Робърт Дохърти
Граалът (25)

24.

Марс

Първият конвой от роботи достигна високото четири километра подножие на планината Олимп. Без да спират, те започнаха да проправят път през скалистата почва на планината. Върхът на вулкана се издигаше високо над тях, очертавайки се рязко на фона на червеникавото небе.

Останалите роботи в Сидония продължаваха да разглобяват останките на черната мрежа и да ги товарят върху транспортьори, които се насочваха право към планината Олимп.

Китай

Двестата аирлианци бяха подредени в две редици между черните цилиндри и изхода. Всеки от тях стискаше копие в шестопръстата си ръка.

Артад попита нещо Чанг на същия напевен език, с който холограмата в тунела посрещаше посетителите. Китаецът отвърна. Без да обръща внимание на хибридите между хора и аирлианци, Артад напусна погребалната зала и се отправи към стража-компютър, а строените аирлианци го последваха. Накрая в залата останаха само Лексина, Коридан и Елек. Те се надигнаха неохотно и тръгнаха след останалите, свели глави като деца, които възрастните не забелязват.

Тихият океан

Двата самолетоносача „Вашингтон“ и „Стенис“ плаваха успоредно към Великденския остров. В центъра на следващата ги флотилия бе разположен „Джар Вайкинг“, а около него се бяха подредили останалите кораби от Оперативни групи 78 и 79. Всички до един бяха под контрола на стража от Великденския остров.

Зона 51

Скакалецът се спусна безшумно върху площадката на хангара, където вече се беше събрала малка група смълчани посрещачи. Майор Куин, Че Лу, Лари Кинсейд и професор Муалама стояха безмълвно, докато Търкот и Яков сваляха тялото на Дънкан от скакалеца и го полагаха върху приготвената количка.

— Наистина съжалявам — проговори Че Лу и хвана ръката на Търкот.

Той само кимна, нямаше какво да каже. Яков се надвеси над Куин и го попита нещо. Майорът му прошепна нещо в отговор.

— Аз ще я отведа в моргата — заяви Яков. Побутна количката към вратите на хангара.

— Не я докосвай — внезапно Търкот му препречи пътя.

Муалама застана между тях.

— Оставете на мен да се погрижа — предложи той.

— Не и ти — завъртя глава Търкот. — Лари, направи го.

Кинсейд кимна и хвана дръжките на количката.

Търкот се остави на Че Лу да го поведе към асансьора, другите ги последваха. Вървяха мълчаливо. Едва когато влязоха в залата, майор Куин си позволи да наруши тишината.

— Проследихме скакалеца на Сянката на Аспасия. Насочва се право към Великденския остров. Сега…

Търкот махна вяло с ръка.

— Не желая да слушам.

— Но, сър… — майор Куин млъкна, когато и Че Лу поклати отрицателно глава. Тя хвана отново Търкот за ръката и го отведе в съседната стая.

— Приятелю — подхвана старата професорка, но телефонът зазвъня. Тя не му обърна внимание. — Скъпи приятелю, зная как се чувстваш… — Телефонът продължаваше да звъни настойчиво. Най-накрая Че Лу го вдигна неохотно. Търкот използва възможността и се излегна на една койка, притворил очи. Не можеше да прогони видението на издъхващата Лиза.

Спомни си първия път, когато я видя на международното летище „Дълес“. Тогава тя го посрещна там, преди да пристигне в Зона 51. Спомни си и онзи незабравим миг в къщата й в Колорадо, когато двамата се любуваха на изгрева. А сега трябваше да каже на сина й, че е мъртва.

— Майк… — Че Лу го дърпаше за ръката. — Майк!

Търкот отвори очи и я погледна въпросително.

— Ела с мен. Случило се е нещо важно.

Той затвори очи.

— Не ме интересува какво е направил Сянката на Аспасия. Нито какво става на Великденския остров, на Марс или където и да било.

— Моля те.

Търкот се обърна с гръб към нея.

— Престани! — гласът на Че Лу го удари като камшик. — Не си чак толкова важен.

Думите й попаднаха в целта. Търкот спусна крака на пода.

— Е, добре. Какво има?

— Ела с мен.

Търкот се подчини. Излязоха в коридора и стигнаха асансьора. Докато се изкачваха, Търкот се сети за асансьора в планината Синай. Какво щеше да стане, ако вместо нагоре, бяха поели надолу? Ако той пръв се бе озовал в хангара със скакалеца? Дали би могъл да спре Сянката на Аспасия? Да спаси Лиза? Да им отнеме Граала? А може би трябваше да застреля Яков още като го видя да вдига оръжието.

Асансьорът спря. Че Лу излезе в големия хангар, подмина скакалците и пристъпи под яркото слънце на пустинята.

Търкот не се досещаше за целта, към която вървяха, докато не преминаха две люлеещи се врати, зад които ги посрещна мразовит въздух и остра миризма на антисептик. Насреща им изскочи едра фигура, която стисна Търкот в яките си ръце толкова силно, че той изстена от болка.

— Трябва да го видиш! — прогърмя гласът на Яков. — С очите си трябва да го видиш, приятелю! — Той завъртя Търкот.

Лиза Дънкан лежеше на аутопсионната маса.

Търкот се облещи, уверен, че халюцинира. Затвори очи и ги отвори, но сцената оставаше непроменена. Лиза беше облечена с дълга окървавена риза. Очите й бяха отворени. Тя завъртя глава към Търкот.

— Майк! — Протегна ръце към него. — Ела при мен.

Търкот се поколеба и това го учуди.

— Коя си ти?

Една дълбока бръчка разцепи челото й.

— Майк?

Професор Муалама наблюдаваше ставащото от дъното на дисекционната зала. Черните му очи не слизаха от лицето на Лиза Дънкан. От ухото му се стичаше тъмна струйка кръв.

— Коя си ти? — повтори Търкот, изключил за всичко, освен за жената пред него.

Лиза понечи да отвърне, но я прекъсна гласът на майор Куин:

— Скакалецът със Сянката на Аспасия и Граалът току-що е преминал щита около Великденския остров.