Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Зона 51 (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Grail, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
rebu (2007)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

ИК „Бард“, 2001

ISBN: 954-585-296-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

6.

Околностите на Великденския остров

 

Придържайки се към теорията, че безшумното проникване е за предпочитане пред използването на сила, особено след като противникът бе успял да им отнеме такова мощно средство за унищожение като цял един самолетоносач от клас „Нимиц“, командирът на отряда „тюлени“ реши, че само двама от хората му трябва да се опитат да проникнат под щита, заобикалящ Великденския остров. А и без това „тюлените“ работеха по-ефикасно в малки групи, а отряд от двама бе най-малобройното оперативно звено.

Избраниците бяха младши лейтенантите Макгрю и Оливети. И двамата бяха отлични специалисти и притежаваха боен опит от операции в Гренада и от „Пустинна буря“.

Планираше се проникването да се осъществи на три стъпки. Първо, един хеликоптер „Чинук“ щеше да отнесе двамата и една надуваема лодка от борда на „Стенис“ до позиция на осем километра извън силовото поле. Хеликоптерът щеше да ги спусне близо до острова, откъдето с помощта на лодката щяха да се приближат максимално до невидимата стена. Тук щяха да изпуснат въздуха на лодката и да я приберат в раница, преди да се потопят и да потърсят отвора. След като преминат от другата страна, отново щяха да надуят лодката и да продължат към брега. На обратния път щяха да използват същия метод, а когато се отдалечат достатъчно, щяха да пратят сигнал до хеликоптера да ги прибере.

Двамата „тюлени“ бяха запознати с местонахождението на стража под Рапа Кару и разполагаха с точни карти на подземните тунели. Нищо повече не знаеха за онова, което става отвъд силовия щит.

Капитан Робинет им бе поставил две задачи: първо, да разузнаят какви ги върши противникът и най-вече — каква е съдбата на „Вашингтон“ и „Спрингфилд“, и след това — да спасят Кели Рейнолдс. След като получиха тези инструкции, Оливети и Макгрю се качиха на своя Чинук и отлетяха право към южния хоризонт.

 

 

Циан Лин, Китай

 

На десетки километри около черния щит, с диаметър в основата пет километра и височина два, имаше само изгорена, безжизнена земя. Драконът увисна във въздуха на петдесетина метра от щита. Вътре седеше Лексина, положила малка черна сфера в скута си. Върху повърхността на сферата бяха изрисувани шестоъгълници и всеки от тях светеше едва забележимо, обозначен от изписаните вътре старорунически символи. Лексина натисна последователно четири от знаците. Щитът внезапно изчезна, откривайки мрачния масив на Циан Лин, планината гробница.

Елек премести напред контролния лост и драконът се стрелна към хълма. Лексина отново плъзна пръсти по сферата и в склона пред тях се появи голям, кръгъл отвор. Преди да влязат в тунела, който се спускаше надолу към централното складово помещение, Лексина задейства отново силовия щит. Драконът се приземи на пода на голямата подземна кухина. От търбуха му се разгъна малка рампа и по нея слезе Лексина, стиснала Копието на съдбата, а след нея вървяха Елек, Коридан и Гергор.

Черни метални подпори се извиваха под тавана на голямата кухина, наоколо бяха разхвърляни различни по големина контейнери, един от които доскоро съдържаше дракона, а в друг, също отворен, имаше голям, въртящ се цилиндър, който генерираше силовото поле.

Лексина подмина двата отворени контейнера и се насочи към една врата, зад която започваше широк тунел, а другите членове на Онези, които чакат я последваха. Когато стигнаха едно разклонение в три посоки, Лексина сви надясно и започна да се спуска надолу.

Тя спря внезапно, когато тунелът на двайсетина метра отпред се озари от мътновато, червеникаво сияние. Сиянието постоянно се менеше, приемайки накрая някаква призрачна, човекоподобна форма. Лексина коленичи, а останалите последваха примера й, без да откъсват очи от странното видение, чиито ръце и крака бяха по-дълги от човешките, тялото бе скъсено, а главата — покрита с червеникава коса. Рубиненочервените очи гледаха втренчено право в Лексина.

Фигурата повдигна дясната си ръка с разтворена напред длан и заговори с нисък, дълбок глас на приятен, музикален език. Обръщението продължи около минута, след което видението бавно се стопи.

Лексина постави калъфа пред себе си и го отвори. Тя извади отвътре Копието на съдбата и го вдигна, като го държеше за късата дръжка под самото острие. След това се изправи, насочила острието напред, и тръгна колебливо навътре в тунела. След няколко крачки спря, заслепена от внезапно проблясване.

Тя премигна, нагаждайки котешките си очи към червения сноп светлина, който извираше от едната стена и се губеше в насрещната, точно под върха на острието. Лексина внимателно свали върха, докато копието пресече лъча. Подобно на многостенен кристал, металното острие разпръсна в продължение на няколко секунди светлината във всички посоки из тунела, след това червеният лъч изчезна.

Лексина пристъпи още няколко крачки, озова се в пространството отвъд лъча, след това даде знак на останалите да я последват. Държеше острието пред себе си, тъй като не беше сигурна дали по-нататък няма да се натъкне и на други смъртоносни капани. Също като войници, които пресичат минно поле, проправяйки си път с детектор, малката група се спускаше надолу през главния тунел, който водеше към най-долното ниво на Циан Лин.

 

 

Зона 51

 

— Силбъри Хил е най-големият вдигнат от човека землист хълм в Европа — докладва Куин, който вече бе раздал снимки на присъстващите. — Висок е над четирийсет метра и покрива площ от пет акра.

— Не ти ли напомня за нещо друго? — обърна се Търкот към Че Лу.

— За Циан Лин — кимна тя. — Аирлианците предпочитат да крият базите си под земята.

Куин наведе глава в знак на съгласие.

— Никой не знае защо и как е бил построен Силбъри. Според легендата съществува там откакто свят светува. Местните хора го избягват, дори в наше време.

— Наблюдателите са завзели няколко стари аирлиански поста — съобщи Муалама. — Също като Водачите и Онези, които чакат. Сигурен съм, че Силбъри е само умалена версия на Циан Лин.

— Е, добре — реши Търкот. — Отиваме там!

— Приятелю… — подхвана Яков с глас, в който се долавяше нещо.

— Какво?

— Какво смяташ да правим?

— Ще си набавим пръстен на Наблюдател, за да можем да спасим Дънкан.

— Защо? — повдигна вежди Яков.

— Защо ли? — повтори Търкот, който не беше сигурен, че е чул правилно. Изведнъж лицето му се обагри в алено и той стисна юмруци. — Няма да я изоставим. Ние сме група и никой…

— Но, скъпи приятелю — прекъсна го Яков, вдигнал помирително ръце. — Послушай ме за момент. Когато бяхме в Москва, действията ми се ръководеха оттук — той си посочи сърцето — и видя какво стана. Повярвах на Катенка и тя ни предаде. — Търкот не беше забравил случая в московските подземия, когато приятелката на Яков бе извадила оръжие срещу тях.

— Да не искаш да кажеш… — поде той, но руснакът отново го прекъсна.

— Не казвам нищо за доктор Дънкан. Това, което ме безпокои, е много по-мащабно. И двете страни в тази война на извънземни се опитват да ни унищожат. Ето какво не ми дава покой. Какво общо има между Гиза и Великденския остров? Или Циан Лин, или „Мисията“? Там ли водят всички нишки? Нямаме представа къде се намира „Мисията“, а всички си даваме сметка колко е опасна.

Търкот го гледаше объркано. Мислите му бяха погълнати изцяло от предстоящата операция и просто не можеше да схване накъде бие руснакът. Яков изглежда се досети, защото се надигна и седна до него.

— Допуснахме много грешки. Аз допуснах много грешки. Една от тях бе, че повярвах на Катенка. Но имаше и други. Нека се опитаме да не грешим повече. Съгласен ли си с мен?

— Да — прошепна Търкот, опитвайки се да потуши яростния пламък в гърдите си.

Яков кимна.

— Бавно и мъчително научаваме някои от истините, които се съдържат в ръкописа на Бъртън. Не забелязахме неща, които можеха да ни помогнат и по-рано. Трябваше да знаем за Наблюдателите. За „Мисията“. За Онези, които чакат. За Водачите. За всички, преди да ни заварят неподготвени. А това ни струваше скъпо и прескъпо. Спомни си загиналите в Южна Америка. Двете взривени американски совалки. Моите приятели от Четвърти отдел.

Яков посочи с палец през рамо към компютрите. Край един от тях бе седнал Муалама, вглъбен в разчитането на ръкописа.

— Посланието на Бъртън. За теб то е само възможност да спасим доктор Дънкан. Но за какво се говори всъщност в него?

— За Граала.

Яков кимна.

— Точно така. Мисля, че той е — както вие казвате — повратната точка в тази гражданска война. С други думи, нещо много, много важно. Може би самата война между аирлианците е избухнала заради него. Във всеки случай ръкописът е в състояние да ни даде известна представа за неговата важност.

— Какво е Граалът? — обърна се Търкот към Муалама. — Освен това, което знаем за него, имам предвид крал Артур, последната вечеря и прочее. Ако той наистина е толкова важен, може би държим в ръцете си всичко, което ни е нужно.

Муалама се наклони напред, за да може да вижда и двамата мъже.

— Граалът е стара легенда, която е възникнала на много места. Често тази легенда се свързва с историята за старозаветния кивот. Известно е, че по време на управлението на Ерусалим, рицарите тамплиери са знаели местонахождението на кивота. Легендите често водят към истината, но този път е дълъг и лъкатушещ. Така че Граалът може да е много неща. Или нищо.

— Бил е достатъчно важен, та Бъртън да посвети живота си на него — заяви Търкот. — Очевидно е означавал много и за Сянката на Аспасия, щом толкова много го е искал.

— Съгласен съм — рече Муалама. — Старите легенди са много объркани и подлежат на различни, дори противоречиви тълкувания. Някои наистина вярват, че старозаветният кивот и Граалът са едно и също нещо.

Забелязал обърканите изражения на Яков и Търкот, Муалама побърза да разясни:

— Кивотът всъщност не е ковчег. Също както Граалът не е само метална чаша или купа. Но каквото и да са те, не им пречи да са едно цяло. А може всяка от частите да изпълнява собствена функция. В края на краищата, хилядолетия наред цивилизованото човечество е благоговеело пред тези предмети. Някои от историите, които са се разказвали за тях, не са нищо повече от дезинформация. Прах в очите. Знаете ли като какво са ги описвали различни източници? — Той не дочака отговор. — Граалът например е бил смятан за небесен камък — нещо, което сега не ни изглежда толкова далеч от истината, нали? Разбира се, преди човечеството да узнае за присъствието на аирлианците на Земята, учените са го мислели за метеорит. Но може би той наистина е звезден камък, донесен тук от пришълците. Има дори една легенда, според която този камък е даден на човека по време на битката между Луцифер и християнската Света троица. Сторили са го ангели, които не застанали на нито една от двете страни. Според друга легенда, подобна на тази, Граалът е скъпоценен камък, паднал от короната на Луцифер, след като той въстанал срещу всемогъщия Господ Бог и бил сразен. Не забравяйте, че отначало Луцифер също е бил ангел. Бъртън го споменава в ръкописа си като име, дадено на Сянката на Аспасия. Ако се преместим напред в епохата на Христос, не можем да подминем, разбира се, легендата, че Граалът е чашата, от която Христос е пил по време на Тайната вечеря. Повечето хора вярват, че това е първото споменаване на Граала, но в действителност той съществува отпреди Христа. Има една юдейска легенда — среща се в Стария завет и е свързана донякъде с Граала — за два предмета, наречени тумин и урим. Това са топки от прозрачен материал, пълни с горяща вода. Предполага се, че са направени от огъня на слънцето. Та тези тумин и урим трябвало да бъдат заровени в една пещера заедно с кивота, или може би те самите са кивота, кой знае? От друга страна, не е изключено да става въпрос за съвсем различни предмети. Може би рубинената сфера, която открихте в Голямата цепнатина в Етиопия, е тъкмо една от тези прозрачни топки, пълни с горяща течност? Не бива да забравяме, че примитивните хора са описвали явленията според собствените си понятия.

Друг начин да се анализират преданията е като се проследят нюансите в езика, който е използван. Една от думите, използвани за Граала, е сангреал. Някои учени разделят тази дума на две — Сан Греал, което естествено означава Светият Граал. Но ако я разделим по-друг начин, ще се получи санг реал, което означава кралска кръв. — Муалама се засмя. — Тази теория не се радва на особена популярност в наши дни, тъй като подсказва идея, противна на християнството. Кралската кръв е потомството на Христос. Тези, които възприемат санг реал като истинско значение на Граала, всъщност твърдят, че Христос е имал дете от Мария Магдалена. Има такива, които вярват в съществуването на тайно общество, съхранило кръвното наследство на Христос до наши дни, и че потомците му са вземали важно участие в различни повратни исторически моменти.

— Шегуваш се, нали? — попита Търкот.

Макар че Муалама се усмихваше, гласът му остана сериозен.

— Не се шегувам. Просто ви разказвам някои от преданията и историите, свързани с Граала и кивота.

— Струва ми се, че кръвта наистина играе някаква роля във всичко това — вметна Яков. — Бъртън я споменава в ръкописа си, когато говори за вампирите. По време на изследванията ми в Четвърти отдел често попадах на разработки, свързани с човешката кръв. Говори се, че дълги години КГБ провеждал експерименти с кръв от различни източници, в които търсели определени щамове. Вече знаем, че нацистите са използвали кръв от един Водач, която инжектирали на някой от лидерите им — но с каква цел?

Търкот кимна.

— Дънкан вярваше, че Вернер фон Сеект е преживял толкова дълго само защото във вените му имаше останки от аирлианска кръв — дори след много години. — Той се обърна към Муалама. — Какво друго знаеш за Граала?

— Добре познати са келтските и артуриански легенди, свързани с него. Те обаче датират от времена преди появата на крал Артур. В едно келтско предание например се говори за Калдрон — или Граала от Оуен, даряващ неизчерпаеми познания на онези, които пият от него. Казано е също, че Калдрон може да връща живота. Има и друга легенда, в която Граалът се свърза с копието на римския легионер Лонгиний — копието, с което е бил прободен Христос на кръста.

— Вече знаем, че в тази легенда има зрънце истина — кимна Яков. — Копието на съдбата се оказа поредният аирлиански артефакт.

— Значи сте съгласни с ръкописа — че Граалът и кивотът са също аирлиански артефакти? — попита Търкот.

Муалама кимна.

— Да, при това много могъщи, след като са предизвикали гражданска война и са на път да я подновят.

— И каква е функцията им?

— Виж, за това все още нямам отговор. Но всички легенди от различни източници са единодушни по въпроса, че Граалът — както и да изглежда в действителност — дарява здраве, мъдрост и безсмъртие на онези, които го притежават.

Търкот се замисли.

— Но ако Граалът е в черния Сфинкс с Лиза, имаме повече от една причина, за да я измъкнем оттам.

— Да, приятелю — съгласи се Яков, — само исках да проверя дали разсъждаваш с главата си. Защото това означава, че не тя е най-важното нещо там, макар сърцето да ти говори друго. Ако се наложи, трябва да спасяваме първо Граала, а сетне нея. Съгласен ли си?

Търкот погледна втрещено Яков, преглътна и излъга:

— Съгласен съм.