Бари Хюгарт
Мостът на птиците (30)

30.
Китай!

Предполагам, че възможността на смъртен да му се наложи да спасява богиня е много малка, но тя рязко ще нарасне, ако спасителят е такъв достоен и мъдър човек, каквито са моите читатели. Затова ми се ще да ги предупредя за две неща.

Пазете се от божественото и сияние и се укрийте.

Едва бях положил короната на главата на Лотосовия облак, когато бях заслепен от силна светлина. Паднах на колене, а пред очите ми се завъртяха черни петна и оранжеви пумпали. Само със сърцето си усетих, че тя се отдалечи от мен, и когато очите ми привикнаха към неземното сияние видях, че скъпата ми Лотосов облак бе взела Великия корен на силата от масата и бе излязла в градината. Около главата й имаше блестящ ореол, а коронката светеше като огън. Принцесата на птиците бе престанала да ми обръща внимание и нечия ръка ме докосна по рамото.

— Скъпото ми момче, на нея сега и предстои да мисли за много неща — каза тихо Ли Као. — Я най-добре да седнем на масата и да изпием по едно питие. А може и по шест или по седем.

Кучетата в градинката душеха купчинката прах, която доскоро бе сърцето на техния стопанин. Сякаш се бяха вкаменили. Лотосовия облак погледна нощното небе и издаде звук, който не бе песен или свиркане, а нещо средно между тях. Кучетата също насочиха поглед натам и ушите им се изправиха. Лотосовия облак коленичи, направи поклон и стисна ръце за молитва. Сетне стана, поклони се на Великия корен и за минута се уедини с кръстницата си. После Принцесата на птиците се извърна и повдигна Царицата на женшена в посока на Двореца на лабиринта.

Господаря Ли грабна каната с вино, каза ми да последвам примера му, устрои се под масивната маса и подсили укреплението си с няколко големи възглавници.

— Много обичам величествените завършеци още от детската си възраст — каза с умиление. — Я си подай чашата.

— Господарю Ли, боя се, че не мога да нося повече — отвърнах му с треперещ глас, гледайки ужасено огромната крепост на хълма.

— Глупости! Я кажи „четиридесет и четири мъртви каменни лъва“.

— Четиридесет и четири мъртви каменни лъва.

— Трезв си като конфуцианец — успокои ме Господаря Ли.

Не можах да му възразя. Разговаряхме на пекинския диалект, наречен мандарински, на които словосъчетанието „четиридесет и четири мъртви каменни лъва“ звучеше приблизително кат „су ши су су ши ши“, когато въобще можеше да се произнесе, така че подадох чашата си.

Не бях единственият, вперил ужасен поглед в замъка на лабиринта. Той бе започнал бавно да се надига от основите си, сякаш то бе сграбчила ръката на великан и улиците на най-големия увеселителен град на света се изпълниха с викове и писъци. Търговци, комарджии, свещеници и проститутки побързаха да коленичат и с ломотещи гласове започнаха да се каят.

Чудовищният паметник на земната власт се разпадаше. Могъщите му крепостни стени се топяха подобно восък, гигантските каменни блокове се разлетяха кат песъчинки, а огромните стоманени порти бяха разкъсани като гнили дрипи. Железните кули се превърнаха в тиня, подвижните мостове изпопадаха в рововете и водата в тях, превърнала се в пенлив сребрист поток, изтече в морето. Огромният каменен хълм се напука и разчупи на части, тунелите и стаите за изтезания се срутиха и скриха завинаги под развалините си ужасите тайни на княз Чин. Нейде в глъбините на лабиринта страшният тигър изрева за последен път.

Огромен облак от прах и късчета развалини засенчи луната и след малко върху града на княза заваляха камъни и парчета стомана. Сетне могъщ повей на вятъра прочисти небесата и прашният облак изчезна яко дим. Загледах с почуда замъка на лабиринта и видях това, което вие ще видите и днес огромна купчина развалини, разпилени по върха на един хълм до Жълтото море.

Очите на Ли Као блестяха от удоволствие, когато ме докосна по рамото.

— Човек не бива да се смущава дори от такива величествени гледки, Воле, Освен това, ако не греша, предстои ни да видим нещо още по-забележително. Чуваш ли нещо?

Първоначално шумът ми се стори много слаб и далечен. Сетне се засили и се превърна във величествена песен на радостта. Милион птици, не, милиард, трилион, не, всички птици на Китай, включително и тези, на които се бе наложило да избягат от клетките си, се бяха събрали на едно място и летяха откъм луната към своята Принцеса. Уличните тълпи се разпръснаха, надавайки ужасени писъци, докато дърветата и храстите се изкривяваха под тежестта на безброй криле и крилца, а въздухът се изпълни с пърхането им. Някои пищящи сановници заприличаха на букети, а бягащи разбойници се превърнаха в подвижни цветни украшения.

Най-могъщата от птиците, великият Феникс, водеше останалите. Горящата корона от пера на главата му наподобяваше падаща звезда. Подире му летяха Орелът и Албатросът, царе на земните и морските пиши. Следваха ги Бухалът, княз на нощните птици. Чучулигата, княз на дневните птици. Лебедът, княз на речните птици. Жеравът, княз на блатните птици. Папагалът, княз на горските птици. Буревестникът, княз на птиците на стихиите. Гарванът, княз на мъдрите птици — всъщност, няма защо да ги изброявам всичките. Окълвания Хо с лекота щеше да възпроизведе целия им списък, заемаш двадесет страници. Чад птичите командири летеше пернатото войнство. Въздухът ухаеше от свежата миризма на зелените клонки, които птиците носеха в ноктите си.

Короната на главата на Лотосовия облак блестеше по-силно от короната на Феникса. Тя нададе още един вик и могъщият Ястреб, княз на бойните птици, мълчаливо слезе от небето и кацна в градината. Бе голям като кон, шиповете на краката му блестяха като саби, а мъдрите му старчески жълти очи бяха изпълнени със сиянието на димящи факли. Лотосовия облак се затича към него, обгърна шията му и притисна лице до главата му. Известно време застина неподвижно, а сетне се изправи, при което пролича царствената и осанка. После отправи поглед към двамата достолепни господа, които все още се таяха под масата. Усетихме се как неволно изпълзяваме от скривалището си и послушно тръгваме към градината. Принцесата на птиците с царствен жест ми подаде Великия корен на силата.

— Кръстницата ми желае да ви придружи — каза тя тихо. — Много е страдала в последно време и се моли на боговете да и позволят да изпълни успешно задачата си В село Ку Фу, за която е била призвана още от деня на раждането си. Там ще ви отведе Ястребът, единственото живо създание, с чиято помощ можете да стигнете навреме.

След това се извърна към Ли Као.

— А пък за теб имам послание, чийто смисъл не разбрах — рече му тя простодушно. — Великия господар на нефрита заръча да ти предам, че ще запази за теб място в съзвездието Скорпион. Там ти ще властваш в качеството на червената звезда Антарес, която е под знака на лисицата. Всичко това при условие, че не се опиташ да му продадеш дялово участие в мина за горчица.

— Аман от условия! — изръмжа уж сърдито Господаря Ли, но му пролича съвсем явно, че е много доволен от чутото.

Лотосовия облак даде знак с ръка на Ястреба, той се приведе и ние с Ли Као послушно се покатерихме на гърба му. Лотосовия облак се наведе към мен и нежно докосна бузата ми с устни.

— Няма да те забравя никога — прошепна ми. — Няма да те забравя до края на вечността.

След това Принцесата направи крачка назад и за последен път видях невероятната й усмивка. Даде знак с ръка, величествените криле се размахаха веднъж, дваж, и след това князът на бойните птици се устреми към висините. Крилете на Ястреба се движеха с такава скорост, че бяха станали невидими. Господаря Ли и Вол Номер Десет започнаха въздушното си пътешествие през нощното небе на Китай.

Извърнах се и през просълзените си очи успях да видя, че птиците бяха почнали да градят мост от клонки и Принцесата вече се бе изкачила на първото му стъпало. Никога повече няма да я видя. Никога повече няма да я стисна в обятията си. Ястреба ме погледна и ме заговори с глас, изпълнен е невероятна топлота.

— Защо плачеш, Воле? — попита ме птицата. Та Принцесата обеща да те помни до края на вечността, а на тази възраст вече би трябвало да си разбрал, че хората не могат да се доближат до безсмъртието без да изгубят разсъдъка си.

Прекрасният Мост на птиците продължаваше бавно да расте в посока към звездите и пял Китай се изпълни с песни. Скоростта на полета ни През небесата нарасна. Долу, на земята, от домовете си бяха започнали да излизат селяни, вдигаха дечицата си на ръце и им покачваха величествената гледка.

— Виждате ли? — казваха на депата си. — Никога не трябва да губите надежда, колкото и лош да изглежда днешният ден. В Китай всичко е ВЪЗМОЖНО.

Прелетяхме над един зъбер и се озовахме над малка долчинка, където сърдита тълпа бе застинала в гняв н почуда. Не можах да не изпитам уважение към Лихваря Фан и Мърлявия Ма, конто се възползваха от момента, за да претършуват джобовете на хората, събрали се, за да ги линчуват. Горящите очи на Ястреба осветяваха нощта като фарове и виждахме всичко по пътя си. Прекосихме още една верига от хълмове и се озовахме над долина, където видяхме стар кладенец и зазидан отвор в една стена.

Ястреба беше прав. Защо трябваше да плача, Сияйната звезда вече бе проляла достатъчно сълзи за всички нас. И сега плачеше, но сълзите й бяха радостни, тъй като наблюдаваше губещия се в далечината Мост на птиците. Танцьорката и нейният капитан същевременно отдаваха на един достоен книжник почитта, която той заслужаваше. Окълвания Хо наблюдаваше с възхищение гледката на величественото нощно небе.

„Селското момиче коленичило пред Небесния господар, а той поставил на главата и малка златна коронка и и заповядал: «Стани, Принцесо на птиците», а когато Нефритовата перла се изправила, с удивление видяла, че е започнала да излъчва небесно сияние…“

Ястреба продължи полета си и планини, и долини продължиха да се редуват под нозете ни със скоростта на движеща се географска карта. Преминахме покрай склона на малка планина, където три други призрака бяха седнали на една скала и наближаваха Моста на птиците.

— Знаеш ли, със сърцето си усещам, че и аз имам нещо общо с тази работа, макар и разумът да ми говори, че това е невъзможно — рече с удивление Скъперника Шен. — Просто не бих могъл да си представя как нещо така прекрасно би могло да бъде свързано с грозота като моята.

Жена му го целуна по бузата, а чаровното малко момиченце в скута му го погледна учудено.

— Защо говориш така, татко, та ти си толкова красив — рече му малката А Чен.

И те изчезнаха от погледа ни. Още една планина и още една долина изгубиха очертанията си, след което Ястреба забави полета си над едно гробище. Там уморен и самотен старец се луташе между надгробищните камъни, мъкнейки труп на гърба си. Извърна главата на мъртвото тяло в посока към Моста на птиците.

— Щом птиците са способни да свършат такава работа, какво усилие ще представлява за тях да се справят с едно обикновено възкресяване? — попита съвсем основателно Доктор Смърт. — Може би ще ми помогнете, ако разберете колко е важно това за мен. Жена ми не бе хубава, но бе най-добрата съпруга на света. Името й бе Чан Чао, бяхме бедни, но тя умееше да прави превъзходни гозби само от ориз и от билките, които береше в гората. Пееше ми прекрасни песни, за да ми повдига настроението, когато се чувствах подтиснат, и шиеше рокли на богати госпожи, за да ми помага да плащам разходите за обучението си. Бяхме много щастливи заедно и знам, че това щастие отново ще ни споходи.

Ястреба пална надолу като скала, шиповете му настръхнаха и се чу тъп удар. Сетне се извисихме наново и видяхме как от свляклото се на земята тяло на стареца излезе неговият дух. Към него се затича с разтворени ръце друг дух и Доктор Смърт прегърна най-добрата съпруга на света под Моста на птиците.

Звездите над нас се бяха превърнали в непрекъснат поток от светлина, а земята отдолу се бе преобразила в движеща се картина. Видяхме всички места, които бяхме посетили но време на премеждията си. Включително и Солената пустиня, и Планината на каменните камбани. Устремихме се към друга планина, на която видяхме каменен стълб, гонг, чук и тъмния отвор на пещера. Там бе застанал най-мъдрият човек на света и гледате Моста на птиците. За миг реших, че може би не е толкова страшно нещо да изгубиш сърцето си, защото на лицето му бе изписано истинско наслаждение. Веднага след това обаче забелязах, че с ръцете си галеше малка купчинка скъпоценности. Сетих се, че хората без сърце обичат студените неща, и че няма нищо по-студено от съкровищата.

— Студено… — грачеше Стареца от планината. — Студено… студено… студено…

След това най-мъдрият човек на света извърна гръб към прекрасния Мост на птиците и запълзя към тъмния отвор на пещерата си.

Още една долина изчезна под нас, последваха я хълмове и река и се оказахме над склона на друг връх. С Господаря Ли изкрещяхме почти едновременно.

— Но нали те вече заплатиха за глупостта си? Телата на трите прислужници все още плуваха върху водите на Езерото на смъртта. Ястреба ни погледна.

— Приживе бяха неверни, но след смъртта си проявиха невероятна преданост — рече князът на бойните птици. — Съдиите на Ада бяха известени за доблестта им и точно сега Царете на Яма взимат решение по техния случай.

Видяхме как телата се превърнаха в прах и изпитахме неописуема радост, когато Снежната гъска, Малката Пин и Есенната луна прелетяха покрай нас, за да се присъединят към господарката си в Небесата.

Могъщото сърце продължи да тупти силно под краката ни и Ястреба не прекъсна устремения си полет. По едно време Мостът на птиците остана далеч над нас и въобще цял Китай изчезна от погледа ни. Очите ми се просълзиха от силния вятър, не виждах нищо и се уплашех за живота си. Близо час изгубих представа къде се намираме, докато в един миг вятърът довя до ноздрите ми стотици познати миризми. Ястреба забави полета си, отворих очи и видях как той отдава почит с криле пред наблюдателната кула на Възглавницата на Дракона. Доближихме манастира, върху чиито покрив се бяха накачили монасите и ни наблюдаваха с почуда. Сетне се чу камбанен звън. Ястреба се сниши н кацна плавно в двора на манастира.

Ли Као и аз слязохме от неговия гръб н направихме дълбок поклон. Князът на бойните птици ни погледна с жълтите си задимени очи.

— Няма да ви казвам сбогом Гарванът ми каза, че съдбата отново ще ни събере в деня на великата битка с Бялата змия в Тайнствената планинска пещера на ветровете. Гарванът никога не греши рече Ястреба. Крилете му изпляскаха веднъж, дваж, и сетне отново полетя в небесата, за да се завърне при моста и неговата принцеса.

Заедно с Ли Као бързо се отправихме към лечебницата, където вече ни очакваше абатът. Личеше му, че е почти сломен от изтощение. Бе ни достатъчен и един поглед, за да разберем, че децата са на ръба на смъртта.

— Открихме Великия корен! — извиках. — Господаря Ли откри Царицата на женшена и тя се съгласи да ни помогне!

Господаря Ли и абатът се заеха веднага с подготовката на стъклениците, докато аз преминах покрай всички легла. Доближавах корена до лицата на децата, назовавах ги по име и им говорех. Възможно е това да ви се стори глупаво, но си спомних, че историята на Нефритовата перла бе започнала в момента, когато Царицата на женшена се бе смилила над едно изгубило се дете. За децата от моето село можеше също да се каже, че се бяха изгубили. После дотърчах при Господаря Ли и с почтителен жест положих корена в първата стъкленица.

Не ми е по силите да опиша уханието, което се разнесе, когато Ли Као най-сетне махна стъкленицата от огъня и повдигна капака и. Ще ви кажа само това, че старата баба Хо, която без да ще вдъхна част от парата, захвърли веднага бастуна си и оттогава не го е използвала. Абатът и Господари Ли започнаха ла разпределят дозите — но три капки на език.

Личицата на децата поруменяха. Дишането им стана но-дълбоко, след малко седнаха, отвориха очички и се озоваха в собствения си таен свят, света на криеницата.

След втората доза, отново от по три капки, всички усмихнати детски личица до едно се извърнаха към Възглавницата на Дракона. „Нефритова табла, шест, осем с гребла, горещ от огън нажежен, нощ, светла като ден, студен от огън от блато, първо сребро, сетне злато!“ запяха детските гласчета.

След поемането на трепна н последна доза почти не остана лечебна течност. Децата внезапно престанаха да пеят и се вцепениха. Очите им застинаха невиждащи. Никои от присъстващите не посмя да си поеме дъх. Манастирът потъна в пълна тишина до момента, кота то Големия Хоп не можа да се удържи. Отиде до сина си и размаха ръка пред ококорените очнчкн на момченцето. Нищо не се случи.

Големия Хон падна на колене и главата му потъна с ридания в скута на детето.

Господаря Ли е убеден, че истинската история за Моста на птиците е прекалено груба, за да се хареса на жреците и дворцовите евнуси и че непременно ще бъдат измислени деликатни и благочестиви легенди за изключителното събитие, смаяло цялата империя в седмия ден от седмата луна на Годината на Дракона (640 г, преди Христа). Той смята още, че сигурно ще измислят някакъв фестивал за влюбените, в който ще прославят кротка малка богиня, която развява рокля без шевове, и кротък малък бог, който дои кравите, а няколко свраки ще се включат за комичен колорит. Може би ще стане точно така, но ние, жителите на село Ку Фу в долината Чо, ще продължаваме да тачим и славим мига, когато Царицата на женшена пое отровата „ку“ в своето сърце. Малкия Хон примига и погледна баща си.

— Защо плачеш, татко? — попита момчето.

Нейно Величество започна да набира смелост и развихри цялата си мощ. Децата едно след друго примигаха, сякаш се опитваха да почистят паяжини, оказали се пред взора им, и започнаха да питат родителите си защо плачат. Децата бяха много отслабнали.

— Навън! — извика силно Господаря Ли. Изведете децата навън! На двора!

Дългата редица от легла се озова на двора и децата погледнаха с почуда странното сияние на хоризонта, наподобяващо изтриването на втора луна. След малко Мостът на птиците се извиси над Възглавницата на Дракона. Царицата на женшена по всяка вероятност в този миг сияеше от радост, че нейната кръщелница и помагаше в последната фаза от лечението. Целият свят бе обвит в уханието на зелени клонки и листа, докато божествената светлина продължаваше да се извисява все повече и повече и достигна звездите. Чу се песента на милиарди птици и безброй криле начупиха лунните лъчи и ги превърнаха в небесни дъги. Откъм Великата звездна река се разнесе благодарствен вик. Звездния пастир бе захвърлил гегата си и се бе затичал направо през камъните и бързеите, а звездите се разпиляха. Великия господар на нефрита нареди в Небесата да забият всички камбани, гонгове и звънчета, н децата на Ку Фу скочиха от леглата си и започнаха да танцуват заедно с родителите си. Абатът и монасите се понесоха Нагоре-надолу из въздуха, заловили се за въжетата на камбаните. Господаря Ли и Вол Номер Десет започнаха да танцуват Танца на Дракона. Небесата се изпълниха със звезди. С порой от звезди. С прекрасни разпръсващи се звезди, които обляха цялото небе на Китай. Мостът на птиците достигна пределите на рая и Звездния пастир прегърна в обятията си милата ми Лотосов облак. Принцесата на птиците.

Ще сключа ръце за молитва и ще се поклоня към четирите посоки на света.

Нека селата ви не се навестяват от бирници. Нека синовете ви да са многобройни, грозни, силни и работливи. Нека дъщерите ни да са малко на брой и красиви и да бъдат търсени за сватосване от достойни семейства живеещи далеч от вас. Нека вашия! живот бъде благословен от красотата, която докосна моя.

Сбогом.