Метаданни
Данни
- Серия
- Историите на Господаря Ли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bridge of Birds, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Стефанова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Алтернативна история
- Историческо криминале
- Историческо фентъзи
- Криминална литература
- Митологично фентъзи
- Приключенска литература
- Фентъзи
- Хумористично и пародийно фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Манол Глишев)
9.
Кратка интерлюдия за убийство
Веднага след като раните ми позараснаха Господаря Ли предложи да се разходя още веднъж из парка в компанията на Припадащата дева като той й баща й имат грижата да ни придружат. Заедно с Хо доста се изненадахме, когато той ми поведе към познатата пътека, стария кладенец и зазиданата врата. Припадащата дева бе в добра форма.
— Любимите ми цветя! Рози! — изписка тя н посочи няколко петунии.
Гласът на Господаря Ли бе сладък и приятен като ТОПЪЛ мел.
— Прекрасни рози, наистина — съгласи се. — Както обаче изискано се изрази Чан Чу, жените са единствените цветя, които могат да говорят.
Припадащата дева реагира на тези думи с уж скромна глуповата усмивка.
— Стой! — извика внезапно Господаря Ли, — Застани точно тук, като изящните ти крачета опрат точно до този знак на пътеката. Ето, тук си чудесно осветена и красотата ти никога не е изглеждала по-завладяваща.
Припадащата лева кокетно се съгласи да позира по искания начин.
— Виждам самото съвършенство — рече щастливо Господаря Ли. — Прекрасна дама на прекрасен фон Човек трудно би могъл да повярва, че на такова едно спокойно място се е разиграла трагедия. При все това дочух, че тук някой бил заключил една врата и скрил ключа вследствие на което един красив млад човек и момичето, което го обичало, са загубили живота си.
— Един глупав войник и една повлекана — поясни с леден глас Припадащата дева.
Баща и се намръщи, но Ли Као донякъде се съгласи с нея.
— Дали е била повлекана, не знам, но войникът наистина ще да е бил глупав — каза той замислено. — Бил е удостоен с честта да се ожени за теб, о. Лице на съвършенството, но е предпочел да се свърже с една танцьорка от долно потекло. Та дори и е подарил скъпо нефритово украшение, което по право се е падало на теб. Усетих, не зад сияйната усмивка на Ли Као започва да прозира някаква заплаха.
— Предполагам, че тогава за пръв път в живота ти е било отказано нещо, което си пожелала — каза Господаря Ли. — Знаеш ли, видя МИ се малко странно това, че на шията на Сияйната звезда не са открили украшението, подарено и от капитана, когато са измъкнали безжизненото и тяло от водата. Ако е искала да намери гроба си в нея, едва ли е щяла да си стори труда да го свали, преди тя да я погълне. А е възможно и тогава въобще да не е търсела гроба си. Възможно е някои да е наел няколко убийци, за да заключат една врата, да откраднат ключа и да убият една танцьорка.
Ръката му се стрелна и със светкавична бързина измъкна една верижка, висяща на шията на Припадащата дева, през главата и. На края на златната верижка висеше нефритово украшение, което той подхвърли в дланта си. С изненада си дадох сметка, че вече го бях виждал два пъти. Веднъж, между гърдите на Припадащата дева в каляската, вторият път — между гърдите на призрака на Сияйната звезда.
— Кажи ми, мило дете, винаги ли носиш това нещо до малкото си сърчице. — понита Господаря Ли, усмихвайки се по-любезно от всякога.
Окълвания Хо бе вперил в чудовищната си дъщеря поглед, изпълнен с ужас и погнуса. Предполагам, че и изражението на моето лице ще да е било същото. Припадащата дева реши, че е най-безопасно да се обърне към Ли као.
— Не вярвам да искате да намекнете, че…
— А, искам, искам.
— Не можете да подозирате, че аз…
— Отново грешиш.
— Тази невероятна глупост…
— Не е глупост.
Лицето на Припадащата дева първо почервеня, сетне побеля, после тя се улови за гърдите и изстена. — Вие ме убихте! — Подир това направи две крачки назад и шест наляво и изчезна от погледите ни.
Ли Као остана с поглед, втренчен в мястото, където тя изчезна.
— Някои строги критици може и да се съгласят с теб — каза той с нежен глас. След това се извърна към баща п — Хо, ги можеш да чуваш каквото си пожелаеш, но единственото, което аз чувам, е сврака, имитираща звуците на писък и плясък на вода.
Лицето на Окълвания Хо бе побеляло и ръцете му трепереха. Гласът му бе неуверен, но не си позволи да се пречупи.
— Малка хитруша — прошепна тон. — Сега имитира гласа на човек, викаш за помощ.
Ли Као и Окълвания Хо си стиснаха ръцете н тръгнаха по пътеката. Аз, все още неотърсил се от шока, го последвах.
— Изключително талантлива сврака — о, забеляза Господаря Ли. — Просто се чудя как съумява да възпроизведе плясъка по водата и бълбуканията на човек, потъващ в дълбок кладенец.
— Светът е пълен с най-разнообразни дарования — прошепна Окълвания Хо. — Ти например притежаваш едно от тях.
— Имам малък недостатък на характера — отвърна скромно Господаря Ли.
Когато се завърнахме на същото място след час вече бе тихо и реших, че даровитата сврака ни е напуснала.
— Според мен ще е най-добре да изтрия този знак от пътеката — каза Господаря Ли. — В противен случай току-виж някой започне да умува защо той е разположен точно на две стъпки отпред и шест вдясно от един стар кладенец, на който някой безотговорно е махнал капака. Готови ли сте.
— Готов съм — казах.
— Готов съм — отвърна Окълвания Хо. Втурнахме се към дома с развяващи се дрехи, като скубехме косите си.
— Ужас! — крещяхме с все сила. — Ужас! Ужас! Ужас! Клетата Припадаща дева падна в един кладенец.
Към Ли Као и към мен се отнесоха с известна подозрителност, но тъй като през цялото време бяхме в компанията на родния баща на момичето никой не се усъмни, че е станало наистина нещастен случай.