Макс Ерлих
Прераждането на Питър Прауд (11)

Глава десета

Когато се прибра у дома, в „Съмит Плаза“, Една му каза, че са го търсили по телефона. Беше Сам Гудман и на бележката пишеше „Важно“. Сам искаше да се срещнат за обяд на другия ден. За място на срещата предлагаше Залата на залеза в мотела на „Холидей Ин“ на магистралата за Сан Диего. Ако Питър има друго предложение, да се обади на секретарката му и да остави бележка. В противен случай Сам ще го чака в мотела.

Когато Питър влезе в ресторанта на следващия ден, Сам вече го чакаше на масата. След като си поръчаха по нещо за пиене, Сам пристъпи направо към въпроса.

— Много мислих за твоя случай, Пит. Опитал си всички известни начини, но нито един от тях не ти е помогнал. Струва ми се, че има и друг начин.

— Какъв?

— Чувал ли си за д-р Хол Бентли?

Името му звучеше познато — виждал го беше по вестниците, но не можеше да се сети в каква връзка. Той поклати глава.

— Бентли е един от водещите парапсихолози в страната. По-рано работеше в Бъркли, но се отдели и откри собствена частна практика и изследвания. Няма представител в Лос Анджелис, а освен това скоро се върна от изследвания в Европа. Той е специалист по пси-явленията.

— Пси-явленията ли?

— Това означава психически явления. Хората като Бентли, като Райн в лабораториите в „Дюк“ и като Йън Стивънсън от университета във Вирджиния се занимават с изследвания на човешкия мозък, но по начин, различен от общоприетите. Занимават се с всичко онова, което не може да бъде обяснено с общоприетите методики и не се поддава на изразяване чрез известните психически закони. Това са области като ясновидството, телепатията, хипнозата, екстрасензорните възприятия, психокинезата и телекинезата. Така наречените окултни науки. Но парапсихолозите от рода на Бентли са сериозни учени и колегите им високо ги ценят.

— Много интересно — отбеляза Питър. — Но как би могъл да ми помогне?

— Той е специалист по хипноза. Нали искаш да се отървеш от виденията, които те тормозят насън. Може да успее да ти помогне.

Питър погледна изпитателно Сам.

— Вярваш ли, че наистина е възможно?

— Защо не? Чрез хипноза хората са се освобождавали от всевъзможни досадни проблеми. Може и на теб да ти помогне. Все едно, струва си да опиташ.

Питър се замисли за миг, после сви рамене.

— Защо не? Опитал съм всичко друго.

— Точно така. Ще уредя да се срещнеш с Бентли. Не ми е много близък приятел, но все пак се познаваме. Той е страшно зает и не съм сигурен, че приема нови пациенти, но ми е пращал пациенти за Лабораторията по съня и ми е задължен. Няма да му обяснявам за какво става дума — ти сам ще отидеш и ще му разкажеш всичко. Какво ще кажеш?

— Добре.

— Между другото, той е написал статия, която може да ти се стори интересна. Ще я намериш в списание „Парапсихология“, броя от миналия месец. — По устните на Сам Гудман заигра лека усмивка. — Заглавието е „По въпросите на прераждането“. Както виждаш, интересува се от този проблем.

— Ако се съди по заглавието на статията, той вярва в него.

— Не точно. Просто твърди, че човек не бива да си затваря очите пред фактите. Той приема някои предположения и след това — всъщност най-добре е сам да я прочетеш. Във всеки случай с последните си твърдения отблъсна много от колегите си, главно по-закостенелите умове. Въпреки безспорните му успехи някои го наричат шарлатанин. В действителност обаче просто не желаят да си отворят очите. Страх ги е.

Той намери списанието в библиотеката и прочете статията.

Имаше встъпление, в което авторът описваше собствената си реакция на тази тема — съвсем лично и субективно.

„Изглежда невероятно — пишеше той — и безкрайно потискащо, че целият западен свят се е вкопчил в ужаса си от смъртта вместо в надеждата за живот. Аз не съм вярващ човек и досега никой не е успял да ми докаже, че Бог съществува. Но въпреки това не е за вярване, че човек просто се ражда, мъчи се и после умира. Превръща се обратно в пръст и пепел. Трудно ми е да повярвам, че това е всичко.

Защото, ако е така, какъв е смисълът на този живот? Защо изобщо се раждаме? Нима само за да ядем, да спим, да изпразваме стомасите си и да правим любов, да обичаме и мразим ближния, да страдаме, да се порадваме на малкото удоволствия и после да умрем? Необходимо ли е животът ни да е толкова безнадежден, защото независимо как ще го изживее човек, той завършва със смърт?

Казват, че като умреш, умираш и край. Но дали наистина е така?

Лично аз не вярвам в това. Като мислещ човек съм убеден, че имаме по-висша цел, по-смислена и по-велика. Хората всякога са усещали по някакъв по-дълбок мистичен начин, че у тях има и още нещо, нещо по-висше, което няма нищо общо с логическото мислене.“

Но всичко това, пишеше Бентли, било просто негово лично убеждение и нищо повече. Затова той щял да се спре по-нататък върху цялостната идея за прераждането по научен път, обективно и безпристрастно.

Най-напред, казваше той, идеята за прераждането е по-стара и по-широко разпространена от всички други подобни теории. Тя е не по-малко правдоподобна, а дори и доста по-логична, отколкото която и да е от съществуващите религии. Днес хората, които вярват в прераждането, са над милиард. Повечето от тях са азиатци, но привържениците му стават все по-многобройни и на Запад. Идеята за прераждането не е просто утеха за малоумници; мнозина разумни и практични хора са били и днес са нейни страстни привърженици. Сред тях: Ганди, Бенджамин Франклин, Хенри Форд, Мейзфийлд, Робърт Браунинг, Шопенхауер, Ницше, Томас Хъксли, Волтер, Гьоте, Ибсен, Спиноза, Платон и Оливър Уендъл Холмс.

„Професорите от нашите университети, учените считат окултните общества, така наречените неформални групи, за безсмислени, невъзможни, незрели, непоследователни, недоказуеми и мошенически. Така наречените неформални общества пък смятат традиционната наука за скована, безскрупулна, нетолерантна и високомерна. И двете страни са отчасти прави и отчасти не, но всяка има какво да се поучи от другата. Може би някой ден те ще обединят усилията си по един по-конструктивен начин. А ролята на катализатор в този процес може да изиграе теорията за прераждането.

Според материалистите само онова, което може да се види и да се измери или по някакъв друг начин да бъде регистрирано от сетивата ни, е реално. Но този вид материализъм принадлежи на друга епоха. Всяко дете, което прави първите си стъпки в науката днес, знае, че никой никога не е виждал електрон. Той е само една хипотеза. Но приемаме, че съществува. Въпреки това повечето от моите колеги, специалисти по психология, не приемат идеята за съществуването на душата. Защо? Защото никой никога не я е виждал. Определението, което аз предлагам за «душа», е, че това е нещо живо, което напуска тялото в момента на смъртта и продължава съществуванието си някъде другаде.

Всички, които се присмиват на тази идея, всъщност си затварят очите за съществуващите факти. За тях всичко това е в сферата на благопожеланията. Те наричат прераждането, нека си послужа със собствения им израз, «измъкване», отказ да се погледне бъдещето по разумен начин. Но нека разгледаме тази идея тъкмо по разумен начин. Общоприетият научен подход към всеки проблем е следният: правят се обосновани предположения и след това или се опровергават, или се потвърждават с помощта на логически методи. Можем да направим три предварителни предположения, отнасящи се до идеята за прераждането. Първото е, че смъртта настъпва веднъж и завинаги. Душата, ако изобщо съществува, умира с човека. Второто е, че човек има душа, но когато умре, душата отива в рая или в ада, в зависимост от това как е живял съответният индивид. И на трето място е идеята за прераждането. Душата е безсмъртна и просто се прехвърля от едно тяло в друго.“

Що се отнася до първото предположение, казваше Бентли, никой не е успял да докаже, че когато човек умре, това е краят на всичко. Зная, че повечето хора са убедени в това, но не разполагат с факти, за да докажат тази теза. Относно второто ни предположение — никой не е успял да докаже, че душата отива в рая или в ада. Да разгледаме сега третото предположение, идеята за прераждането.

„За целта е наложително да се спрем на някои явления. Те не могат да ни дадат реални доказателства, поне не такива от строго научен тип, но въпреки това са доста интригуващи. Те обхващат наблюдения и свидетелски показания, взети от реално съществуващи лица, както и явления, свързани с човешката памет, за които никой не може да даде задоволително обяснение.

На първо място, това е явлението, наречено дежа вю^[1]. Скептиците задават въпроса защо, ако ние наистина сме имали някакъв предишен живот, не си спомняме нищо от него. В действителност обаче мнозина от нас си спомнят. Почти няма човек, който да не е изпитвал чувството, че отивайки на място, където със сигурност кракът му не е стъпвал преди, той вече познава това място: някой хълм или път, село, някаква гледка? Хиляди са случаите, в които хора напълно нормални и интелигентни твърдят, че са имали дежа вю. Конвенционалната психиатрия дава много опростенческо обяснение на това явление — тя говори за «отварянето на фалшива вратичка в паметта». Но не предлага никакво обяснение за това откъде се е взела тази «фалшива вратичка».

Съществува и друго явление — напълно универсално. Срещате съвършено непознат човек и от пръв поглед изпитвате чувство на любов или омраза, още преди да сте разменили и една дума с него. Не намирате никакво смислено обяснение. Да вземем случая, когато се срещат момче и момиче и моментално изпитват влечение един към друг, т.нар. «любов от пръв поглед». Как става това? Някои го отдават на някакво загадъчно химически обусловено привличане. Други твърдят, че въпросният непознат ви напомня лице, което в детството си сте свързвали с любов, омраза или страх. Последователите на култа към Водолея говорят за вибрации. Никой не може да даде задоволително обяснение. Възможно ли е чувството на любов или омраза да произтича от дълбоко погребан спомен от миналия ви живот? За мен това обяснение не е по-лошо от която и да е от другите теории, а може би дори и по-добро.“

Най-потресаващи са явленията, свързани с прераждането, твърдеше Бентли, у децата.

„Изследователите от цял свят са установили стотици случаи, в които деца дават сведения, че помнят неща от предишния си живот. Те твърдят, че всъщност представляват друг човек, възрастен човек, какъвто са били в предишния си живот. Описват места, където никога не са ходили. Обикновено това се отдава на детската склонност към фантазиране. Доказано е обаче от опитни и безпристрастни вещи лица, че хората и местата, посочени от тези деца, както и някои от разказаните от тях случки напълно отговарят на истината.“

Тук авторът цитираше няколко известни случая на пренатална памет — случая с Шанти Деви; японското момче на име Кацугоро, първите сведения за което бе дал Лафкадио Хърн, последван от други. Споменаваше се и Стивънсън от университета във Вирджиния, където се занимавали с пренаталната памет у децата. Интерес представляваше фактът, че в Индия хората се отнасяли напълно сериозно към разказите на децата за това, че те представляват друга личност или че са живели на място, което е твърде отдалечено от селото, където живеят понастоящем. У нас, на Запад, когато децата споменават за такива неща, го считаме за детска измислица и или бива отхвърлено, или най-малкото не се поощрява. По този начин у децата се създава отрицателно отношение към пренаталните им спомени и в края на краищата започват да ги потискат, като след известно време ги изгубват напълно. Третата група явления, продължаваше Бентли, се отнася до така наречените деца-чудо — например Моцарт и Менделсон, които започнали да пишат симфонии от твърде ранна детска възраст; също и прочутият шахматист Самуел Решевски, който на петгодишна възраст играл с трима шампиони на Европа и до един ги победил. Мнозина се опитват да го обяснят с генетична наследственост, но не успяват да намерят неопровержими доказателства за това. Теорията за прераждането предлага далеч по-интересно обяснение.

Възможно е децата-чудо да са придобили уменията на възрастни хора в миналия си живот и просто да са ги пренесли в настоящия. Във всеки случай тази хипотеза не е по-лоша от другите, дори изглежда по-добра.

„И накрая — пишеше Бентли, — парапсихолозите като мен имат възможността да връщат хората в състояние на хипноза в миналото им — не просто до момента на ранното им детство или дори в бебешките им години, а далеч преди това, когато те си спомнят, или твърдят, че си спомнят, моменти от своя минал живот. Някои по време на хипнотичния сеанс за връщане в миналото започват да говорят на чужди езици, които са им съвършено непознати.

За съжаление не разполагаме с документиран случай на прераждане. Причината е, че обектите се връщат назад във време, което е твърде отдалечено, за да могат техните твърдения да намерят историческо доказателство. Липсата на историческа документация се превръща в непреодолима пречка за намиране на крайно доказателство за или против теорията за прераждането…“