Робърт Дохърти
Граалът (24)

23.

В полет

Обратният полет до Зона 51 протече в пълно мълчание. Тялото на Дънкан беше положено на пода, покрито с одеяло. Яков седеше скръстил крака, с бутилка водка в скута.

Кивотът бе останал при Шерев. Търкот нямаше нито воля, нито желание да спори с израелците по този въпрос. Пък и можеше да ги разбере, имайки предвид жертвите, които бяха дали.

Яков. Руснакът седеше в другия край на скакалеца и избягваше погледа му.

Веднага щом пилотите се свестиха, те презаредиха скакалеца за обратния полет.

През пода на извънземния летателен съд Търкот виждаше океана. Намираха се някъде в Атлантика. Сянката на Аспасия бе успял да избяга с Граала. Накъде — скоро щяха да узнаят.

Засега не му оставаше друго освен да приеме фактите такива, каквито са.

— Приятелю… — подхвана Яков, но Търкот го прекъсна.

— Не искам да слушам нищо.

— Длъжен бях да опитам да го спра. И ти го знаеш.

— Извади шаха — рече неочаквано Търкот.

Яков извади малкия джобен шахмат.

— Отвори го и вземи една пешка — продължи Търкот.

Яков изпълни инструкциите му.

— Това си ти — каза Търкот. — И аз. И тя — той погледна тялото.

Далеч пред тях изплува бреговата линия на Щатите.

— Приключих с това — заяви Търкот. — Ти я извади от играта, сега и аз напускам тази битка.