Робърт Дохърти
Граалът (13)

12.

Зона 51

— Целта на нашата мисия е да проникнем в оперативната зона Акер-Гиза и да евакуираме доктор Дънкан и всички извънземни предмети, които открием там. Най-вече Граала. — Грейвс постави върха на показалката върху едно място от сателитната снимка на Близкия изток. — Тръгваме оттук в 0,50 ч. местно време със скакалец до едно израелско военно летище близо до Хазерим, на петнадесет километра западно от Беершаба. Там ще се прехвърлим на борда на МЦ-130.

Търкот следеше движението на показалката върху картата, докато Грейвс продължаваше инструктажа. Запознаването на групата с последователността на операцията и локализацията на оперативния район беше стандартна оперативна тактика. Търкот вярваше в спазването на тази тактика. Тя намаляваше възможностите за грешки и същевременно повишаваше увереността на членовете в крайния успех. На картата върхът на показалката вече наближаваше Синайския полуостров.

— Ще летим на ниска височина по протежението на Синай, докато стигнем Суецкия залив. На това място пилотите на МЦ-130 имат няколко възможни маршрута до целта и те ще трябва да изберат най-безопасния въз основа на данните от електронното разузнаване за активността на египетските ВВС в района. Всички маршрути завършват на едно и също място — в зоната за скок, която е над Нил, на два километра нагоре по течението над мястото, където се отделя подземната река, която тук е обозначена като маршрут Алфа.

Търкот вдигна ръка и Грейвс спря доклада.

— На два километра по-нагоре? Защо толкова далече?

— Разговарях по сателитната връзка с навигатора на нашия МЦ-130 — обясни Грейвс. — Той каза, че ако се отдалечим още малко на север, със сигурност ще бъдем засечени. Колкото по-близо сме до Кайро, толкова по-напечено става. Пилотите смятат, че разполагат със съвсем тесен коридор за проникване, който води до реката и веднага след като ни хвърлят, ще трябва да наберат рязко височина.

— Колко време ще ни е нужно, за да преодолеем двата километра нагоре по течението? — Търкот нямаше представа каква е подвижността на тактическите бойни скафандри в подобна среда.

— Няма да плуваме, сър — отвърна Грейвс. — Тактическите скафандри разполагат с монтажни скоби за реактивни системи. Използвали сме ги и друг път под вода в космическия тренажор. Основавайки се на този опит, смело мога да заявя, че ще са ни необходими не повече от десет минути.

Търкот долови напрежението в гласа на Грейвс. Знаеше, че като командир на операцията офицерът е премислил всичко до най-малки подробности, но винаги имаше и неизвестни величини. Тъкмо по тази причина Яков настояваше да позабавят темпото, да изчакат и останалата част от ръкописа на Бъртън, да съберат повече данни от разузнаването. За момент Търкот се поколеба дали да не отложи операцията с двайсет и четири часа. След това си спомни Лиза, затворена в капан някъде в недрата на платото, и разбра, че няма да има отлагане.

— Продължавайте инструктажа — нареди на водача на групата.

Като цяло оперативният инструктаж бе потискащо кратък. Имаше твърде много „в зависимост от ситуацията“, след като стигнат тунела. Толкова много, че дори Търкот трябваше да признае, че разполагат със съвсем оскъдни данни от разузнаването. Евакуирането също висеше на косъм, след като не бе предвиден резервен вариант, в случай че се разминат с вертолетите.

Компенсация за липсата на достатъчно данни бяха единствено техните тактически бойни скафандри. Дънкан му бе казала, че за конструирането на костюмите са били похарчени четири милиарда долара и са отишли петнадесет години. Бе му признала също така, че Зона 51 и „Меджик-12“ са съпричастни към тази разработка, което означаваше, че е използвана извънземна технология.

Инструктажът приключи и Грейвс очакваше въпроси.

Търкот имаше само един.

— Всичко ясно ли е?

— Да, сър.

— Добре. Да се заемем с екипировката. — Той забеляза, че Яков бе влязъл в стаята едва в заключителната част на инструктажа. Руснакът се надвеси над него.

— Професорът е превел още една част от ръкописа.

— Колко голяма?

— Цяла глава.

— Има ли нещо важно?

— Още не знаем кое е важно и кое — не.

Търкот се протегна, усещаше умора след напрегнатото обсъждане на операцията, при което трябваше да се запомнят маршрутите за полета, местата за събиране при спешна евакуация, кодовите названия, позивни, радиочестоти — всички детайли, необходими за успеха на предстоящата мисия.

Нямаше как, той се подчини на неизбежното и стана да последва Яков към асансьора. Спускането премина в мълчание, всеки от двамата бе отдаден на нелеките си мисли. Яков нямаше да дойде с тях, въпреки че бе настоявал. Беше твърде едър, за да се побере в някой от скафандрите. Освен това Търкот искаше да го задържи тук, в Зона 51, за да контролира нещата.

Че Лу се бе свила на седалката и Търкот си помисли, че не е ставала оттам, макар да знаеше, че бе работила с Куин върху оставените от Нейбингър координати. Предполагаше, че не е открила нищо интересно, щом не му бе казала досега.

Муалама стоеше до компютъра. Още щом влязоха, им посочи екрана и новата глава, която бе изписана там.

РЪКОПИСЪТ НА БЪРТЪН: ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

След толкова много години бездействие на „Мисията“ и Онези, които чакат, разрушаването на базата край Нгоро-нгоро предизвикало взрив от активност на двете страни.

Първо — Египет. Вероятно страхувайки се от ответен удар, „Мисията“ наредила на всички свои Водачи да го напуснат, което съвпаднало с края на епохата на фараоните.

Дългата ръка на „Мисията“ обаче продължавала да се усеща, защото било възобновено осъществяването на планове за строеж на Акерското плато, начертани още преди шест хиляди години от Изида и Озирис. Фараоните построили масивни пирамиди, които и до ден днешен могат да се видят на платото. Предназначението на тези гигантски постройки по онова време останало в тайна за Наблюдателите, макар някои да предполагали, че в тях са скрити входовете към подземни тайници. След като ги построили, облицовали ги с бял варовик, който позволявал да се виждат от много километри разстояние.

— Нейбингър ни каза какво е предназначението на пирамидите — обърна се Търкот към Яков. — Те са фарове, пращащи радарни послания от тяхната гладка, плоска повърхност в космоса.

— Но помисли какво означава това — отвърна Яков. — „Мисията“ няма друг начин да комуникира с космоса.

— Може би се опитват да се свържат с Аспасия на Марс — предположи Че Лу.

— Ако имат достъп до Стража — заговори Търкот, — няма да се нуждаят от подобни средства.

— Може би вече нямат достъп до него — каза Яков.

— Помните ли съобщението, което ни прати Кели Рейнолдс? — попита Търкот. — Картината на премахването на върха на Великата пирамида — може би там е бил главният компютър. — Той поклати глава. — Но в това няма никакъв смисъл.

Научих от Каджи, че под Акерското плато съществуват шест големи подземни кухини — дуати. Дори фараоните и техните жреци не били посветени в тази тайна. Защото вече не нетеру и последователите на Хор охранявали кухините, а родът на Каджи. Пръстените, останали им от времето, когато били уаджети, все още действали върху аирлианските врати. Очевидно е, че „Мисията“ вече не се доверявала на фараоните за запазването на тайните, и Наблюдателите се озовали в нещо като вакуум. „Мисията“ знаела за техните действия. Защо иначе щеше Ал-Иблис да ме прати по дирите на Каджи? Но те не се бояли от Наблюдателите и затова не изпитвали безпокойство.

След като „Мисията“ изоставила Египет, а базата на Онези, които чакат в Нгоро-нгоро била разрушена, къде се преместили тези две групи? Този въпрос не давал покой на Наблюдателите в продължение на стотици години.

Първите признаци се появили с развитието на китайската цивилизация — достатъчно отдалечена от люлката на Нил и Близкия изток. Това светкавично развитие в една далечна и доскоро изостанала земя било твърде многозначително, за да не му обърнат внимание.

Склонен съм да вярвам въз основа на наученото от мен, че Онези, които чакат построили своя нов щаб именно в Китай. „Мисията“ останала в околностите на Средиземноморието и въздействието й се усещало през всички епохи на европейската цивилизация.

След като двете фракции разпрострели пипалата си сред човешката цивилизация, войната помежду им навлязла в нов етап. Всеки се опитвал да насочи хода на историята така, че да извлече максимална изгода за себе си.

През цялото това време Граалът останал в Залата на познанието. За да открия повече данни, наложи се да пътувам до Близкия изток.

Когато преведох ръкописите за първите две епохи от развитието на египетската цивилизация, отново се отправих към тази страна, за да потърся факти, потвърждаващи моите нови разкрития. В края на краищата съществуваше макар и минимална възможност написаното в ръкописите да не е истина или поне да е плод на нечие въображение. Ако не бях видял черния Сфинкс с очите си, дори аз щях да изпитвам известни съмнения.

Узнах, че по време на Третата епоха, от времето на фараоните, между периодите, които египтолозите определят като Втората и Третата династии, „Мисията“ направила още един опит да предизвика промени в Египет, които да доведат до осъществяване на първоначалните планове на Водачите Сенки от Първата епоха. Именно по време на Третата династия била построена първата пирамида. Тя била изградена от хора, без помощта на аирлианците, но въз основа на плановете, оставени от Озирис и Изида през Първата епоха.

Всъщност построяването на първите няколко пирамиди било само тренировка за издигането на подобни гигантски съоръжения. Виждал съм в Сахара пирамидите на Третата династия — стръмните пирамиди на Джосер и Секхемет. По време на Четвъртата династия размерите им се увеличили планомерно на нарасналия строителен опит. Пирамидата на Дохшур в Снеферу всъщност е предтеча на тези, които по-късно били построени в Гиза.

Когато се строяли пирамидите в Гиза, Наблюдателите все още не знаели какво е тяхното предназначение. Една от големите загадки е, че в нито един пергамент от онази епоха не се срещат никакви писмени сведения за тези пирамиди, нито за каменния сфинкс. Сякаш е било забранено да се пише за тях, което е и моето мнение.

От доклада на един Наблюдател узнах нещо много интригуващо. По време на строежа на Голямата пирамида на Хуфу ключовият камък бил от различен материал — цветът му бил червен.

Същият този ключов камък бил отстранен от летящ диск по време на Четвъртата династия на Третата епоха, малко след построяването на Голямата пирамида — точно когато египетската цивилизация се намирала в зенита си и непрестанно разширявала своите граници. Тези летящи дискове се споменават на много места из записките на Наблюдателите. Очевидно и те са някакво изобретение на аирлианците.

С отстраняването на ключовия камък изглежда „Мисията“ изгубила влиянието си не само в Египет, но и в прилежащите региони за дълго време. А могъществото на египетското царство бавно започнало да избледнява.

Предполагам, че ключовият камък бил една от извънземните машини. Къде е отнесен обаче, нямам понятие.

Ала въпреки отстраняването на ключовия камък, кивотът и Граалът останали в Египет, скрити в Залата на познанието и забравени от всички, освен от Наблюдателите, които ги пазели.

Основавайки се на това, което прочетох и видях, предполагам, че „Мисията“ преместила сферата на своето влияние към северната страна на Средиземноморието, по-специално в Гърция, и отвъд Атлантика — в Мексико. Възходът на гръцките градове-държави и на олмеките в Мексико подсказва нарасналото влияние на Водачите сред хората.

Съществува също така въпросът за тези машини с форма на пирамида — изглежда, че подобни апарати са били разположени на различни места из планетата и ранните цивилизации неизменно израствали около тях.

Ответният удар на Онези, които чакат бил различен по характер и обезпокояващ по своята същност. Вместо да се опитват да създадат държави и армии, Онези, които чакат манипулирали хората от различни национални и регионални групи чрез силата на религиозната вяра.

Доколко ефективни са били тези методи, може да се определи по факта, че накрая успели да изнесат кивота от Египет. Това събитие дори е описано в хрониките, но историците досега не са му обръщали нужното внимание.

През 1200 г.пр.Хр. един член на по онова време малко известното племе на израилтяните, на име Мойсей, извоювал свободата на своя изстрадал народ, като засипал страната на изконния им враг с проклятия — събитие, в което Онези, които чакат със сигурност са били замесени. Или главният герой, което ако е вярно, само усложнява нещата, е бил Водач.

Не пиша всичко това, за да отричам Божието съществуване или Неговата сила, а само ви предавам онова, което съм научил. Истината, която събирах зрънце по зрънце през целия си живот, нея ви предоставям, макар да е различна от тази, която са открили другите. Може би съществува Божествена сила зад всичко това, дори зад извънземните и техните последователи, но аз не твърдя, че го зная.

Мойсей спечелил свобода за своя народ, но което е най-важно, той се сдобил с кивота, в който бил поставен Граалът. Отнесъл го отвъд границите на Египет за първи път от много хилядолетия и с това разказът само става по-интересен.

Това беше краят на главата.

— Имаме ли представа къде може да са отнесли този главен компютър? — попита Че Лу.

— Ако имахме, отдавна да сме там — отвърна Търкот.

— В координатите, които ни е оставил Нейбингър, може да се съдържа и местонахождението му.

— Но не си напреднала много с потвърждаването им, нали?

— Още не.

— Защо не помолиш Лари Кинсейд за помощ? — Търкот си погледна часовника. Време беше да тръгват. — Ако откриете нови подробности за подземните тунели и залата, пратете ни ги по сателитната връзка — каза той на Яков.

— Успех — пожела му руснакът.

Търкот вече усещаше трепетния бяг на адреналина в жилите си. Беше готов за всичко, което го очакваше.