Бари Хюгарт
Мостът на птиците (7)

7.
Един знатен дом

Когато се съвзех достатъчно, за да съобразя да огледам местонахождението си, внезапно ми просветна, че чудовището отдавна е решило да се сдобие със седем правнучета, и че на внучката й ще бъде наредено да се погрижи да достигнат дванадесетгодишна възраст. Бях настанен в спалнята на момчетата, които трябваше да помогнат за събарянето на династията Тан. Ще призная, че направо ми се приплака, когато помислих на какъв живот ще бъдат обречени клетите ми дечица.

Седем малки креватчета бяха подредени едно до друго с геометрична точност. Седем малки чина бяха поставени точно срещу всяко едно от тях, като четчиците за писане бяха разположени точно на три инча отдясно от мастилниците. В тази стая нищо не излизаше извън една хладна нечовешка подреденост. Това важеше и за надписите на стените. Някои от тях бяха „кун куо йо“, сиреч списъци на провиненията. Ще ви дам един пример.

ВСЯКО ПРОВИНЕНИЕ ЩЕ СЕ НАКАЗВА С УДАРИ С ВЪРБОВИ ПРЪЧКИ КАКТО СЛЕДВА:

Нечестиви помисли — 5

Разголване при ходене по нужда нощно време — 2

Нечестиви сънища — 2

Нечестиви действия, причинени от нечестиви сънища — 10

Пеене на неприлични песни — 5

Изучаване на неприлични песни — 10

Забравяне да се даде път на жена — 10

Поглеждане на жена — 20

Поглеждаш на жена със сладострастен поглед — 30

Нечестиви помисли спрямо въпросната жена — 40

Неуважително отношение към жена — 50

Неуважително отношение към Прародителката — 500

Повторно проявено неуважение към Прародителката — обезглавяване.

На други места пък бяха налепени уроци, които трябваше да бъдат запаметени. Прешарих ги с уплашен поглед. И до ден днешен понякога сънувам класни стаи, чиито стени са облепени с текстовете на уроци.

„Огнепръскачките «мен хуо ю» стават по действени, когато към маслото се добавят смачкани банани и кокосови орехи. Тогава горящата смес прилепва по-добре към кожата…“

„Огнената течност освобождава гърмящ смъртоносен газ, когато се добавят пет унции «ланту», две и половина унции смола, унция бамбукови влакна, три унции арсенов окис…“

„Много е лесно да се произведе прекрасно действаща отрова в полеви условия, като се сварят две кошници олеандрови листа, извлича се есенцията и й се добавят три унции изсушени грудки от кукуряк. В близост до морето е достатъчно да се вземе плавателния мехур на рибата-таралеж…“

„По-деликатен подход е бил използван от Ван Ши Чен, който давал на жертвите си порнографски романи, на които предварително напоявал страниците с арсеник. Когато жертвата си наплюнчвала пръста, за да ги прелисти…“

„Тестикулите най-лесно се смачкват чрез…“

„Отрязаните глави се съхраняват по-дълго за назидание като…“

Легнах си, завих се през глава и не я подадох, докато не чух отварянето на вратата, последвано от познат глас.

— Голям късмет извадихме! Този късмет Бог ни го изпрати! Между другото, как ти хареса обаятелната госпожица, която до вчера управляваше цял Китай?

Скочих и го прегърнах.

— Господарю Ли — изплаках жално, — ако годеницата ми и в най-малка степен прилича на баба си, няма да се справя с тази работа. — След това обаче през главата ми внезапно проблесна щастлива мисъл. — Ако сме само сгодени, ще я видя едва в деня на сватбата!

— По правило би трябвало да е така, но за теб е сторено изключение. Едва ли си забравил каляската и притежателката надве красиви гърди и една нефритова огърлица. Не се тревожи за това. От теб ще се иска единствено да се разхождаш с нея от време на време из парка, докато аз през това време съобразя кого да убием, за да се сдобием с Корена на силата.

— Обаче Прародителката… — започнах да мънкам.

— Не ме позна — каза Господаря Ли. — Вродената и неприязън към мошеници в случая бе подсилена от лошия ми навик да блещя очи, да оставам да ми се стича слюнка от устата, да се кискам в най-неподходящия момент и да си бъркам в устата с мръсни пръсти. Съмнявам се тя да почувства потребност и от твоята компания. Ще трябва да се занимаваш само с годеницата си, баща й и майордома.

Бъдещият ми тъст се оказа изключително мил и приятен човек. Бидейки също книжник, кланяше се единствено на Ли Као. Хо Вен се бе класирал втори на изпитите „чин ши“ и ако ми се прищеше да открия другаде такива два ума, събрани под един покрив, щеше да ми се наложи да отида в Академията Хан Лин. Контрастът между двамата бе изумителен.

Ли Као обичаше да подхвърля някоя идея във въздуха и да я наблюдава как блести като звезда. Сетне подхвърляше и втора, и трета, и цели шепи родствени идеи, които сетне се приземяваха плътно навързани една за друга като огърлица, прилягаща отлично на гърлото на разискваната тема. Хо Вен пък беше предпазлив книжник, напредваше внимателно стъпка по стъпка, който никога не грешеше. Паметта му бе пословично силна и дори Ли Као не можеше да се мери с него в това отношение. Веднъж го запитах за името на една далечна планина, и ето що за отговор получих:

— Свещените планини са пет на брой. Хьншан, Чаншан, Хуашан, Тайшан и Суншан. Тайшан е водещата, а Суншан заема средно място. Има и планини, които не са свещени, но все пак притежават великолепие: Ву И, Ву Тан, Тян Му, Тен Чу, Тен Му, Ню Ши. Омей, Шунхер, Чи Чу. Чи Хуа. Кун Тун. Чун Ю, Йен Тан, Тян Тай, Лун Мен, Кю Ку. Чи Юи, Ши Хер, Па Кун, Ху Чу, Во Лун. Ню Чу. Пао Ту. Пей Йо, Хуан Шан, Пи Чи, Чин Шан, Чао Шан и Чун Нан. Тъй като планината, която ти имаш предвид, не е сред тях…

— Моля те, Хо… — изстенах.

— …не би било нелогично да се предположи, че тя е Куан Фу. Не бих искал обаче това мое предположение ла бъде цитирано в присъствието на Прародителката, защото тук й най-малката грешка може да доведе до незабавно обезглавяване.

Ли Као веднага оцени могъществото на паметта на Хо. Каза му да не се съобразява с титлите ни, когато сме насаме, и да се обръща към нас като към Ли Као и Вол Номер Десет. Сетне при първа възможност поде разговор за женшена. В очите на Хо се появи блясък, но още преди да започне лекция, която можеше да продължи няколко седмици. Ли Као го запита в упор дали е чул нещо за Великия корен на силата. Този въпрос накара дори и Хо да не бърза с отговора. След малко започна да отговаря, бавно и не без колебание.

— Бях още на четири голини, когато отидох на гости на един братовчед в благословената от Небесата библиотека в Ло Ян — тук той спря за малко и се позамисли. — В третото подземие, на петия ред отляво, на втория рафт отгоре надолу зад Математиката на Чу Пи открих книгата на Чан Чи „Тифусът и други болести“. Зад нея пък се намираха шестнадесетте тома на „Основите на билколечението“ на Ши Чен, събрани в петдесет и два списъка. Зад тях открих мише гнездо и подгоних една мишка. В гнездото и имаше къс пергамент с красива рисунка, на която пишеше: „Великият корен на силата“. Пергаментът обаче бе така сдъвкан, че не можах ла разбера към кой вид растения принадлежи коренът.

Присви очи, опитвайки се да си припомни рисунката.

— Коренът бе много странен — рече. — Имаше две малки разклонения, които бяха Краката на силата. Други две бяха Ръцете на силата, а едно пето разклонение бе Главата на силата. Централната част на корена бе Сърцето на силата и имаше надпис „върховният“. За съжаление, мишките бяха изяли всичко останало, така че не разбрах за какво се отнася думата „върховният“. Много се съмнявам обаче този корен да е бил женшенов, защото никога не съм чувал за женшен с такава форма.

Интересът на Хо към женшена се дължеше на една конкретна причина. Веднъж, при разкопаването на един гроб в семейната гробница, изкопчиите попаднали на няколко парчета глинени плочки. Върху тях имало знаци, в които Хо Вен незабавно разпознал изключително древни йероглифи. Убедил работниците да съберат всички възможни парчета, които открият, и след това се заел с една на пръв поглед невъзможна задача. Йероглифите едва-едва се виждали, но той вече бил решил или да ги разчете, или да загине. Лицето му сияеше от гордост, когато ни заведе в работилницата си, показа ни малките парченца глина и ни разясни математически теорията на вероятностите, която измислил, за да определи последователността на знаците в древния текст. Занимавал се с него цели шестнадесет години и вече успял да разчете четири изречения. Смяташе, ако живее още шестнадесет години, да разчете четири завършени абзаца.

В едно нещо беше уверен — че това е народна приказка за женшена и че е най-старата, известна на човеците.

Хо Вен не притежаваше собствени пари. Аз бях предположил простодушно, че високият му сан на знаменит книжник струва повече от всякакви пари, но скоро разбрах, че съвсем не е така. Реших, че богатите хора във всички страни навярно са едни и същи и че единственото им мерило за ценност са парите. Как мислите наричаха Хо? Господаря Хо? Уважаемият книжник Хо? Втория по ученост сред смъртните Хо? Не съвсем. Наричаха го Окълвания Хо и той живееше в смъртен ужас от Прародителката, от жена си и от седемте й дебели сестри и от дъщеря си. В един знатен дом статутът на един беден книжник е съвсем малко по-висок от този на момчето, което изнася нощните гърнета.

Между Окълвания Хо и дъщеря му нямаше никаква прилика. Бъдещата ми съпруга бе изумително красиво момиче, което се наричаше Припадащата дева. Първоначално реших, че това необичайно име й е дадено от поетически подбуди. Причините обаче се оказаха по-различни и установих това по време на първата ни разходка из парка, надзиравани от Пи Као и баща й.

— Я чуй! — каза Припадащата дева и ми посочи с пръст нещо. — Кукувица!

Аз съм селско момче и разбирам от птици.

— Не, любов моя, това е сврака.

Тя тропна сърдито с красивото си краче.

— Кукувица е!

— Скъпоценна моя, това е сврака, която имитира кукувица — отвърнах й и посочих свраката, която имитираше кукувица.

— Кукувица е!

— Светлина на моя живот — въздъхнах. — Сврака е. Припадащата Дева първо почервеня, после побледня, сетне въздъхна, хвана се за сърцето и изстена.

— Ти ме уби! — После направи няколко крачки назад, сетне наляво и елегантно изгуби съзнание.

— Две стъпки назад и шест стъпки наляво — въздъхна баща й.

— А понякога изменя ли тази последователност? — попита Ли Као с интереса на учен.

— Не, не се отклонява даже и на инч. Изминава точно две стъпки назад и шест наляво. А сега, скъпо мое момче, от теб се очаква да коленичиш, да разтриеш нежните й слепоочия и да я помолиш да извини непоносимата ти грубост. Дъщеря ми никога не греши — рече Окълвания Хо. — Позволявам си да добавя, че никога през живота и не и е било отказвано нищо, което е поискала.

Възможно ли е сред някои от почитаемите ми читатели да се намерят един или двама души, конто възнамеряват да се оженят за пари? Спомням си много добре как един следобед майордомът ми обясни как трябва да се спазват порядките в един знатен дом. Любимата съпруга на Окълвания Хо и седемте й дебели сестри пиеха чай в Градината на четиридесетте изящни благоухания. Припадащата дева обиждаше здравия разум на своите придворни дами в Алеята на скъпоценните пауни, а Прародителката гълчеше слуга, изтървал чаша върху Терасата на шестдесетте блаженства.

— Слугата подава на гостенина чаша с гравирана дръжка и поднос, разположен на запад от триножника — поясняваше майордомът. — Гостът поема чашата, като я улавя за дръжката с дясната си ръка, с длан навътре и поставя чашката върху подноса.

— Отрежете му главата! — изрева Прародителката.

— Сетне той поглежда на изток, западно от триножника — продължаваше майордомът — и очаква да му се поднесе полагаемата му се храна. Каква ще е тя се определя от одеждите му, като се започне с чадъра, държан от неговите слуги.

— Глупости на търкалета — промърмориха презрително съпругата на Окълвания Хо и седемте й дебели сестри.

— Чадърите на сановниците от първа и втора степен са покрити с жълточерна ефирна материя, поръбени са с червени копринени дантели и имат три реда спирало-образни сребърни намотки. Чадърите на сановниците от трета и четвърта степен са същите, само дето намотките са червени.

— Простете ми, госпожо! Разбира се, че „Наръчник за бродиране на благородните дами“ е написан от Конфуций! — проплака една придворна дама.

— Чадърите на сановниците от пета степен — продължаваше майордомът — са покрити със синя ефирна материя и сребърните им спирали са само два реда. На сановниците от шеста до девета степен са покрити със синя необработена коприна, копринените дантели също са червени, но имат само един ред спирали.

— Хвърлете тялото в кочината! — изрева Прародителката.

Това ми стигаше.