Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (30)

30.

На другата сутрин, като под „сутрин“ трябва да се разбира ставането от сън, се проведе първия опит. Както и преди, небето беше черно. Каргът ни поведе по тих коридор, който можеше да предизвика клаустрофобия, но поне не затрудняваше движенията и тъй като не си направи труда да ни даде някакви пояснения, сам си направих някои изводи. В една от стаите, покрай които минахме, видях три карга, които работеха над нещо като компютърна програма.

Помещението, в което влязохме, приличаше на не особено голям куб, стените на който бяха покрити от прибори за управление с монитори и скали на датчици. В центъра на стаята имаше два стола, разположени един срещу друг. Нямаше нито успокояващ зелен цвят, нито нещо, което да радва окото. Само гол сив метал.

— Всъщност опитът е доста прост — каргът ни показа съответните столове. — Заемете местата си…

В това време в стаята влязоха два карга, техници, които мълчаливо започнаха да настройват апаратурата.

— Вас, господин Рейвъл — продължи той, — ще ви прехвърлят в избран годограф. Ще останете там известно време, за да свикнете с обстановката и да изпратите ответен импулс на мис Гейл. После ще ви върнат и ще ви изпратят на ново място. Така в течение на работния ден ще можете да проверите енергийния потенциал на няколкостотин вероятностни клона.

— Ясно. А мис Гейл?

— Тя ще остане тук. Ще я поставим в определено положение, ще фокусираме сноп лъчи и с помощта на скенер ще контролираме реакциите й. Както виждате, няма нищо опасно.

— Ей за такава работа съм си мечтал цял живот. Кога започваме?

— Всичко с времето си, г-н Рейвъл — отвърна каргът тържествено, като кредитор, четящ банковите реформи. — Първоначално вие ще играете активната роля. Можем да пристъпим веднага.

— Учудваш ме, карг. Тази твоя програма за един ден ще замърси толкова много времето и ще остави повече ентропиен хаос, отколкото Пекс-Центъра може да разчисти за една година.

— Няма никакъв Пекс-Център.

— И никога няма да има? Знаеш ли, изгарям от любопитство. Как си успял толкова изчерпателно да промениш базисната си програма? Теб са те създали за нещо друго!

— Длъжен съм да отбележа, че имате прекалено богато въображение, г-н Рейвъл. В момента се намираме в Старата Ера, в плейстоцена. Човешката култура, която според вас ме е създала, или предстои да ме създаде, не съществува и никога няма да съществува. Постарах се да отсека всичките й корени от този времеви ствол. Предполагаемите ми създатели се явяват само като частица от вашата памет. Аз съществувам като самостоятелна личност и предшествам Третата Ера с много хилядолетия. Следователно теорията ви е един мит, химера, с която оправдавате господстващото си положение.

— Я стига, за какво е целият този спектакъл? Не можеш да ме купиш с тази евтина демагогия. Нито пък агент Гейл. Кого си седнал да убеждаваш? Самия себе си — усмихнах се, въпреки че не ми бе до смях. — Постигнал си големи успехи. Даже, според мен, притежаваш истински човешки качества.

— Безполезно е да си мислите, че искам да заприличам на човек. Аз съм карг — унизителен епитет за вас, но за мен това е символ за вродено превъзходство.

— Добре, достатъчно ни умори с твоя брътвеж. Предстои ми да поразваля ентропийния континуум, около четиристотин линии на ден. По-добре да започваме. Доскоро, скъпа — обърнах се към Мелия.

Тя се усмихна несигурно и ме погледна в лицето, очаквайки да съзре някаква надежда.

Каргът ми връчи метално кубче с бутон за връщане на една от страните.

— Първоначално ще настроим комплексната система за проследяване, обхващаща съзнанието и на двама ви — каза той между другото. — За тази част от програмата са необходими стресови ситуации. За да избегнете отрицателните въздействия на околната среда, трябва да останете спокойни, но ако психическото налягане стане прекалено високо, натиснете бутона за аварийно връщане.

— А ако не го натисна и просто изхвърля кубчето? Например, ако там ми хареса и реша да остана? — аз саркастично се усмихнах и му отдадох чест.

Каргът не отговори, а само щракна ключето.

И аз се озовах на друго място.