Бари Хюгарт
Мостът на птиците (29)

29.
Какво може да се види от едно притворено око

Бе ни необходимо известно време, за да убедим Ключовия заек, че наистина сме успели да оживеем въпреки страшната болест и той се престраши, и се измъкна изпод леглото. След това се получи наистина мила семейна картинка, тъй като заекът съобрази да донесе няколко кани вино от сиромашкия си килер и насядахме около масата, отпивайки от него, замезвайки си със зърна грозде. Ли Као изчака дългият нос на малкото човече да престане да трепери от ужас, преди да се обърне към Лотосовия облак.

— Лотосов облак, ще имаш ли добрината да задържиш съпруга си и да го опазиш от нараняване, ако рече да припада? — попита колкото се може по-любезно. — Видиш ли, заедно с Вола решихме да убием княз Чин.

Лотосовия облак успя да улови Ключовия заек тъкмо преди главата му да тупне на пода. С помощта на благоуханни соли успяхме да го върнем в съзнание и след като отпи малко вино цветът на бузите му се възвърна.

— А пък ти ще трябва да ни помогнеш — продължи Господаря Ли.

Лотосовия облак отново успя да улови навреме припадащия си съпруг, а аз отидох да донеса още благоуханни соли.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — понита дружески Господаря Ли, след като ковчежникът отново се съвзе. — Може би ще е редно първо да обясня защо князът заслужава да бъде убит. Всичко започва е една прекрасна приказка, която вярвам, ще се хареса много на Лотосовия облак, тъй като в нея се разказва за най-красивия бог на Небесата и най-хубавото момиче на света.

— А разказва ли се нещо и за злата и мащеха? — попита Лотосовия облак със сияещ поглед.

— Колкото и странно да изглежда, в повествованието зла мащеха няма — отвърна замислено Господаря Ли. — Не мога да разбера защо.

— Слава Богу! — възкликна Ключовия заек. — Злите мащехи ме ужасяват. Всъщност, почти всичко ме ужасява — добави той тъжно.

Ли Као пое ролята на домакин и повторно напълни чашите. Разказа почти дословно приказката на Окълвания Хо за Звездния пастир и Принцесата на птиците. Трудно можеше да открие по-добър слушател от Лотосовия облак, която подскочи от възбуда в момента, когато Великия господар на нефрита положи корона върху главата на Нефритовата перла, и се разплака от радост, след като чу как Принцесата слиза от прекрасния мост на птиците и се втурва към прегръдките на Звездния пастир. Не бе необходимо да си особено проницателен, за да разбереш, че милата ми Лотосов облак мечтаеше наяве как се превръща в най-красивото момиче на света и, преобразена в богиня, се възнася към звездите.

— И сетне те заживели… — каза Господаря Ли и напълни чашата си. — Не, за съжаление не мога да кажа, че сетне са живяли дълго и щастливо. Видиш ли, намерило се едно гнусно човече, на което му се прищяло да живее вечно. Научило се, че ако успее да открадне вещ, принадлежаща на някой бог, никога няма да остарее, докато я притежава, и че ще стане неуязвимо, ако най-мъдрият човек на света, Стареца от планината, изреже сърцето му. И така, то подготвило клопка за най-невинната и простодушна богиня, която успяло да открие. Думата ми е за Нефритовата перла, Принцесата на птиците.

— О, не! — извика Лотосовия облак.

— О, да — каза Господаря Ли. — Тя имала три прислужници, наивни и простодушни като нея. Гнусното човече купило от Стареца от планината три прекрасни дрънкулки, както и три перца, досущ като перцата на Царете на птиците. Сетне се пременило като куц вехтошар и отишло при трите прислужници. Разказало им някаква лъжа, навярно нещо от рода на това, че много боготвори принцесата и ще заплати каквато и да е цена за нещо, което тя е докоснала. Помолило в замяна на дрънкулките да му сторят дребна услуга. Да подменят перцата на короната на Нефритовата перла с неговите и да му ги дадат.

— Не вярвам да са могли да направят такова нещо! — каза възмутено Лотосовия облак.

— А момичетата знаели ли са, че перцата на короната са вълшебни? — попита Ключовия заек.

— Заекът засяга един много важен въпрос — рече одобрително Господаря Ли. — Прислужниците въобще си нямали представа, че тези перца принадлежат на Царя на птиците. А и да не забравяме, че това е станало преди повече от хиляда години, когато перата са се използвали за украсата на всякакви шапки, не само на корони. Какво страшно можело да има в това да заменят старата украса с нова? Пък и дрънкулките били наистина прекрасни. Прислужниците все пак съобразили да поставят едно условие. Накарали вехтошаря да се закълне, че ако принцесата по една или друга причина поиска старите си перца, той ще им ги върне и ще си прибере дрънкулките. Разбира се, той веднага се заклел. Една след друга те дошли при него с перцата, една след друга си получили дрънкулките, една след друга били прободени право в сърцето от гнусното човече.

— Клетите девойки! — изхълца Лотосовия облак. — Клетите неверни прислужници!

— Клетата Принцеса на птиците — добави Господаря Ли. — Предполагам, че гнусното човече е извършило престъпленията си на седмия ден от седмата луна, за да не могат на Небесата да се усетят. Нефритовата перла трябвало да се завърне при съпруга си, така че извикала птиците на Китай. Птиците обаче вече не могли да я чуят, тъй като не притежавала перцата. Клетата малка принцеса! Представям си как е призовавала птиците, как се е тревожила от това, че не идват, как безпомощно се е озъртала и е отправяла взор към Небесата, където я очаквал божественият й съпруг. Как е изгубила всякаква надежда, след като изтекъл седмият ден от седмата луна. Нарушила обета си, така че била лишена от закрилата на Небесата. Колкото до останалото, за едно лукаво човече, предрешено като вехтошар, не представлявало никаква трудност да открадне корона от едно простодушие селско момиче.

— Трагедиите ме ужасяват! — завайка се Ключовия заек.

— Боя се, че най-страшното тепърва предстои — въздъхна Господаря Ли. — Гнусното човече се завърнало при Стареца от планината, който изрязал сърцето му. По този начин станало неуязвимо, а след като вече притежавало и короната, никога нямало да остарее. С течение на вековете купило много други тайни от Стареца от планината и могъществото му нараснало. А ти, драги ми Ключов заеко, го познаваш най-добре от всички ни, тъй като човечето сетне се превърнало в княз Чин и се наместило на трон, на който си седи и до ден-днешен, скрито зад златна маска.

Улових падащия Ковчежник в движение, а Лотосовия облак отиде да донесе благоуханни соли.

— Един и същ княз е властвал през всичките тези векове! — възкликна уплашено Заека, когато се съвзе.

— Само една молба имам към вас. Не ме принуждавайте да поглеждам лицето, скрито зад маската. То навярно е най-ужасното и страховито лице на света.

— Може и да не е — рече замислено Господаря Ли.

— Говорим за един много необичаен човек. Изгорил е всички книги в Китай и е избил милиони хора, за да премахне всякакъв спомен за Принцесата на птиците. Защо му е било необходимо да върши това, след като тя вече е била лишена от покровителството на Небесата? Всички тези хора са били избити безпричинно. Сетне си построил замък с тридесет и шест императорски спални, за да затрудни евентуалните убийци. Убийците обаче не биха могли да му сторят нищо, тъй като е неуязвим. Живее само заради парите, но с какво ги пази? С железни каси и с армии ли? Не. Пази ги е помощта на лабиринти и чудовища, сякаш излезли от страшните детски приказки. Чудовищата наистина са страховити, но не вършат никаква работа. Велики Буда, та всеки полуумен армейски сержант би могъл да измисли някаква по-добра защита!

— Смяташ ли, че е луд? — прошепна Лотосовия облак.

— О, ни най-малко — отвърна Господаря Ли. — Човечето така си устроило живота, че всеки, който евентуално би се опитал да посегне на него, трябвало да изтърпи премеждия като описваните в страшните приказки. Това е безсмислено, ако приемем, че човечето е било велик и могъщ владетел. То обаче става напълно логично, ако възприемеш човечето в истинската му същност — страхливо малко момченце, будещо се през нощта, треперещо от ужас при всеки шум и съзиращо чудовища във всяка сянка. Момченцето пораснало, но в никакъв случай не възмъжало. Мислите за смъртта така го плашели, че било готово да извърши каквото и да е престъпление, и дори да изгуби сърнето си, само и само да стон далеч от Великото колело на преображенията. За княз Чин трябва да се каже и още едно нещо, което е може би най-странното от всички.

Ли Као бръкна в пояса си и извади скъпоценните камъни, които бях взел заедно с ковчежето — диамант, рубин, бисер и изумруд. Постави ги върху масата.

— Погледни това, Заеко — каза той. — Говорехме за едно малко момченце, живеещо само заради парите, и то те държи на служба като свой съветник. Принуден си да налагаш глоби от негово име, да прибираш неговия дял от всяка сделка, да го придружаваш в данъчните му походи и да определяш кое село колко му дължи. Принуждава те всяка вечер да стоиш в съкровищницата му и да броиш плячката му с точност до грош. Тайнственият княз Чин, който живее само заради царите, така си е уредил живота, че неговият ковчежник прекарва много повече време при тях от самия него. Това не ти ли се вижда странно?

— Лотосовия облак е права. Луд е — намесих се аз убедено.

— Там е работата, че не е — отвърна Господаря Ли. — Видиш ли, всичко би застанало на мястото си — и парите, и чудовищата, и останалите капани, взети от страшните приказки, и отсъствието на разумни предпазни мерки, и смехотворните излишни предпазни мерки, стига да знаеш какво лице е необходимо да се скрие зад маската. Представи си например, че зад ужасната маска на разярен тигър…

Господаря Ли се приведе напред. Гласът му хипнотизираше. Очите му бяха станали студени като на кобра. — …се крие лицето на уплашен заек — прошепна. Ли Као междувременно вече ми беше дал знак с очи да се приготвя за скок и ми бе останало да разбера само в каква посока. Проснах Ключовия заек на земята, а ръцете на Ли Као бързо изхлузиха от врата му верижка с ключ и я захвърлиха над главата му. Веднъж вече се бяхме омотавали в тази верижка, на чийто край имаше ключ с формата на цвете с шестнадесет малки шипа. Ли Као измъкна златното ковчеже изпод наметалото си. Ковчеже, в което се намираше сърцето на княз Чин и със секретна ключалка, оформена също като цвете с шестнадесет малки процепа. Всеки зъб на ключа трябваше да влезе в съответния процеп и при това да се упражни точно премерен натиск. Челото на Ли Као се смръщи от напрежение, докато се опитваше да улучи точната позиция на ключа.

Лотосовия облак, която дотогава възприемахме като спокойна жена, пищеше ужасено, а кучетата на двора се скъсваха от лай. Нещо ме повдигна от пода и установих, че съм се озовал на гърба на свирен ревящ тигър.

Намирах се в чудесна позиция. Бях обвил с ръце врата на тигъра и захапах с все сила козината му. Започнахме да се мятаме из стаята, докато Господаря Ли продължаваше да се бори с ключалката. Ако днес съм жив, то е благодарение на факта, че княз Чин безспорно се оказа най-глупавият от всички ученици на Стареца от планината. Когато установи, че във вид на тигър не може да ме отърси от себе си, превърна се последователно в змия, в дива свиня и в огромен паяк. През цялото време се молех на ум на Великия господар на нефрита да не позволи в мозъка на този идиот да проникне представата за скорпион — вече едва ли не виждах как ме нанизва върху отровната си опашка като дребно насекомо. „Изчисти мозъка му от всякакви мисли за бодливи прасета, кактуси, подвижни пясъци и месоядни растения“, продължих да се моля. Не знам дали Великия господар ме чу, но князът в момента определено не можеше да чете мислите ми, защото любезно се превърна в крокодил. За нещастие, удари с опашка Ли Као, който вследствие на това полетя под една тежка маса, а тя пък падна върху му и го затисна. Ковчежето и ключът хвръкнаха нейде встрани. Наложи ми се да изплюя огромно количество тигрова козина, глиганска четина, паякови косми и крокодилови люспи, за да успея да кажа нещо.

— Лотосов облак, отвори ковчежето! — изкрещях. Княз Чин тогава се превърна в огромна маймуна.

Продължихме да се търкаляме из стаята докато Лотосовия облак, изгубила ума и дума, бавно присегна към изтърколилото се до нозете й ковчеже. Князът се превърна в скала. Паднахме на пода и огромната й маса бавно се изтърколи върху мен. Докато си поемах дъх върху скалата се появиха розовите очички на Ключовия заек. Разтвориха се и заешки устни, над който изникна дълъг треперещ нос.

— Аз мога да стана и по-тежък — изкикоти се князът. — Все по-тежък и по-тежък.

Останах почти без дихание и усетих как ребрата ми започнаха да пращят. Успях да видя как Ли Као се опитва да се измъкне изпод тежката маса докато Лотосовия облак трескаво наместваше ключа в ключалката. От напрежение бе захапала върха на езика си и приличаше на малко момиченце, което се учи да вдява конец в игла. Розовите очички над мен се изпълниха с блясък и разбрах, че княз Чин от ужас се доближава до ръба на безумието, както неведнъж му се бе случвало и по-рано.

— Ще окача теб и стареца в една клетка до леглото си — прошепна тон. — Скъпите ми приятели шан-сяо ще разкъсат месата ви със своите клюнове и нокти, сетне плътта ви ще зарасне и заздравее, но те отново ще я разкъсат с клюнове и нокти. Вашите писъци ще ме приспиват и това ще продължи цяла вечност.

Вече не можех да дишам. Стаята започна да плува пред очите ми и чух туптенето на своето сърце. Тежестта на скалата започна да става непоносима.

Лотосовия облак изпищя. Писъкът й бе така пронизителен, че от него една порцеланова ваза се разпадна на парчета. Отвореното ковчеже падна на пода и от него се изтърколи гнусно туптящо сърце.

Скалата за миг се превърна в Ключовия заек, който веднага присегна към сърцето си. Успях да го хвана за глезените с последните остатъци от силите си и той започна да скимти жаловито, когато се повлякохме по пода. Ръката на Заека присегна към сърцето, докато Лотосовия облак го наблюдаваше с широко разтворени от ужас очи. Сетне това прекрасно момиче присегна, взе лигавия предмет, търкалящ се до нозете й, и го изхвърли навън също като млада селянка, отърваваща се от нещо неприятно. Сърцето полетя през прозореца и падна в градината. Полуделите кучета се нахвърлиха върху сърцето на стопанина си.

Ключовия заек бе застинал на мястото си. След това бавно се извърна към жена си и със странен жест, изпълнен с обич, протегна ръка към нея. Устните му се разтвориха и се опита да каже нещо. Така и не разбрах какво, защото плътта върху лицето на тиранина, който бе дал името си на Китай, се свлече, и под него лъсна бял череп. След миг и костите на княза, смазани под тежестта на изминалите столетия, се превърнаха в прах, внезапно опустялата му дреха бавно се свлече на земята и застина там.

Успях да допълзя до Ли Као и да го измъкна изпод масата. С усилия се изправи и веднага посегна към каната с вино.

— Царете на Яма отдавна са чакали този момент. Предполагам, че княз Чин в момента се радва на най-сърдечно посрещане в предверието на Ада — рече той и си пое въздух.

След това Господаря Ли ми подаде каната. Отпих от нея и предложих виното на Лотосовия облак, която го излочи на големи глътки, също като войник. Ужасът в очите й бе отстъпил място на удивлението. Господаря Ли отиде до дрехата, наведе се и бръкна в нея. След миг в дясната му ръка се появи малка златна коронка.

— Всъщност, има ли по-подходящо място за укриване на големи съкровища от дупката, където някога е било сърцето ти? — попита.

Повдигна и лявата си ръка и изкрещях от радост, тъй като усетих невероятно силна миризма на женшен. Бе толкова силна, че изведнъж се съвзех.

— Господарю Ли, задачата ни е изпълнена! — извиках.

— Не съвсем — предупреди ме тон. — Това наистина е сърцето на Великия корен на силата, но то е също и Царицата на женшена. Нейно Величество никога не трябва да бъде насилвана. Ако е решила да помогне на децата на Ку Фу, ще трябва да стори това по собствена воля. Нека помолим кръщелницата и да и предаде нашата молба.

Господаря Ли притисна длани и направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.

— Имам предвид Ваше Височество. Принцесата на птиците — каза.

Очите на Лотосовия облак се разтвориха от почуда, но не чак толкова, колкото моите.

— Господарю Ли, ти се шегуваш! — прошепнах.

— Никога не съм бил толкова сериозен в живота си — отвърна ми.

— Аз да съм принцеса? С дебелите си крака и плоското си лице? — възкликна Лотосовия облак. Чувството й за справедливост очевидно бе накърнено и тя се възмути. — Та нали Звездния пастир се влюбил в най-хубавото момиче на света?

— Хубостта е литературно понятие — махна небрежно с ръка Ли Као. — Красотата сама по себе си е нещо смехотворно надценено, и ако на Звездния пастир му бе трябвала красавица, могъл е да си избере една от множеството млади богини на Небесата. Звездния пастир е бил достатъчно разумен, за да обикне селско момиче, чиито очи са изпълнени с цялата надежда, радост и почуда на света, и чиято усмивка може да събори вол от петдесет стъпки. Попитай за това нашия Вол — рече Ли Као и смигна. — Воле, напомни ми да изменя знака върху табелата пред дома си. Окото ще трябва да бъде на девет десети затворено. Трябваше да съобразя, че Лотосовия облак е безсмъртна още в момента, когато Скъперника Шен реагира спрямо нея по същия начин, по който и ти. Лотосовия облак тропна с крак.

— Отказвам да вярвам във всички тези глупости.

— Нищо чудно. Княз Чин те е отвел при Стареца, от планината, който те е лишил от памет — каза убедено Господаря Ли.

Отиде до масата, седна и постави до каната с вино малката коронка и Великия корен на силата. След това бръкна в пояса си и извади оттам трите перца, които сами се наместиха на мястото си веднага, след като докоснаха короната.

— Това, дето казват, че хората умират подобно на дърветата, отгоре надолу, е вярно — въздъхна Господаря Ли. — Ако клетият ми мозък не бе заприличал на дърво, разядено от малки зелени червеи, щях веднага да оценя по достойнство факта, че Скъперника Шен не ревнуваше от Вол Номер Десет, а Вол Номер Десет не ревнуваше от Скъперника Шен. Нито един от любовниците на Лотосовия облак никога не е изпитвал ревност към другия. Това не би било човешко, ако ставаше дума за любов, но е много човешко, когато говорим за боготворене. Човек никога не ревнува братята си по вяра, а хората с чисти сърца винаги ще разпознаят една богиня. Веднъж вече казах, че Вола е чистосърдечен, а и сърцето на Скъперника Шен беше наистина златно, независимо от отблъскващата му външност. Нямам никакво съмнение в това, че и останалите й любовници са били достойни люде. Навярно именно поради същата причина самият аз не успях да разпозная младата богиня в тази дама.

Изправи се и отново направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.

— Може би причината е в това, че имам лек недостатък на характера — каза Господаря Ли.

Седна, напълни две чаши вино и ни ги подаде. След това взе един от скъпоценните камъни, които бе показал на Ключовия заек.

— Бях толкова глупав, че успях да забележа очевидното едва след като открих това — рече тъжно той. — Това е един много рядък вид бисер, катранено черен, с малко петънце във формата на звезда. Лотосов облак, преди време дадох този бисер на Вола, който го хвърли в краката ти. Следващия път го видях в потънал град, където лежеше редом до ковчежето със сърцето на княза. Скъпо момиче, знаех много добре, че забравяш бисерите и нефрита десет минути, след като ти ги дарят, но никога не се бях замислял за но-нататъшната съдба на даренията.

Извърна се към търкалящата се на пода смачкана дреха и замислено я огледа.

— Княз Чин бе невероятно тъп, но в един единствен случаи показа истинска съобразителност — рече Господаря Ли. — След като е отнел паметта на Принцесата на птиците. Стареца от планината почти сигурно е предложил на княза да я превърне в дъждовна капка или розов лист, за да не могат никога да я открият. Князът обаче е имал друго нещо на ум. Човек като него, живеещ само заради парите, е преценил съвсем правилно, че в човешкия си вид Нефритовата перла би могла да бъде много по-доходна от хиляда златни мини. Видиш ли, в природата на хората е да почитат една богиня и да й носят приношения, а в природата на богините е да ги приемат. В случая нито мъжете са развратници, нито богинята е с леко поведение. И хората, и боговете просто играят ролите, отредени им от началото на времето. Убеден съм, че Лотосовия облак е събрала повече перли и нефрит, отколкото цялото войнство на княз Чин по време на своите походи. Цялото това богатство е било прибрано в съкровищници, пазени от чудовища.

Студени тръпки преминаха по гърба ми и измих чашата си на един дъх. Лотосовия облак вдигна своята чаша, но ръката й застина във въздуха.

— Все още не мога да повярвам — прошепна тя.

— Обзалагам се, че и на княза му е било трудно да повярва — каза Господаря Ли и се засмя. Смехът му бе силен, гърлен и щастлив. — Има нещо невероятно комично във факта, че най-алчният човек на света е поробил най-безкористната богиня в човешката история — той изтри сълзите от очите си. — Воле, князът навярно е получил язва, след като е открил слабото място на Лотосовия облак. Помисли си за това. Помисли си внимателно за перлите и нефрита, защото тази мисъл ще ти помогне по-лесно да свършиш една неприятна работа.

Отново напълни чашата ми, докато аз започнах да размишлявам за бисерите и нефрита. Умът ми въобще не пожела да заработи, но от глъбините му се надигна нещо, което се опита да си пробие път нагоре. Отказах се от всякакви собствени мисловни усилия и реших просто да не му преча. Стиснах плътно очи и се оказах изведнъж в странен свят, изпълнен с млечнобяло сияние. В който едно тринадесетгодишно момиче ме гледаше сериозно.

— Знаех, че ще се влюбиш в Лотосовия облак още е мига, когато се хванахме за ръце и изпяхме заедно песента на сираците — каза ми тихо Мишката. — Воле, трябва да направиш всичко възможно, за да успееш да докоснеш царицата преди да са стигнали в броенето до четиридесет и девет — сетне образът на Мишката започна да избледнява. — Нима хиляди години не са достатъчни? — понита ме тихо. — Птиците трябва да полетят… да полетят… да полетят…

Образът изчезна и съобразих, че светът ми се бе сторил бял, защото в унеса си се бях оказал във вътрешността на перла. Внезапно си дадох сметка какво означава тя.

Отворих очи и видях, че Ли Као ме наблюдава със строг, но изпълнен с доброта поглед.

— Вол Номер Десет, след малко нощната стража ще удари три пъти по гонга и седмият ден от седмата луна ще дойде и ще отмине — каза той тихо. — Звездният пастир за хиляден път ще надникне откъм Великата река, и пак за хиляден път ще види едно празно небе и ще пролее горчиви сълзи. Ще плаче цяла вечност и ще мисли над думите на Владетеля на небесата, че шансът на Принцесата да се завърне на звездите е едно на десет хиляди милиарда трилиона. Е, току-виж пък се намерил някой, който да накара Небесния счетоводител да получи удар.

Господаря Ли ми подаде короната примигах през сълзи и я взех. Лотосовия облак уплашено отстъпи, тъй като не познаваше друг живот освен сегашния.

— Не го прави — прошепна. — Обичам те и ти ме обичаш. Все ще можем да открием един пустинен остров и да живеем там щастливо до края на вечността.

— Точно в това е цялата работа — изхълцах. — Краят на вечността е много далеч.

— Страх ме е — каза отчаяно Лотосовия облак. — Не искам да се превърна в нещо, което не познавам.

— Искаш го — казах и тъжно. — Лотосов облак, диамантите те караха да се прозяваш. Изумрудите предизвикваха у теб скука. Дадох ти ковчеже с жълтици, а ти го подари на първия човек, който ти го поиска. Никога не си искала да си купиш нова рокля и не знаеш как трябва да се държиш с един слуга. Всичко обаче се изменяше, когато ти носех перли и нефрит. Очите ти излъчваха надежда и почуда, цялото ти тяло се изпълваше С копнеж и желание и ти присягаше с треперещи ръце не към перлите и нефрита, а към самата себе си.

Сърцето ми се късаше от мъка, когато я притиснах в ъгъла на стаята.

— Перли и нефрит — повторих. — Името на Принцесата на птиците бе Нефритовата перла.

След това присегнах и положих малката златна коронка на главата на жената, която обичах.