именно във връзка с това аз съм крайно озадачен от етикета „Антиутопия“, който виждам, че е прикачен към книгата. Не всичко, разбира се е идеално — авторите твърде често прибягват до ирония, дори до сарказъм спрямо някои елементи на обществото — но като цяло, книгата излъчва най-вече позитивна енергия, разтваряйки вратите на ума и въображението към една почти идеална и точно по „утопически“ красива действителност — една сбъдваща се реалност на комунистическите идеали и една лъчезарна възхвала на учения, на изследователя, на работника творец. Всичко това ярко блести иззад макар и немалкото несъвършенства, описани в книгата. Всичко това „зарежда“ читателя с енергия, с оптимизъм и надежда.

    Но най-интересното и увлекателно нещо в света на тази творба е уникалният начин, по който е измислено, представено и изградено всичко в него. Лекият стил и фантастичните сюжети са изпъстрени с твърде много и твърде хубави мисли и разсъждения, с лековат и при това твърде остроумен и изискан хумор, и — и това може би е най-интересното — с безбройни препратки и алюзии към най-разнообразни мотиви от митологията и фолклора, от историята, суеверията и дори произведенията на други автори: например описаният от Гогол в едноименната повест Вий, историческият равин, назован в книгата с името Бен Бецалел, който според легендата е създал в Прага глиненото чудовище Голем(несъмнено познато на съвременния читател от популярната култура), заетите от средновековната алхимия понятия като „хомункулус“ и „философски камък“ и така нататък, и така нататък… Макар и откъслечни, тези препратки придават голям колорит и един вид фалшив реализъм на творбата, а и дават възможност на читателя да се „задълбае“ в нея, да се заеме със самостоятелно проучване на всички тези мотиви и да се почувствува като че „част“ описваната действителност. В тази връзка от особен интерес е последната част на книгата, озаглавена „Послесловие и коментарии“, в която е даден кратък речник на някои от „термините“, използвани в романа.

    Сега ще завърша накратко, тъй като коментарът ми и без това стана прекалено дълъг: „Понеделник започва в събота“ е една изключително оригинална и увлекателна книга, която се чете леко и с удоволствие; висококачествено развлекателно четиво, което горещо бих препоръчал на всички потенциални читатели.

  • 3. glishev (8 август 2011 в 00:29), оценка: 6 от 6

    Може би сте чели „Землемория“ на Ле Гуин и помните училището за магьосници на остров Роук? Сигурно сте чували за Невидимия университет на Тери Пратчет? Или пък си спомняте училището Хогуортс, където учи младият вълшебник Хари Потър?

    Тук пък действието се развива в НИИЧАВО, тоест Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство към Академията на науките на СССР. Институтът е пълен с безподобни сътрудници, лаборанти и практиканти, намерили удобно място за интелигентна дейност след всичките си приключения из световната история и митология. Богове, герои, магове, чудовища, вещери и инквизитори живеят в малко съветско градче в далечния север, говорят си на „другарю“ и превръщат магията в точна наука, опитвайки се да я направят най-сетне полезна за човешкия род. За тях няма парадокси и всичко е възможно. Правят чудеса, но не вярват в тях. Обичат си работата и в общи линии са симпатична сбирщина чудаци. Разбира се, сред тях има и лъжеучени, бездарни магове, мързеливи академици, които замислят безмислени и опасни експерименти. С една дума, това е настолна книга за всеки бъдещ Луд Учен, който е решил да повтори опитите на д-р Франкенщайн или се вдъхновява от приключенията на Декстър по Cartoon Network.

    Когато е писана, книгата е била със силен сатиричен заряд, който днес донякъде се губи, но продължава да бъде безумно остроумна и забавна. Читателят може да схване, че нито Роук, нито Невидимият университет, нито Хогуортс са нещо ново.

    В Читанката е качено и продължението на „Понеделник започва в събота“ — по-малката книжка „Приказка за Тройката“. Тя също е много забавна, но може би подходяща за по-възрастни читатели.

  • 4. bianka-sirma (13 декември 2012 в 22:21), оценка: 6 от 6

    Много свежа и изпълнена с чувство за хумор,напомня ми за детството ми когато я прочетох за пръв път.

  • 5. Nedko (31 януари 2016 в 02:13)

    При всички опити да сваля произведението е epub формат, ми дава тези грешка „Fatal error: Class ’finfo’ not found in /home/chitanka/chitanka2/app/Util/File.php on line 60“.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.