Макс Ерлих
Прераждането на Питър Прауд (12)

Глава единадесета

Кабинетът на Бентли се намираше на булевард „Родео“. Неголям, но обзаведен с вкус. Парапсихологът го посрещна с усмивка и му посочи стола.

— Седнете, д-р Прауд.

Беше едър мъж на около петдесет години, със стоманеносива коса и пронизващ поглед изпод дебелите вежди. Според Питър той повече приличаше на треньор по футбол, отколкото на специалист по психология.

Бентли му подаде сребърната си табакера:

— Цигара?

— Не, благодаря.

— Сам Гудман беше много потаен по вашия въпрос. Спомена ми само, че сте имали интересни психопреживявания и че те здравата са ви разтревожили. Каза, че били направо фантастични, уникални. А Сам не си служи често със суперлативи — той се усмихна, — така че аз веднага се хванах.

— Страшно съм разтревожен, д-р Бентли. Честно казано, ужасно се страхувам.

— Бихте ли ми разказали за какво става дума?

— Просто не знам откъде да започна.

— Да започнем отначало. Разкажете ми нещо за себе си. Кой сте, с какво се занимавате, кои са родителите ви. След това ми кажете какво ви тревожи. Разкажете ми всичко, както се е случило, без да пропускате нищо.

Питър погледна часовника си.

— Това ще отнеме доста време.

— Спокойно. Време имаме достатъчно. А аз обичам да слушам — той посочи малкия магнетофон на бюрото. — Имате ли нещо против да го включа?

— Не.

— Добре, някои хора се притесняват. Но предпочитам да разполагам със запис. — Вдигна микрофона и каза: „Пети февруари, 1974. Първи разговор с Питър Прауд. Препоръчан от д-р Сам Гудман.“ — После Бентли се облегна назад и направи знак на Питър да започва.

През всичкото време парапсихологът остана неподвижен и не отмести погледа си от Питър. Когато Питър заговори за поредицата от сънища, Бентли придоби особено заинтригуван вид. Питър му разказа абсолютно всичко, пропусна само посещението си у Върна Бърд, защото се чувстваше неловко. Боеше се, че Бентли ще го вземе за малоумен. Когато свърши, Бентли продължи да го гледа.

— Да, мога да кажа само, че сте доста рядка птица.

— Така ли?

— Чувал съм мнозина да говорят за минали прераждания. Един бил спътник на Одисей, друг бил овчар и говорил с Исус Христос в Галилея, трети се бил с галите под ръководството на Цезар. Но вие сте първият в този кабинет, който твърди, че пренаталните му спомени са съвсем скорошни. — След кратка пауза: — Сигурен ли сте, че нищо в сънищата ви не се променя? Че няма нови неща?

— Да.

— Много интересно. Дори бих казал, направо фантастично. Сам Гудман е прав.

— Въпросът е дали ще можете да ми помогнете.

— Не зная. Все още се опитвам да осмисля това, което ми разказахте.

— Бих направил всичко, само да разбера какво ми е. Поне някаква идея…

— Мога да кажа следното. Щом специалисти като Стауб не са успели да разберат, то аз не бих могъл да ви предложа нищо по-добро. Във всеки случай не според общоприетите начини. Преди да навляза надълго и нашироко в работата, с която се занимаваме — в областта на пси-явленията, трябва да ви кажа следното: имаме известни основания да смятаме, че колкото и да е ограничено полето на проучванията ни, постоянно повтарящите се сънища като вашите биха могли да бъдат сигурно доказателство за действителна пренатална памет. Фактът, че едни и същи подробности се повтарят дословно всеки път, подсилва допълнително тази теза. А това, че са толкова близки по време, ги прави още по-интересни. Разбира се, от ваша гледна точка те са мъчителни и обезсилващи както умствено, така и физически. След време биха могли сериозно да ви навредят. Следователно необходимо е да потърсим връзка с тях, ако е възможно, разбира се. Моето предложение, д-р Прауд, е да опитаме регресивна хипноза.

— Регресивна хипноза ли?

— Да. Макар и много рядко, ни се удава по време на хипнотичен транс да върнем хората до пренаталните им спомени. С други думи, да си спомнят случки от предишния си живот. Бих искал да опитаме това с вас. Ако успеем, ще отворим една много съществена вратичка.

— Какво имате предвид?

Бентли пое дълбоко въздух.

— Д-р Прауд, във всеки от случаите, когато обектът е бил регресиран до пренатално състояние, „спомените“ му са били толкова назад във времето, че никой не би могъл да ги провери, за да намери доказателства за прераждането. Дори и знаменитата Брайди Мърфи говори за времена, които са толкова назад в миналото, че не могат да бъдат потвърдени. Твърди се, че се е родила през 1798 и е умряла през 1864. Споровете около нея все още продължават и едва ли скоро ще бъдат разрешени, защото няма начин да се установят фактите.

Бентли помълча малко и продължи:

— И изведнъж се появявате вие с вашите сензационни преживявания. Без помощта на регресивна хипноза вие успявате да видите насън фрагменти, в които се връщате едва няколко години назад. Всичките се развиват по едно и също време — ако съдим по Съня с автомобила, както го наричате вие, става дума за периода около четиридесетте. Да не забравяме, че това е само според вашата халюцинация. Което все още не означава, че наистина е така. Аз ще се въздържа да го приема за истина, поне не изцяло. Съществува възможността да сте видели тази кола на снимка, а защо не и в действителност, и тя да се е запечатала в паметта ви. В никой от сънищата ви не се появяват имена — имена на хора, градове или въобще нещо, за което да можем да се заловим и да докажем. Но ако все пак успеем да ви върнем назад до пренаталните ви спомени — слагам едно голямо ако, — тогава може би ще успеете да ни дадете нещо — името на града, в който сте живели, името си или по-точно името на мъжа, когото наричате X. Ако знаехте името на града например, бихте могли да отидете там. Да потърсите някакъв отговор. Ясно е, че ако той съществува в действителност, няма да е трудно да го откриете.

— Господи — промълви Питър, — та това е… ужасно.

— Да, зная — сухо отбеляза Бентли. — Планът е интересен, но не разчитайте на него. Чудеса отдавна вече не се случват, не очаквам да се случат и сега. Но ако сте съгласен, аз съм твърдо решен да опитаме. Ако не успеем с това, ще се опитаме да решим проблема ви с помощта на сугестивна хипноза. Това означава, че ще се опитам да прогоня халюцинациите ви по сугестивен път — както се прогонват зли духове, така да се каже. Е, какво ще кажете?

— Друго май не ми остава.

— Чудесно. Бихте ли дошли при мен утре сутринта в десет часа?

Вратата се затвори и Хол Бентли се отпусна на стола, като притвори очи.

Отначало разказът на Прауд предизвика у него недоверие, но след това го бе развълнувал дълбоко. Стараеше се да се покаже спокоен, да запази невъзмутимия си израз на професионално заинтригуван и нищо повече. Нямаше никакво желание пациентът да види дълбокото му вълнение; това можеше да го смути. Успешното провеждане на хипнотичния сеанс зависи изцяло от доверието, което пациентът храни към психотерапевта; в противен случай би било много трудно сеансът изобщо да се проведе. Освен това хипнотизираният субект е винаги много чувствителен към всичко, което го заобикаля, особено към емоционалното състояние на хипнотерапевта.

Бентли отмени всичките си ангажименти за остатъка от деня. Същата нощ той не успя да заспи.