Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (8)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Корекция
kuyvliev (03.08.2006)
Сканиране
Дарко

На лов за Зеления принц (c) Христо Калчев, 2002

(c) Камелия Вълова, редактор, 2001

(c) „Квазар“, предпечатна подготовка, 2002

(c) ИК „Световит“, 2002

18ВМ 954-9761-18-5

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

— Къде си, Козел?

— С какво си заслужил подобна откровеност, колега?

— Говорих с Алкалай. Знам от къде идват подозренията. Грешиш! Ти си ми нужен жив.

— Кой насъска казаците?

Хакел имаше готов отговор, но не бързаше.

— Къде си? Откровеност за откровеност.

— Не си познал. Искаш нездравословно сведение… и луксозно. Да приемем, че на теб ти трябвам жив. А на Сабри?

— Той не е казак?

— Ти наистина ме вземаш за идиот, Хакел. колко време щеше да царува Султана, ако нямаше подкрепата на ФСБ?

— Не е достатъчно. Султана беше самодържец през главата на Путин.

— Дреме ми, не ми пука! Ебал съм им майката и на Алкалай, и на казаците. Не ме интересуват политически анализи. За мен е важно да си опазя гъза. Не аз ликвидирах Севгун. Не мога да кажа същото за вашите емисари.

Хакел не се нуждаеше от време, за да обмисли отговора.

— Нито Алкалай, нито някой от нас е ронил сълзи над ковчезите им… Някой те е изпържил. Опитай да разбереш кой!

— И ти, и евреинът леете кръв с чужди ръце, полковник. Дали ще е Севгун, дали аз — все в гъза. Стига! Имам свои грижи. Време е да се погрижа за себе си. Не ме питай къде съм, ако обичаш.

— Добре, Козел. Ще те намеря в Тирана. Знам крайната ти цел. Приеми един съвет, колега. Някой е насъскал казаците. Кой? Търси, ако искаш да оцелееш. Изпробвай варианти извън Хакел и Алкалай.

Чу се сигналът на свободна линия.