Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анита Блейк, ловецът на вампири (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Guilty Pleasures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 106 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Превод: Елена Павлова

Редактор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Николай Стефанов

Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2005

 

Ace edition, October 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Osiana)

26

Жената с кестенявата коса, която придружаваше Едуард, дойде до дивана и се настани в скута на Филип. Тя се кикотеше и обви ръце около врата му, подритвайки с краче. Ръцете й не се спуснаха надолу и не се опита да го съблича. Нощта тепърва започваше. Едуард вървеше след жената като руса сянка. В ръката си държеше чаша, на лицето си имаше удобно безобидна усмивка.

Ако не го знаех, никога не бих го погледнала с мисълта: „Ето един опасен човек!“. Едуард Хамелеона. Настани се на подлакътника на дивана зад гърба на жената и разтри с ръка раменете й.

— Анита, това е Дарлийн — представи я Филип.

Кимнах. Тя се кикотеше и подритваше с малкото си краче.

— Това е Теди. Не е ли апетитно парче?

Теди? Апетитен? Успях да се усмихна и Едуард я целуна отстрани по врата. Тя се потърка в гърдите му, като в същото време успя да се разшава в скута на Филип. Страхотна координация.

— Нека да опитам! — Дарлийн засмука долната си устна с горните зъби и бавно я измъкна.

Гласът на Филип трепна. Той прошепна:

— Добре!

Не мислех, че ще стане точно така.

Дарлийн стисна ръката му в шепи и я поднесе към устата си. Целуна нежно един от белезите му, след това пъхна крака между неговите така, че направо коленичи на пода, все още стиснала ръката му. Широката пола на роклята се нави около кръста й, окачена на коленете му. Тя носеше червени дантелени гащички и подходящи жартиери. Координация и на цветовете.

Лицето на Филип се отпусна. Взираше се в партньорката на Едуард, докато тя поднасяше ръката му към устните си. Малко розово езиче го близна — бързо, навън, мокро, изчезна. Дарлийн погледна към Филип с копнеж. Сигурно й хареса това, което видя, защото бързо започна да ближе белезите му — един по един, деликатно, както котка — сметана. Изобщо не отклони очи от лицето му.

Танцьорът се разтрепери, гърбът му се изви. Затвори очи и облегна глава на дивана. Ръцете й се спуснаха към стомаха му. Стисна мрежестата риза и дръпна. Тя се измъкна от панталоните му и дланите на Дарлийн попаднаха на голите му гърди.

Той трепна, ококори се и сграбчи ръцете й. Поклати глава:

— Не, не! — гласът му бе твърде дрезгав и басов.

— Искаш да спра? — попита Дарлийн. Почти бе затворила очи и дишаше бавно, с набъбнали и очакващи устни.

Той се бореше да проговори — и то смислено.

— Ако го сторим… това оставя Анита извън играта. Нека сме честни. Първото й парти е.

Дарлийн ме погледна, може би за първи път.

— С тези белези?

— Белезите са от истинско нападение. Уговорих я да дойде на купона… — Той извади ръцете й изпод ризата си. — Не мога да я оставя! — Очите му явно отново се фокусираха. — Тя не знае правилата!

Дарлийн отпусна глава на бедрото му.

— Филип, моля те, липсваше ми!

— Знаеш какво ще й направят!

— Теди ще я пази! Той знае правилата!

Попитах:

— Били сте и на други партита ли?

— Да — отвърна Едуард. Издържа погледа ми няколко секунди, докато се опитвах да си го представя на други подобни места. Значи така получаваше информацията си за света на вампирите — чрез хапка-партита…

— Не — заяви Филип. Изправи се и вдигна Дарлийн на крака, придържайки я под мишниците. — Не! — повтори и гласът му прозвуча уверено и решително. Пусна я и ми подаде ръка. Хванах се за него. Какво друго можех да сторя?

Дланта му бе потна и топла. Излезе от стаята и се наложи да подтичвам на токчетата, за да догоня ръката си.

Той ме поведе по коридора към банята и влязохме вътре. Филип заключи вратата и се облегна на нея, лицето му бе окъпано в пот, а очите — затворени. Дръпнах си ръката — не ми се противопостави.

Огледах се за удобно място за сядане и най-сетне избрах да се настаня на ръба на ваната. Не беше удобно, но ми се стори по-малкото зло. Филип си поемаше въздух на големи глътки и накрая се обърна към мивката. Пусна силно водата и се наплиска, повъртя длани под струята и отново плисна лицето си — и отново, и пак, докато не се изправи с капеща от него вода. Имаше капчици по миглите и по косата. Примигна срещу образа си в огледалото над мивката. Изглеждаше стреснат и притеснен.

Водата се стичаше по врата и гърдите му. Изправих се и му подадох кърпа от полицата. Той не реагира. Попих гърдите му с меките, ухаещи на чисто гънки на кърпата.

Най-сетне той я взе от мен и довърши бърсането. Косата му беше тъмна и висеше мокра около лицето. Нямаше как да я подсуши.

— Направих го — каза той.

— Да — съгласих се, — успя.

— Почти я оставих да…

— Да, но не напълно, Филип! Това се брои!

Той кимна бързо и конвулсивно.

— Така мисля… — все още не му стигаше въздух.

— Най-добре да се върнем на партито.

Той кимна. Но остана на място, дишайки твърде дълбоко, сякаш не можеше да си набави достатъчно кислород.

— Филип, добре ли си? — въпросът беше глупав, но не се сещах какво друго да кажа.

Той кимна. Господин Разговорчивост.

— Искаш ли да си тръгнем? — попитах.

Едва тогава ме погледна.

— За втори път ми го предлагаш. Защо?

— Защо какво?

— Защо ми предлагаш да се измъкна от обещанието си?

Свих рамене и разтрих лактите си.

— Защото…, ами защото май изпитваш някаква болка. Защото си като наркоман, който се опитва да спре дрогата, а аз не искам да ти развалям режима…

— Това е много… достойно предложение! — той каза „достойно“ като човек, който не е свикнал с тази дума.

— Искаш ли да си тръгнем?

— Да — каза той, — но не можем.

— Каза го и преди. Защо да не можем?

— Не мога, Анита, не мога!

— О, можеш. Откъде идват заповедите ти, Филип? Кажи ми! Какво става? — стоях толкова близо до него, че почти го докосвах и изплювах всяка дума в гърдите му, вдигнала очи към лицето му. Винаги е трудно да си корав, когато се налага да гледаш нагоре към нечии очи. Но съм била ниска цял живот, а човек се усъвършенства с практиката.

Той ме прегърна през раменете. Отблъснах се от него и дланите му се стегнаха зад гърба ми.

— Филип, спри!

Бях опряла длан на гърдите му, за да не се притиснат едно в друго телата ни. Ризата му беше мокра и студена. Сърцето му туптеше силно. Преглътнах и отбелязах:

— Ризата ти е мокра!

Той ме пусна толкова внезапно, че се олюлях назад. Смъкна ризата през глава с едно плавно движение. Разбира се, бе практикувал много разсъбличане. Гръдният му кош щеше да е страхотен без белезите.

Пристъпи крачка напред към мен.

— Спри на място! — заявих. — Каква е тази внезапна промяна на настроението?

— Харесвам те — това не стига ли?

Поклатих глава.

— Всъщност не.

Той хвърли ризата си на пода. Проследих я как пада, сякаш беше много важно. Две крачки и се озова до мен. Баните са толкова малки. Направих единственото, за което се сетих — отстъпих във ваната. Не е много достолепно на високи токчета, но поне не бях притисната към гърдите на Филип. Все пак беше подобряване на положението.

— Някой ни гледа — прошепна той.

Обърнах се бавно, като в лош филм на ужасите. Зад странните завеси се криеше здрач, а от надвисналите сенки надничаше нечие лице. Беше Харви — господин Кожа. Прозорците се намираха твърде високо, за да е стъпил на земята. Дали си беше намерил щайга? Или имаха малки платформи пред всички прозорци, за да гледат шоуто?

Оставих Филип да ме извади от ваната. Прошепнах:

— Може ли да ни чуе?

Танцьорът поклати глава. Отново ме прихвана през гърба.

— Предполага се, че сме любовници. Искаш ли Харви да спре да вярва в това?

— Чисто изнудване!

Той се усмихна заслепяващо и секси, направо да си хванеш усмивката и да я галиш, галиш… Стомахът ме сви. Той се наведе и аз не го спрях. Целувката беше всичко обещано — пълна с меки устни, притискане на кожа, гореща тежест… Ръцете му се стегнаха зад голия ми гръб, пръстите му галеха мускулите по протежение на гръбначния ми стълб, докато не се отпуснах в него.

Целуна ухото ми, дишайки топло. Езикът му се стрелна около ръба на челюстта ми. Устата му напипа пулса на гърлото ми, езикът му порови за него, сякаш се топеше през кожата. Зъби задраскаха срещу пулсирането на гърлото ми. Щракнаха — здраво и болезнено. Отблъснах го назад и встрани.

— Мамка му! Ти ме ухапа!

Очите му бяха разфокусирани и замъглени. На долната му устна имаше пурпурна капка.

Докоснах врата си с ръка и на пръстите ми остана кръв.

— Проклятие!

Филип облиза кръвта ми от устните си.

— Мисля, че Харви повярва в представлението. Сега си белязана. Имаш доказателство какво си и защо си дошла! — той си пое дъх дълбоко и треперливо. — Няма да се наложи да те докосвам повече тази вечер. Ще се погрижа и никой друг да не ти посяга. Кълна се.

Шията ми пулсираше — ухапване, ухапване от хапка!

— Знаеш ли колко бактерии има в човешката уста?

Той ми се усмихна, още малко не съвсем на фокус.

Призна:

— Не.

Избутах го от пътя си и измих ухапването с вода. Изглеждаше точно като това, което си беше — човешки зъби. Не беше идеалният комплект следи, но го биваше.

— Проклет да си!

— Трябва да излезем навън, за да си търсиш улики! — той вдигна ризата си от пода и остана на място, отпуснал ръка до хълбока си. Голите му загорели гърди, кожените панталони, устните — пълни, сякаш е смукал нещо… Мен.

— Изглеждаш като Жиголо под наем — обобщих.

Той сви рамене.

— Готова ли си да излизаме?

Все още опипвах раната. Опитах се да се ядосам и не успях. Бях уплашена. Уплашена от Филип и онова, което беше — или не беше. Не бях очаквала. Прав ли беше? Дали щях да съм в безопасност тази нощ? Или просто искаше да види каква съм на вкус?

Той отвори вратата и ме изчака. Излязох. Докато вървяхме обратно към гостната, осъзнах, че е отклонил вниманието ми от въпроса. За кого работеше? Все още не знаех.

Дяволски притеснително: всеки път като свалеше ризата си, мозъкът ми заминаваше на обяд. Но нищо повече — бях получила първата си и единствена целувка от Филип с многото белези. От сега нататък щях да си остана коравата като камък убийца на вампири, която не се разсейва по разкошни мускули и мили очи.

Пак докоснах следата от ухапване. Болеше. Никакви „господин Сладури“ повече. Ако Филип ме приближеше отново, щях да го нараня. Разбира се, като се имаше предвид какъв е, сигурно щях да му доставя удоволствие.